Само 40% от хората с диабет посещават личния си лекар на всеки три месеца, а 43% изследват гликирания си хемоглобин веднъж в годината или по-рядко. Тези данни бяха съобщени на пресконференция на тема „Добрият контрол на диабета – инвестиция в бъдещето“, организирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.
В събитието участваха проф. Цветалина Танкова – ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет – София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, доц. Любомир Киров – председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Проф. Танкова представи данни на Международната диабетна федерация за 2021 г., според които 10,5% от населението на света (537 млн. души) има захарен диабет. Това означава, че приблизително един на 10 души страда от заболяването. Очакванията са тази честота да се увеличи и до 2030 г. диабетът да засяга един на всеки девет души, а до 2045 г. – един на всеки осем. В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са засегнати, но не знаят и не се лекуват.
Ендокринологът отбеляза, че добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 – 6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l). Препоръчва се и избягването на драстично понижение на кръвната захар (хипогликемия), както и контрол на кръвното налягане, липидите и телесното тегло чрез индекса на телесна маса. Така например всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% намалява риска от усложнения – с 12% на риска от инсулт, с 14% – риска от инфаркт, 16% – риска от сърдечна недостатъчност и с 43% – риска от ампутации. Именно затова, според проф. Танкова, обучението, както на хората със захарен диабет, така и на здравните специалисти може да помогне да се избегне нарастващото бреме на захарния диабет.
Проф. Танкова представи и данни от онлайн проучване сред пациенти със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември сред 193 души. Резултатите показват, че изследването на гликиран хемоглобин се извършва твърде рядко – 43% веднъж годишно и по-рядко. Резултатите от онлайн проучването показват още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят и 15% – при много по-високи. При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% – два пъти годишно. Най-честият източник на информация за заболяването – съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др.) за пациентите са ендокринолозите.
Доц. Любомир Киров каза, че основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене. Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае. Той допълни, че в момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според него е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.
„Добрият контрол на диабета е инвестиция в бъдещето“, каза Деян Денев. Той добави, че по-добрият контрол на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – намалени усложнения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разходи за здравната и социалната системи. Денев уточни, че разходите в Европа за лечението на захарния диабет се определят от развитието на усложненията му, тъй като по-добрият контрол на заболяването намалява разходите. Така например, средствата в Европа за лечение на пациент с диабет без усложнения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се усложнения нарастват четирикратно – до 5642 евро годишно. Освен това болничното лечение на усложненията, предизвикани от диабета, е много по-скъпо и формира 55% от всички разходи. Същата тенденция се наблюдава и в България. По данни на Международната диабетна асоциация публичните средства за лечение на диабет у нас са около 550 млн. лв. като 20% от тях са инвестиции в извънболнично проследяване – прегледи, изследвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за лекарства, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лечение на усложненията от диабет. Проучвания показват, че иновативните терапии водят до нарастване на броя пациенти с добър контрол и намаляване на усложненията.
