Националният рамков договор е възможно да бъде подписан до две седмици, тоест до 28 февруари. Това става ясно от съобщение на Министерство на здравеопазването, в което се посочва, че служебният вицепремиер по социалните политики и здравен министър д-р Илко Семерджиев е провел две последователни срещи по въпроса с ръководствата на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз.
„Целта ми е да намеря баланса между двете страни в Националния рамков договор за медицинските дейности и да се опитам максимално да сближа позициите им, така че до 28 февруари ключовият за здравната система документ да бъде подписан“, е заявил министър Семерджиев, като е припомнил, че възстановяването на договорното начало между лекарското съсловие и Здравната каса е основен приоритет в мандата му.
И двете ръководства представиха проблемите и предложенията си пред служебния здравен министър, който ги призова за гъвкавост в преговорите, отбелязват от МЗ. „Невъзможно е да направим мащабни промени за три месеца, но след подписването на НРД следващият парламент може да използва договореностите като база за законодателни промени“, е изтъкнал министър Семерджиев.
Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев е определил НРД като крайъгълен камък за установяване на отношенията в здравната система. „Не искаме да сме вече командно-административно регулирани, както беше при предишния здравен министър“, категоричен е бил председателят на съсловната организация.
И двете страни в преговорите са изразили задоволство, че новият здравен министър ще бъде гарант за сключването на договора.
Официално преговорите за сключването на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС ще започнат през следващата седмица.
Темата за пръстовия автентификатор също е била обсъдена по време на срещите, като НЗОК и БЛС са изразили категоричната си позиция за нормативната, контролната и икономическата му несъстоятелност, става още ясно от информацията от здравното ведомство.
Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов е посочил, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не може да бъде приложена в извънболничната помощ и въвеждането на отпечатъците там е дори опасно за здравната система. Според изнесени от него данни икономическият ефект от автентификатора е на практика нулев. Нещо повече, според последните данни, изнесени от НЗОК, вместо да намалят разходите в здравеопазването пръстовите отпечатъци са ги увеличили. Само за ноември, когато бе въведен автентификаторът, разходите на касата са скочили с над 10 милиона лева, посочват от МЗ.
