От 2006 г. Европейската имунизационна седмица се отбелязва в страните членки от ЕС като израз на последователната европейска политика за превенция чрез ваксинация. В рамките на седмицата (24-30 април) за 11-ти път 53 държави в Европа ще осъществят редица активности, които целят да информират и ангажират основните целеви групи под призива „Ваксините действат!“.
Инициативата е стартирана и се координира от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (WHO Europe) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и се отбелязва от всички страни-членки на ЕС за постигане на имунизационните цели, заложени в Европейския план за действие по ваксините 2015-2020.
Всяка година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са в следствие на заболявания, за които съществуват действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването на Националния имунизационен календар е от основно значение за поддържане на добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.
“Европейската имунизационна седмица поставя фокуса върху повишаване на имунизационния обхват сред хората, с цел създаване на колективен имунитет срещу социално-значимите заразни заболявания. На фона на съществения прогрес в контрола на ваксино-предотвратимите заболявания през последните пет години ясно се забелязва задържане и дори намаляване на обхвата за първи път от няколко десетилетия. Трябва непрекъснато да поддържаме яснота в общественото съзнание за важността на имунизациите за нашето здраве”, заяви д-р Сузана Джейкъб, директор на Европейското регионално бюро на СЗО.
В България държавата, неправителственият сектор, бизнесът и гражданското общество все по-често обединяват усилия за по-ефективни и всеобхватни действия за имунизация, включително и сред малцинствата. Днес ваксинацията на рисковите групи е и социален въпрос, който премахва разликите, били те етнически, културни или социални.
Провежданата у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола на ваксино-предотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар в България включва задължителни имунизации в детската възраст срещу 11 заразни болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно заболяване посредством имунизация е достигането и поддържането на висок имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпространение на съответната инфекциозна болест.
За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.
У нас съществуват и две национални програми за препоръчителни имунизации – Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020) и Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021). Те осигуряват безплатна имунизация за съответните целеви групи – срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст и срещу ротавирусни инфекции за всички деца от 6-седмична до горна възраст, според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната ваксина е единствената у нас, приемана през устата.
В България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:
• Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на възрастови групи, различни от указаните в календара;
• Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица, извън посочените в календара случаи;
• Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са ваксините за грип, хепатит А и др.
