Недостигът на лекарства не попада в обхвата на СЕСПА, поради което е неоправдан опитът да се променя Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, освен евентуално да се удовлетворят отдавнашни лобистки интереси срещу паралелната дистрибуция и свободното движение в Европейския съюз.
Тази позиция изрази Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), според която очите се затварят пред реалните проблеми и се поема в посока, от която решение за пациентите няма да дойде.
От Асоциацията твърдят, че няма информация дали се извършва контрол и дали има глобени за неспазване на законовите ангажименти за осигуряване на достатъчни количества лекарства. Също така няма институционални анализи за това каква е причината да има недостиг на антибиотици.
От БАРПТЛ се чудят защо се атакува Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), която няма нищо общо с липсите от последните месеци.
Недостигът на лекарства не се дължи на паралелен износ, а на висока заболеваемост, свръхпотребление и изкривяванията в лекарствената употреба у нас, смятат от Асоциацията и допълват, че за да се компенсира недостатъчния внос на антибиотици и инхалаторни продукти за деца следва да се насърчи паралелната дистрибуция, вместо да се ограничава. Доставките на аугментин и вентолин солуцио у нас са благодарение на паралелен внос, а с промяната в алгоритъма на СЕСПА няма да се решат проблемите с лекарствоснабдяването, добавят още в позицията си.
От Асоциацията апелират за прецизност на фактите, а именно, че СЕСПА наблюдава около 4000 лекарства от Позитивния лекарствен списък от началото на функционирането си, а недостигът в момента не засяга нито едно от тях.
За да се реши проблема, трябва да се насърчи паралелния внос, както и да се даде възможност за бърз внос от търговците на едро и намаляване на административната тежест върху паралелните вносители, настояват от Асоциацията.
Законът определя 90 дни срок едно лекарство да получи разрешение за употреба от паралелен внос и 30 дни за да му бъде разрешена цена, за да стигне до пациента. Затова от БАРПТЛ предлагат при установен по ЗЛПХМ недостиг да започва моментална процедура, без да се изчаква отговор от агенцията на държавата.
В позицията си споделят и данни за изтегляне на лекарства от пазара у нас.
- 2000 са дерегистрираните лекарства в периода 2014 – 2020
- Според годишния доклад на ИАЛ през 2020 г. по желание на притежателите на разрешения за употреба са прекратени 268 разрешения за употреба на лекарствени продукти
Необходимо е да бъде описано кои лекарства са изтеглени от България, което е ангажимент на министерството и структурите му. Лекарите трябва да бъдат информирани навреме, за да не ги предписват и да не създава паника сред пациентите, искат от Асоциацията.
Представят и обобщени данни за липсващи лекарства, за които пациенти в страната са им сигнализирали за периода 9 юни 2019 – 17 януари 2023:
- 19% от лекарствата са със статут на временно преустановен внос поради нарушаване на производствения цикъл. Това прави лекарството дефицитно и трудно за откриване в аптечната мрежа поради изчерпващи се неравномерни наличности в аптеките и изчерпването им преди следващия цикъл на внос.
- 21% от сигналите са за лекарства със заличена регистрацията у нас. Те са изцяло липсващи от пазара, което принуждава българските граждани да си набавят медикаменти от съседни и дори далечни страни.
- 24% от сигналите са поради трайно преустановен внос, който процес вероятно ще бъде последван от процес на дерегистрация.
- В 3% от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде разпространявано на територията на България.
- 2% се дължи на търсене на болнични продукти в аптечната мрежа
- В 41% от всички сигнали лекарствата са налични, но не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил. Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени или поне в най-базов потребителски смисъл – всяка аптека сама решава какви лекарства да зарежда, както и дали и какви лекарства от тези, които НЗОК напълно или частично заплаща, ще поддържа.
Проактивност от страна на институциите и предписващите специалисти изискват динамиката и обхвата на лекарствоснабдяването, които са много мащабни, посочват от Асоциацията и апелират за насърчаване на вътреобщностни доставки на лекарства в дефицит и бързия паралелен внос, както и за своевременно информиране на пациентите и насочване към налична терапия.
