1. Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ в българското законодателство.
2. Мотивираното определение на СЕС подчертава правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености.
3. Съдът на Европейския съюз потвърждава анализа на ЕКИП от м. август 2024 г.
В края на 2024 година Съдът на Европейския съюз (СЕС) реши казуса дали дефиницията за “публичноправна организация” в ЗОП се прилага и за обществени поръчки под определения в Директива 2014/24 стойностен праг.
Делото има неразривна връзка с България, защото е в следствие на преюдициално запитване от Софийски районен съд (СРС), а и изводите от анализа на СЕС са приложими и към статута на частните лечебни заведения в контекста на режима за обществените поръчки.
Както ЕКИП писа в детайлния си анализ, решението по конкретното дело, в което държавното дружество “Монтажи” ЕАД оспорва глоба наложена му АДФИ, се очакваше в началото на 2025 г. с оглед натовареността на европейските съдии. СЕС обаче счете, че казусът не оставя място за съмнение и го приключи преждевременно с мотивирано определение преди коледните празници. Действията на СЕС може да изненадат мнозина със своето бързо развитие и яснота, но вместо да въвежда нови и сложни правила, СЕС потвърждава досегашната дефиниция за „публичноправна организация“ уповавайки се разпоредбите в Директивата и ЗОП.
Ключовите изводи от определението на СЕС:
• Съдът не се впусна в допълнителен анализ на дефиницията, нито критикува как българският законодател я е транспонирал в ЗОП.
• В определението си СЕС също така потвърждава, че България има право на преценка при транспонирането на Директивата в националното законодателство.
• Когато “публичноправна организация” възлага обществена поръчка правилата на Директивата са винаги приложими, независимо от стойността на поръчката, за да се гарантират принципите залегнали в Договора за функционирането на ЕС като свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.
Какво означава това за частните болници в България?
• Дефиницията за “публичноправна организация” в настоящия ЗОП отговаря на европейската директива – СЕС не внесе допълнителни пояснения в европейската дефиниция и не изследва критично българското и транспониране, противно на твърденията от някои политически партии, анализатори и Европейската комисия.
• България има право да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености – пояснението за частните болници в ЗОП и тяхното изключване от обхвата на режима за обществени поръчки е израз на свободата на преценка, която България като държава-членка на ЕС има при транспонирането на директивата в своя правен мир.
• Пазарна икономика за частните болници – ключово за частния сектор е, че когато икономическите участници не са публичноправни организации, както е в случая с частните болници, принципите на пазарната икономика позволяват по-голяма свобода на договаряне. Това дава възможност на частните болници да сключват сделки на пазарни условия, без да се обвързват със строги изисквания, които важат за публичните институции.
Решението на Съда на ЕС представлява значителна стъпка към укрепване на правната яснота и предвидимост за частните болници в България. Потвърждението, че дефиницията за “публичноправна организация” в ЗОП е съобразена с европейската директива, премахва съмненията и критиките, които съществуваха в публичното пространство.
Това решение затвърждава правото на България да адаптира своето законодателство към местните нужди, като запазва суверенитета си в рамките на европейските правни норми.
