Флотът от общо осем медицински хеликоптера (от които шест оперативни) е напълно достатъчен, за да гарантира качествено покритие на цялата територия на страната. Това обяви в ефира на bTV д-р Мартин Малчев, заместник-директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ).
Той уточни, че машините ще бъдат разпределени в шест стратегически бази в страната, като всяка от тях има оперативен радиус от 150 до 200 километра в посока. „Нито една държава в света не разполага с неограничен брой въздушни линейки. Всичко се планира и анализира на база конкретни международни стандарти спрямо 100 000 души население“, поясни специалистът.
Кой и как може да активира спешната помощ по въздух? Според утвърдения стандарт при т.нар. първична мисия, въздушната помощ се задейства след сигнал от наземен екип, но на практика процедурата може да стартира във всеки един момент при спешност. Д-р Малчев даде пример с неотдавнашната тежка катастрофа край Ямбол, при която загинаха две деца:
„Първоначалното известие дойде от лекаря в наземната линейка, който прогнозира, че ще стигне трудно до местопроизшествието заради сериозно задръстване. Именно това стана причина незабавно да бъде активиран екипът на въздушната линейка.“ Този правомощен механизъм дава възможност на всеки лекарски състав от центровете за спешна помощ в страната да поиска изпращането на хеликоптер.
Заместник-директорът на ЦСМПВ разясни и технологичното време, необходимо за реакция. По думите му, за разлика от наземния транспорт, при авиацията се преминава през задължителни и строги процедури за сигурност. Проверката на абсолютно всички летателни и медицински системи преди излитане отнема средно между 7 и 8 минути, което е стандарт за безопасност на полета. При по-отдалечени дестинации може да се наложи и междинно презареждане с гориво.
Кадрова обезпеченост и разпределение на отговорностите Д-р Малчев посочи, че по негова информация и осемте хеликоптера вече се намират в България, като към момента реални мисии се изпълняват от два от тях. Той направи ясно разграничение в правомощията на институциите: „Всичко, свързано със стопанисването на машините и изграждането на базите, е изцяло в ресора на Министерството на здравеопазването. Нашата структура, Центърът за спешна помощ по въздуха, отговаря изключително за медицинската част на процеса.“
Той допълни, че реализирането на едно кацане е сложен процес, който изисква сериозна координация между няколко различни ведомства, но моделът у нас следва изпитаните чуждестранни добри практики. По отношение на човешкия ресурс д-р Малчев бе категоричен, че ЦСМПВ разполага с напълно подсигурен щат от специалисти и липса на кадри няма. Графиците са организирани така, че системата да функционира безотказно в денонощен режим, независимо от ползването на отпуски или болнични от служителите.
