В София се проведе Третата национална конференция по персонализирана медицина на тема: “Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“. Организатор на събитието бе Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД).
Във форума участваха представители на НЗОК и ИАЛ, водещи експерти по лекарствена и реимбурсна политика, медицински специалисти, представители на академичната общност и на пациентските организации и др.
Персонализираната медицина е иновативен подход в съвременната медицина, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики (най-вече генетични) на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Тя се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин.
Пример за персонализация в медицината е възможността за прилагане на т.нар. таргетна (или още прицелна) терапия, при която е задължително извършването на конкретно съпътстващо диагностично изследване с цел селектиране на пациенти, които биха имали полза от дадено лечение.
Таргетната терапия е основна посока за развитие на лекарственото лечение. Към днешна дата в България са регистрирани над 20 лекарствени продукта за таргетна терапия, като те се увеличават с всяка следваща година. Около 40% от новорегистрираните иновативни медикаменти от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) са за персонализирано лечение и тази тенденция ще продължава в бъдеще. Очаква се 69% ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина през следващите 5 години, като инвестициите в тази област ще се увеличат с 33%.
“Присъщо на всяка стратегия за персонализирана медицина е признанието, че лечението с много от наличните понастоящем лекарства е ефективно само при 30% – 60% от лекуваните пациенти. Приемането на подхода на персонализираната медицина ще позволи използването на най-подходящата интервенция за дадения човек, ще намали разходите и ще предотврати нежеланите реакции при тези, които няма да отговорят на определени терапии”, заяви д-р Явор Дренски, председател на УС на БАПЕМЕД.
Той допълни, че от съществено значение е как се разходват средствата на НЗОК за лекарства и как използването на съпътстваща диагностика, като водеща при избора на терапия, ще допринесе за по-висока ефективност.
“Преминаването към персонализирана медицина вече е в ход. Ролята на БАПЕМЕД като организация е да начертае пътя и начините, по които тази трансформация да се ускори. Към днешна дата основният ни фокус е пътят за вграждане на геномни технологии в клиничните практики, подпомагане на здравната система за внедряване на най-модерните практики в света по отношение на геномната медицина. За да се гарантира тази трансформация и да се привлекат необходимите ресурси, е необходимо да се разшири тази инициатива, като обхване по-широк кръг заинтересовани лица и се приложи във всички сфери”, каза още д-р Дренски.
Участниците във форума дефинираха и основните проблеми пред персонализираната медицина в България. Такива са:
Липсата на регламент и адекватна регулаторна рамка, обезпечаваща правилното провеждане на лечебно-диагностичния процес. Регулациите определено изостават спрямо навлизането на технологиите и иновациите. Този проблем е в процес на дискусия и търсене на решение и в рамките на ЕС;
Недостатъчната информираност на работещите в здравната ни система като цяло, липсата и на референтни структури, които да са достатъчно информативни и да подпомагат практиката в този сектор;
Липса на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и респективно предписаните прицелни терапии и тяхното приложение – не се осъществява събиране и унифициране на т. нар. реални медицински данни от практиката (real-world data/real-world evidence), както от диагностиката, така и от терапевтичния и посттерапевтичния период;
Липсата на адекватни статистически анализи за медико-икономическия ефект от прилагане на персонализираната медицина в България;
Оскъдното количество научни проекти в сферата на персонализираната медицина и липсата на интерес от страна на научните звена за генерирането на идеи в тази насока.
От БАПЕМЕД предлагат стратегическа промяна в подхода, като промяната трябва да осигури възприемането и утвърждаването в практиката на принципите на персонализираната медицина. Ефектите от прилагането на персонализирания подход се изразяват в по-добър резултат от лечението, повишено качество на живот на отделния пациент, както и спестяване на излишни разходи за неефективно лечение. Персонализираната медицина би могла да промени здравеопазването, като „прекрои“ решенията за избор на терапия, осигурявайки „правилното лечение за точния пациент в подходящото време“ и да спомогне да получим повече стойност от разходите за здравеопазване.
