
България разполага с един от първите завършени стратегически документи в Европа, който премества фокуса от болничното лечение към системна превенция, дигитална самооценка в е-досието и строги мерки срещу рисковите фактори.
Цялостна трансформация на модела на здравна грижа — от скъпоструващо болнично лечение на остри състояния към системна профилактика и ранен скрининг — предвижда проектът за Национален план за сърдечно-съдово здраве (НПССЗ). Това обяви председателят на Дружеството на кардиолозите в България проф. Иван Груев по време на XIII годишна конференция, посветена на иновациите и добрите практики в здравния сектор.
По думите на проф. Груев страната ни продължава да заема челно място в Европейския съюз по преждевременна смъртност вследствие на сърдечно-съдови заболявания. Според него досегашният реактивен подход, концентриран основно върху овладяването на вече настъпили усложнения в болнична среда, е не само икономически неустойчив, но и социално деструктивен.
Разработеният документ е изцяло синхронизиран с европейската инициатива „Защитени сърца“ и стъпва върху интердисциплинарния подход One Health, отчитайки пряката взаимовръзка между здравословното състояние на гражданите, техните поведенчески навици, икономическите фактори и околната среда. Председателят на кардиологичното дружество подчерта, че България е сред първите европейски държави с напълно завършен план в тази област, като най-важната задача сега е той да бъде приложен реално в практиката, а не да остане само пожелателен документ.
Основни стратегически цели до 2032 г.
Проектът на Националния план за сърдечно-съдово здраве дефинира конкретни, измерими индикатори за трайно подобряване на здравния профил на населението в рамките на следващите години:
- Спад на смъртността: Намаляване на преждевременната смъртност, причинена от сърдечно-съдови заболявания в страната, с 25% до 2032 г.
- Контрол на кръвното налягане: Изграждане на ефективен и проследим извънболничен контрол върху артериалната хипертония.
- Редовен метаболитен скрининг: Въвеждане на ежегодно профилактично изследване на „лошия“ холестерол (LDL-C) и нивата на кръвната глюкоза при рисковите групи и общата популация.
- Дигитално овластяване на пациентите: Интегриране на достъпни интерактивни инструменти за самооценка на индивидуалния сърдечно-съдов риск (по утвърдените скали SCORE2 и SCORE2-OP) директно в електронното здравно досие на всеки гражданин в Националната здравноинформационна система (НЗИС).
Мерки за превенция и контрол на рисковите фактори
От Дружеството на кардиолозите в България настояват за широка институционална ангажираност и обществена подкрепа при въвеждането на заложените в плана регулаторни и профилактични механизми:
1. Опортюнистичен скрининг в кабинетите: Забавяне на прогресията на вече установени клинични и метаболитни отклонения чрез въвеждане на задължителен опортюнистичен скрининг при всяко посещение на пациента в извънболничната медицинска помощ, независимо от повода за прегледа.
2. Ограничаване на вредните продукти: Затягане на контрола върху ултрапреработените храни, никотиновите изделия и алкохола. Мерките предвиждат разширяване на забраната за тютюнопушене и на открити обществени пространства, пълна забрана за реклама на рискови продукти, както и поетапно повишаване на акцизите върху тях.
3. Инвестиция в младото поколение: Въвеждане на системно и практическо здравно образование в училищната програма, съчетано с активно насърчаване и разширяване на достъпа до масов ученически спорт.







