Ако удовлетворението от здравните системи навсякъде в Европа следва низходяща тенденция в последните 4 години, то доверието в конвенционалната медицина се увеличава значително. Почти 7 от 10 европейци (69%) казват, че се доверяват до голяма степен или изцяло на конвенционалната медицина, което е ръст със 7% в сравнение с 2022 г. Това показват данните от STADA Health Report 2024, представени миналата седмица в Рим, Италия. В проучването са участвали 46 000 респонденти над 18-годишна възраст от 23 европейски държави.
България е включена за първи път в проучването с 2000 респонденти, от които 48% мъже и 52% жени, затова липсва възможност за проследяване на тенденциите. „Моментната снимка“ на отношение към здравната система обаче показва, че едва 55% от българите имат доверие в традиционната медицина, което ни поставя на последно място от всички изследвани държави.
Най-голямо доверие в конвенционалната медицина имат Финландия (84%) и Испания (82%). Основният двигател на доверието в конвенционалната медицина са много ценените съвети на лекарите и фармацевтите. Мнението на експертите е особено важно за хората в Белгия и Ирландия (56%), Германия и Холандия (55%), и Дания и Обединеното кралство (53%).
Какво се случва в България
У нас 46% (средно 48% в Европа) от хората вярват, че лекарите и фармацевтите знаят кое е най-доброто лечение, докато за 47% (44% от европейците) единствената им цел е да правят пари. Според 39% традиционната медицина е фокусирана единствено върху симптомите, а не се занимава със същността на проблема, съответно 23% предпочитат да се лекуват с алтернативни средства. 27% пък са на мнение, че COVID-19 е показал лимитираните възможности на конвенционалната медицина, а 20% се влияят от негативните отзиви за лекарства в медиите и интернет. 16% от анкетираните не са доволни от съветите, които получават от личните си лекари, а 8% – от фармацевтите. 10% се оплакват от недостига на лекарства.
За тези, които се доверяват на конвенционалната медицина, причините са, че тя е изпитвана с години чрез сериозна методология (41%) и е доказала своята ефективност (35%). За 35% е важно, че медикаментите са приети от обществото, а за 31% регулациите и контрола гарантират качеството им. Едва 18% от българите обаче са убедени, че фармацевтичните компании правят сигурни и ефективни лекарства (24% от европейците).
Бъдещето на медицината
Въпреки недоверието към медицината и залагането на алтернативни методи като хомеопатия и „бабини“ рецепти, българите сме от най-вярващите в Европа в бъдещето на науката. Според 44% до 10 години повечето видове рак няма да бъдат фатални (30% от европейците) и ще бъдат открити ваксини за повече тежки болести (46% от европейците). До 2034 г. изкуственият интелект ще бъде използван масово за диагностициране (43% у нас срещу 38% от европейците), а роботите ще бъдат напълно интегрирани в процеса на лечение (42% срещу 41% от европейците).
Телемедицината пък ще стане масова практика и чрез нея ще имаме достъп до лекари и медицински експерти по цял свят (36% срещу 29% от европейците).
Според българите доверието в конвенционалната медицина ще нарасне в бъдеще, ако има по-големи успехи в лечението на тежки болести като рак (47%), индустрията е по-фокусирана върху грижата за пациента (46%) и ако пациентите получават ясни и разбираеми съвети по време на консултация (44%).
