Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) официално потвърди първия случай на екзотичната вирусна инфекция чикунгуня на територията на страната. Заболяването е диагностицирано при пациент, който наскоро се е завърнал от пътуване до Сейшелските острови и е потърсил медицинска помощ след поява на характерни симптоми.
Въпреки че това е първият официално документиран случай, специалистите не изключват вероятността вирусът да е достигал до страната ни и преди. „Напълно възможно е и в миналото да е имало недиагностицирани случаи, тъй като симптомите често наподобяват грип“, обясни доц. д-р Трифон Вълков, ръководител на Клиниката по невроинфекции към Инфекциозната болница в София по Nova редставлява чикунгуня?
Името на вируса произлиза от езика суахили и буквално означава „прегърбен човек“. Това описание не е случайно – инфекцията причинява изключително интензивни болки в ставите и мускулите, които принуждават болните да се прегърбват при движение.
Заболяването се проявява внезапно, обикновено между 3 и 7 дни след ухапване от заразен комар. Основните симптоми включват:
• Висока температура (до 39–40 градуса);
• Силно втрисане;
• Мъчителни ставни и мускулни болки;
• Обща отпадналост.
Макар в 80–90% от случаите инфекцията да преминава без трайни последици, съществуват и рискове. В редки ситуации вирусът може да атакува централната нервна система, предизвиквайки менингит или енцефалит. Опасна последица може да бъде и синдромът на Гилен-Баре – автоимунно състояние, което в тежки форми е животозастрашаващо.
Рискът от „местна“ зараза
а чикунгуня са комарите от рода Aedes, включително тигровият комар (Aedes albopictus). Притеснителното е, че този вид вече е трайно установен в България.
Според доц. Вълков съществува теоретичен риск от т.нар. „местна трансмисия“. Това би се случило, ако местен комар ухапе заразен човек и след това пренесе вируса на друг здрав гражданин. „Климатичните промени и разширяването на ареала на тигровия комар създават предпоставки подобни заболявания да се появят трайно и в Южна и Източна Европа“, предупреждава експертът.
Готова ли е здравната система?
Добрата новина е, че България разполага с необходимата диагностична база. Лабораториите на НЦЗПБ прилагат съвременни методи, включително PCR и серологични тестове, които бързо могат да разграничат чикунгуня от други тропически трески като Денга или жълта треска.
Към момента лечението е предимно симптоматично – насочено към овладяване на болката и температурата, тъй като специфично антивирусно лекарство не съществува. Въпреки че Европейската агенция по лекарствата вече е одобрила ваксини срещу чикунгуня и Денга, те все още не са налични в аптечната мрежа у нас.
Съвети за пътуващите
Експертите съветват гражданите, които планират пътувания до тропически и субтропични дестинации, да бъдат изключително бдителни. Тъй като комарите преносители са активни основно през деня, се препоръчва:
• Използване на силни репеленти;
• Носене на дрехи с дълги ръкави и крачоли;
• Използване на мрежи против насекоми в помещенията.
