Бе обявен предстоящият старт на третото издание на информационната кампания „Обичам живота си“,. Инициативата си поставя за цел да насочи вниманието на българите към рисковите фактори, свързани с повишения сърдечносъдов риск и превенцията на инсулта и инфаркта, които са водеща причина за заболеваемост и смъртност у нас.
През целия месец април т.г. в седем града на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Хасково и Благоевград, желаещите да определят своя сърдечносъдов риск могат да го направят в 50 аптеки. Обучени специалисти ще определят риска чрез специален тест, който ще показва доколко хората са застрашени от сърдечносъдов инцидент. Консултациите ще са безплатни и ще се извършват без предварително записване при спазване на всички противоепидемични мерки.
За предходните издания на кампанията през изминалите две години над 7 хиляди души са определили своя сърдечносъдов риск. Според данните, 45% от тях са били с висок или много висок сърдечносъдов риск. Тревожен е фактът, че през миналогодишната кампания всеки трети от хората с много висок сърдечносъдов риск не е знаел за това.
„Посещавайте семейния си лекар и правете годишните профилактични прегледи. Възползвайте се по всякакъв начин да разберете какъв е вашият сърдечносъдов риск, какво се случва с вас“, апелира доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Според него много хора смятат, че щом пият лекарства, няма нужда да правят нищо друго, а това не е достатъчно. Той обърна внимание, че човек трябва да направи всичко възможно, за да намали рисковите фактори като нездравословно хранене, липса на движение, стрес. „Вярвайте на това, което лекарите ви казват. Обръщам се и към близките на пациентите – подкрепяйте ги, бъдете до тях по време на лечението“, призова доц. Киров.
„България попада в списъка със страните във високо-рисковата зона на сърдечносъдови заболявания. Нивото на рисковите фактори у нас е лошо контролирано. Според данни от Евростат, средната смъртност от инфаркт, инсулт и сърдечносъдови заболявания в Европейския съюз е около 370 на 100 000 души, докато за България стойностите са около 1220 на 100 000. Разликата е почти три пъти и половина. Най-тежко е положението в Северозападния и Югоизточния регион. При ранно установяване на миокарден инфаркт пациентът може да се възстанови почти на 100%. Ето защо е важно да се разпознаят симптомите (болка в гърдите, необясним задух, тежест) и веднага да се вземат мерки“, каза д-р Саркиз Калустян – кардиолог в УМБАЛ „Св. Анна“.
Сърдечносъдовият риск може да бъде контролиран чрез промяна в начина на живот. Това обаче се оказва много трудна задача за повечето хора, които имат наднормено тегло, ниска двигателна активност или са пушачи. Според клиничния и консултативен психолог Гинка Петкова ключът е пациентът. „Колкото по-рано си дадем сметка, че всичко зависи от нас, толкова по-добре. За съжаление в България няма такава система за профилактика, каквато е изградена в другите държави. Затова ние трябва да променим нещата, да променим начина си на живот, да се храним правилно, да спортуваме повече. Важно е преди промяната да се идентифицира проблемът – ако човек пуши и не спира, трябва да разбере, какво му пречи да се откаже от вредния навик и да изгради план за справяне с проблема“, обясни Петрова.
В световен мащаб сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност. В България на всеки трима души двама умират от сърдечносъдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност).1 У нас годишно се регистрират около 35 хил. инсулта и 11 хил. инфаркта, като 30% от тях завършват летално. Според данните на Националния център по обществено здраве през миналата година са регистрирани 34 699 случая на остра мозъчно съдова болест и 8670 случая на инфаркт на миокарда.2 В повечето случаи, преживелите мозъчен инсулт, са с различна степен на инвалидност, която при 10% от всички случаи е тежко изразена и изисква допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото. От преживелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушения, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушения остават трайни.
Според статистиката на Световната здравна организация всяка година от различни сърдечносъдови заболявания умират около 17 млн. души.3
