Българите смятат, че са най-красиви в Европа. Това показват данните от STADA Health Report 2024, представени миналата седмица в Рим, Италия. В проучването са участвали 46 000 европейци, от които 2000 са от България.
36% от българите смятат, че са благословени с добър външен вид, а 32% – с добра физика.
Благословените с красота българи
обаче са част от общо едва 41%, които са напълно удовлетворени от външния си вид (49% в Европа), а 62% просто приемат начина, по който изглеждат. Сред причините за удовлетвореност от външността си 27% са посочили още, че са започнали да се харесват повече с времето, а 20% са удовлетворени от вида си, защото получават много комплименти от другите. 18% твърдят, че са удовлетворени, защото работят много за външния си вид, 1% признават за пластични операции, а 2% просто не мислят как изглеждат.
По отношение на недоволството от вида си 54% казват, че „мислят, че имат свръхтегло“, а 8% просто не са щастливи от теглото си. 14% изразяват недоволство, защото други хора са по-привлекателни от тях, 12% заради плешивост, 10% заради сравнение с другите в социалните мрежи, 8% са били нагрубявани в миналото заради вида си, 8% – заради белези от акне, 5% се мислят за твърде кльощави, а 9% просто не харесват тялото си.
В отговор на въпрос какво биха променили в тялото си, ако парите не са проблем, 68% заявяват, че ще си оправят зъбите, 47% ще си направят лазерна епилация, а 23% – операция за намаляване на теглото. Въпреки че 71% смятат, че външният вид има твърде голямо значение, 62% са категорични, че пластичната хирургия трябва да се ползва само в екстремни ситуации, а не за чисто естетични цели.
Какво показва реалността
На база предоставените от анкетираните данни (ръст и тегло) става ясно, че българите сме от най-затлъстелите нации – 55% са със свръхтегло и затлъстяване и по този показател сме 7-ми от 23 държави. Разбивката на данните показва, че със затлъстяване са 15% от 31-40-годишните, 2% от 41-50-годишните и 2% – над 50-годишна възраст. Едва 33% са със здравословно тегло, а 11% са с екстремно ниско тегло.
На фона на тези данни 41% от българите твърдят, че са хранят здравословно, 39% взимат диетични хранителни добавки, 38% правят редовно физически упражнения у дома или във фитнес залата, а 15% правят фастинг диета с цел отслабване. Приоритет за физическото благополучие обаче имат дейностите в подкрепа на психичното здраве като решаване на судоку, кръстословици и други игри за ума (44%), а 18% се отдават на медитация.
36% от българите твърдят, че редовно посещават профилактични здравни прегледи, а 11% използват здравни мобилни приложения с цел да се чувстват физически добре.
9% обаче не правят нищо за физическото си благополучие, при средно 8% в Европа. При 37% от хората, които са се отказали, причината е в липсата на мотивация, 35% заявяват, че нямат време, за 31% всичко е много скъпо, 25% не желаят да се ограничават, 24% не знаят какво да правят, 8% заявяват, че каквото и да са опитали не работи, за 13% физически проблеми им пречат да се погрижат за благополучието си, а 9% нямат достъп до точните съоръжения.
Като възможност за подобряване на благосъстоянието българите посочват отделянето на един ден от седмицата за грижа за себе си – 30%, подобряване на диетата – 24% и отстъпка от здравната застраховка – 19%. 14% искат технологиите като приложения и устройства да им помагат, а 10% се надяват на бонус програма от здравния фонд.
