Носителят на приза „Лекар на годината 2026“ определи наградата като „Оскар“-а на българската медицина и подчерта ключовата роля на екипната работа.
Началникът на Клиниката по урология в УМБАЛ „Софиямед“ проф. д-р Калоян Давидов бе избран за „Лекар на годината 2026“. Отличието му бе връчено на тържествена церемония в Националния исторически музей по случай Деня на българския лекар.
Проф. Давидов е сред пионерите в миниинвазивната и робот-асистираната урология у нас. Той е първият български хирург, оперирал простата с лазер, и първият български уролог, определен за обучаващ хирург в образователната програма за роботизираната платформа Da Vinci. С екипа си той е осъществил над 1000 робот-асистирани операции.
Признание за целия екип и за маратона в медицината
В интервю по повод отличието проф. Давидов заяви, че приема приза като най-високото възможно признание в професията, но изтъкна, че наградата е за целия медицински екип:
„Медицината не е спринтова дистанция и не е солово изпълнение. Работата като лекар е маратонско бягане и е част от работата на един огромен екип, без който нищо не може да се случи“, посочи той.
Проф. Давидов даде пример от началото на кариерата си в УМБАЛ „Александровска“, където за осъществяването на една бъбречна трансплантация е преброил 47 души — от водещите хирурзи до санитарите, шофьорите на линейки и портиера, като всеки от тях е имал своята незаменима роля.
Обучението и оперативното време: По-дълго не означава по-бавно
Запитан за изискванията след получаването на най-високото професионално отличие, той отбеляза, че на края на всяка крива на обучение започва нова.
Проф. Давидов коментира и показателя за времетраене на оперативното интервенции, следен от системите на робота Da Vinci:
- Индикатор за трудност и обучение: Според него по-дългото оперативно време не означава изоставане, а показва извършването на по-сложни реконструктивни процедури или факта, че в момента се обучават млади колеги.
- Постоянно развитие: „Когато продължаваме да сме с по-високо време за една процедура, това означава, че някой някъде се развива“, допълни той.
Мястото на високите технологии и ролята на човека
По отношение на навлизането на изкуствения интелект и роботизацията в урологията, проф. Давидов бе категоричен, че роботът остава изцяло под контрола на хирурга и е единствено усъвършенстван инструмент:
„Роботът се подчинява на 100% на хирурга, който го управлява. Взаимоотношенията са ‘роб-господар’ с нула инициатива от страна на машината“, обясни той.
Според него технологията може да автоматизира рутинни и повторими процедури, но вземането на решения, интерпретацията на състоянието на пациента и медицинската диагностика винаги ще изискват човешка преценка и клиничен опит.
