Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) изразява категоричното си несъгласие със Стратегията на МЗ за медицинските сестри в частта, отнасяща се до мястото и ролята на лекарските асистенти, „описани като минималистично и незабележимо „етапно“ развитие“ във веригата на отговорности, права и задължения на медицинските сестри като специалисти по здравни грижи. Това заявяват от БСЛАФ в свое становище по Стратегията, изпратено до Zdrave.net.
„Лекарските асистенти са обучавани да лекуват, а не да се „грижат“ за пациента“, подчертават в становището си фелдшерите.
Трите професии – медицинска сестра, акушерка и лекарски асистент, са отделни и концептуално различни по обхват, отговорности и задължения, както и по отношение на обучението, компетенциите си и терена на реализация, допълват от Съюза.
„Лекарските асистенти са професионалисти, обучени по медицински модел и практикуващи диагностично-консултативна, терапевтична, профилактична и промотивна дейност. Те са втори в медицинската йерархия след лекарите. Специфичната им компетентност реализира делегирани от лекарска практика медицински дейности с последващо ефективно използване на лекарския потенциал“, посочват още от БСЛАФ.
От там припомнят за проблемите, свързани с липсата на медицински специалисти в неблагоприятни райони на страната и затруднения достъп до медицинска помощ в подобни райони, и намекват, че фелдшерите са част от решението им.
„Дискусията за функциите и ролята на парамедиците не може и не трябва да предшества разрешаването на горепоставения въпрос за самостоятелното място на лекарските асистенти в системата, тъй като без неговия отговор те ще станат част от проблема, който вече съществува, а не негово решение, към което би трябвало разумно и целенасочено да се придвижим всички ние, от които зависят пациентите в крайна сметка“, казват от БСЛАФ.
В становището си те настояват за гъвкава политика от страна на МЗ, която да е съобразена с кадровия дефицит и обществените потребности.
„Всяко фокусиране върху бройката на които и да е медицински специалисти без отчитане на всички останали фактори и показатели, без генерален план, води само до епизодични персонални пристрастия, корпоративно обусловени, „добронамерени“ подсказвания и липса на реален път към търсене на решения в напълно обърканата откъм ефективност, кадрова и финансова обезпеченост „система“ на здравеопазването“, заявяват още фелдшерите в становището си по Стратегията.