На базата на опита от COVID-19 да се изгради комуникационна стратегия от здравните власти за всички ваксинопредотвратими заболявания, която да осигури по-голямо доверие във ваксините и по-голям ваксинален обхват на населението. Стратегията да бъде целогодишна и да обхваща всички комуникационни канали, като за целта бъде предвиден съответен бюджет, неразделна част от прилагането на Наредба 15. Това предлагат от Българската педиатрична асоциация (БПА) в становище, прието като заключителен документ на Осмата експертна среща по ваксинопрофилактика.
В документа са отразени препоръките на водещите наши специалисти педиатри по отношение на задължителните и препоръчителните ваксини, както и за ваксинопрофилактиката като цяло.
От БПА смятат, че сумата за дейност по поставянето на всички препоръчителни и задължителни ваксини трябва да бъде еднаква, а дублирането на отчетите по Наредба 15 да бъде премахнато.
Според асоциацията е необходима обща информационна система, като вариантът с натрупване от началото на годината е по-правилен, отколкото вариантът за изтеклото тримесечие.
В документа се посочва още, че е подходящо да се въведат конюгирани ваксини, които осигуряват защита срещу повече на брой серотипове и съобразени с локалните епидемиологични данни и фармакоикономическите анализи, като определяща да не е само цената. Наложително е също така да се въведе типова декларация по образец на Министерство на здравеопазването за информиран отказ от страна на родители при имунизация с препоръчителна ваксина.
От асоциацията са категорични, че е необходимо ускорено интегриране на е-платформата, използвана в момента за регистър на COVID-ваксинационното покритие, която да стане основа за създаване и поддържане на електронни здравни записи на всички български граждани с информация за приложените ваксини – задължителни и препоръчителни, и да бъде неразделна част от е-здравеопазването в България.
От БПА препоръчват приложението на ваксини срещу SARS-CoV-2 при деца с подлежащи хронични дихателни, сърдечносъдови, ендокринни, ревматологични и хематологични заболявания, както и за деца с наднормено тегло. Също така според водещите ни педиатри е подходяща ежегодна противогрипна ваксинация с 4-валентна ваксина на всички деца над 6-месечна възраст.
За децата над 24-месечна възраст с цел осигуряване на лигавичен имунитет пък се препоръчва ежегодна противогрипна ваксинация с 4-валентна жива назална противогрипна ваксина, както и включването й като препоръчителна в Наредба 15 и в съществуващата противогрипна безплатна програма в България.
Също така от БПА смятат, че ротавирусната ваксина трябва да стане задължителна, а в задължителния имунизационен календар да бъде включена варицелата, като по възможност тя да се комбинира с морбили – паротит – рубеола (МПР) или да се прилага като готова четириантигенна ваксинационна формула (МПРВ).
