Новите методи в офталмологията дават възможност за лечение на все повече очни болести

Новите методи в офталмологията дават възможност за лечение на все повече очни болести
468×60 – top

Брой 11/2010

Доц. д-р Ива Петкова д.м.

Доц. Ива Петкова е национален консултант по офталмология. Тя е ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет и началник на Очна клиника към “Александровска” болница. През 2000 г. защитава докторска дисертация, посветена на отлепванията на ретината и усложненията на диабета в окото. Има около 70 научни публикации в наши и чуждестранни издания. Специализирала е в Германия, Англия, Белгия. Работата й в областта на офталмологията през години е свързана главно със заболявания на задния сегмент, на витреоретината, катаракти и травми.

Доц. Петкова, може ли да се каже, че очните болести са болести на цивилизацията, на съвременния човек и неговия начин на живот?

Някои от тях да. Такива са например пораженията в окото от диабета, диабетната ретинопатия. Знаете, че диабетът значително се увеличи през последните години и определено е свързан с цивилизацията, с начина на живот. От друга страна – вече има и значително по-добро обхващане на болните с диабетна ретинопатия и поради това ги срещаме по-често в болниците и в извън болничните заведения. Разбира се, това не значи, че са обхванати всички болни. Напротив, колаборацията между нас, общопрактикуващите лекари и ендокринолозите не е много добра.
Необходимо е диабетиците да бъдат следени най-малко един път годишно, а когато започнат промените – и по-често.
Друга болест на цивилизацията е сенилната макулна дегенерация или, както я наричаме – макулна дегенерация, свързана с възрастта. Това е генетично обусловено заболяване, но се отключва на определена възраст. И във връзка с това, че продължителността на живота се увеличи, ние го срещаме вече много по-често – и в другите страни, и в България. Допреди няколко години лечение не съществуваше и тези болни бяха обречени на практическа слепота (особено когато са засегнати и двете очи) или поне на трудова слепота, невъзможност за четене, силно влошаване на качеството на живот. Сега за някои от формите на макулна дегенерация вече има лечение и тези болни пълнят нашите кабинети, тъй като може да им се помогне.

Това ли са най-социално значимите очни заболявания?

Има и един друг социално значим проблем, с който не можем да се преборим – това са заболяванията в детската възраст и най-вече ранното откриване и лечението на амбиопията. През последните години ранното обхващане с профилактични прегледи на децата вече не е толкова качествено. То е задължение на GP-тата, но доста често тези профилактични прегледи не се правят и се пропуска амбиопията в ранна възраст, когато е възможно тя да бъде лекувана.
Другото, което ни донесе цивилизацията, е ин витрото. Знаете колко много се увеличиха такива раждания. В повечето случаи тези деца са близнаци и поради това голяма част от тях са недоносени. Разбира се, микропедиатричните отделения полагат много големи грижи, но това е и наш проблем, тъй като те имат тъй наречената ретинопатия на недоносените, която трябва да се следи и да се лекува.
Тези задачи ние напоследък осъществяваме доста по-успешно, тъй като през пролетта в нашата болница и във Варна пристигнаха два апарата, дарени от Българската Коледа, които много улесняват работата, качеството при отглеждането на тези деца рязко се повиши. Нашите специалисти от детската очна клиника имат ангажимент към всички болници в София, където има микропедиатрия или съответно такива отделения в АГ, да ги преглеждат. Особено внимателно се следят тези, които имат някакъв проблем и мога да кажа, че в последните години имаме доста по-добри резултати.

А новото компютърно поколение създава ли ви допълнителни проблеми?

Компютърът в днешно време е неразривно свързан с начина на живот на почти всички нас. Много голям проблем става сухотата на очите и това са и най-честите последици от продължителна работа с компютър.
Преди 10 години смятахме, че сухите очи са проблем при 20-25% от пациентите, сега процентите са се увеличили страшно много. Повечето от хората, които работят по-дълго на компютър, задължително трябва да използват изкуствени сълзи за преодоляване на по-лесната умора и дразненето в очите след работа.

Казахте, че благодарение на новите методи болести, които доскоро са били неизлечими, вече могат да се преодолеят. Какво друго навлиза в практиката? Наскоро се появи информация за създаването на така нареченото електронно око?

Нещата около електронното око все още са в експериментална фаза. Но не са фантастика. Има създадени чипове, които могат да се имплантират при някои заболявания, когато ретината е увредена. Проблемите са два при тези чипове. Засега това, което те дават, е възможността да се различава светлината. Това е все още много малко и затова продължава да се търси тяхното усъвършенстване. Първо – на материали, които да са по-добре поносими от окото, и второ – разделителната способност на тези чиповете да се повиши. Т. е. – да бъдат на по-високо технологично ниво, което да даде по-голяма възможност да се възприеме някакъв, макар и елементарен образ. В тази насока се работи много усилено.
Нов метод е и рефрактивната хирургия, което засяга и доста хора в напреднала възраст. Рефрактивната хирургия дава възможност да се коригира рефракционната аномалия, примерно късогледство, далекогледство, астигматизъм. Работи се в две направления. Едното е за по-възрастни хора, които имат катаракта и се оперират за катаракта. За тях вече могат да с предложат лещи, които имат възможност да коригират тяхната аномалия. Например има такива лещи, които коригират астигматизма. Има мултифокални лещи, които дават възможност да се гледа наблизо и надалеч, без да се слагат очила. За хората, които са в по-млада възраст и все още нямат катаракта и пресбиопия (т.е. невъзможност да фокусират наблизо след 40-45 години), също има решения – имплантация на вътреочни лещи за по-високите късогледства или променяне на формата на роговицата. Тези лазерни манипулации са известни и се правят сравнително по-отдавна, но апаратурата за диагностика и самото лазерно лечение непрекъснато се усъвършенстват в света и са достигнати много по-добри възможности за лечение, с доста по-малко рискове, отколкото в началото, когато тези методи започнаха.

Казват, че често очите са показател за цялостното състояние на организма. Има ли пациенти, които идват с очни оплаквания, а се оказва че проблемът е друг?

Има такива пациенти, при които е налице вторично засягане на очите на базата на някакви други заболявания в организма. Те не са толкова много. На първо място това са ендокринните заболявания. За диабета се знае много, но това е характерно и за тиреотоксикозата, когато се получава изпъкване на очите, с характерно придърпване на клепачите. Също така възпалителни заболявания като ревматологичните могат да дадат отражение върху очите. Често очните прояви са свързани с цялостния синдром на заболяването. Увреждания в очите могат да се получат също при някои заболявания на черния дроб, на храносмилателната система изобщо. В повечето случаи се лекува основното заболяване и очите се лекуват симптоматично.


Прави впечатление, че напоследък у нас имаше големи международни събития във вашата област. Значи ли това, че българските офталмолози се радват на световен авторитет?

В нашата област има много събития и в България, и в чужбина, тъй като науката и практиката се развиват непрекъснато. Хубаво е, че колегите у нас проявяват голям интерес, посещават ги, непрекъснато пътуват по света, защото не е възможно иначе да се поддържа добро ниво. Още по-хубаво е, че почти всичко от това, което може да се види в чужбина, се работи и тук на съвсем добро ниво.

Има някои проблеми, разбира се. Много голям проблем е въпросът с трансплантациите на роговица, тъй като доскоро у нас имаше несъвършенства в законодателството за трансплантации. Напоследък проблемът е друг – че заплащането от страна на Министерство на здравеопазването за роговични трансплантации е доста малко. То не може да покрие всички разноски по роговичната тъкан и по самото лечение. Тъй че трансплантациите, които се правят в България, са доста малко. Има изоставане в сравнение с преди години, когато тази дейност беше много добре развита и има хора с опит, които могат да я извършват. Навремето имахме една банка в Пирогов, сега има три банки за роговици, а и връзката ни със страните от ЕС е голямо предимство.
Друг проблем е недоброто положение при лечението на вътреочните тумори – както лъчелечението, така и оперативното лечение. Това не се прави в България. И някои от тези болни се насочват за лечение в чужбина. Това е един проблем , който трябва да бъде разрешен – поне за оперативното лечение. Но, разбира се, е въпрос на средства и доста трудна методика. Лъчелечението е въпрос извън офталмологичната общност, въпрос на координация с другите колеги и никак не е лесен, особено в тези времена, в които се прави реформа.

Като преподавател в Медицинския университет и ръководител на голям брой специалисти как оценявате нивото на подготовка на младите кадри?

Очната клиника на Александровска болница е най-старата в България. Тя е основната база на Медицинския университет, в която се провежда обучението на студентите, както и следдипломното обучение. Спецификата на дейността й е съобразена с това обучение. Повечето от колегите, които работят тук, са и асистенти към университета. Т. е. съчетават лечебната и учебна работа. А това е много голяма отговорност, особено при днешните обстоятелства в държавата, които принуждават доста от висококвалифицираните медицински кадри да отидат на работа на Запад. Често тъжно се шегуваме, че нашата задача е ги обучим, за да отидат там добре подготвени.
В обучението има доста проблеми, които не касаят само нашата дисциплина, а са общовалидни за системата на обучение в България. Срещаме трудности с материалното обезпечение на обучението. Университетските болници са също така търговски дружества, както са останалите, и това носи допълнително натоварване на колегите. Те трябва да гонят някакъв норматив, за да дойдат приходи (най-вече от здравната каса), но също така да обърнат и достатъчно внимание на студентите. Често пъти това са едни доста трудни съвместявания.

Има ли нещо ново по отношение на обучението на общопрактикуващите лекари?

Тук при нас GP-тата минават на курс, в рамките на обучението за придобиване на специалност. Досега той беше само теоретичен – 2 седмици. Новото е, че от тази година за онези, които са приключили курса, ние трябва да проведем и практическо обучение за още 2 седмици, упражнения с асистентите. GP-тата проявяват много голям интерес, когато дойдат тук, независимо от цялата им натовареност, тъй като те продължават да работят и едновременно с това да учат. Смятам, че новите практически занимания ще им бъдат много полезни, тъй като ще им помогнат да затвърдят придобитите на теория знания. За тях това е много важно. Те се изправят очи в очи с пациентите. Разбира се, след тях са специалистите, на които ги изпращат, но добрата подготовка ще повиши авторитета им и ще им даде по-голяма сигурност, че ще реагират навреме и адекватно. Офталмологията винаги е някак встрани от основната медицина и повечето хора се страхуват да боравят с нея.

Има ли тенденция на отлив на пациенти към частните заведения? Може ли да се каже, че те са по-добре оборудвани?

Има пренасочване на пациенти, тъй като освен държавните болници, които поемаха основната част от тези заболявания допреди 10-12 години, се появиха и страшно много частни болници. Нашата специфика е такава, че е възможно работата, включително и оперативната, да бъде извършвана извън големите болници. Заболяванията не са тежки по отношение на общото състояние на пациента, грижите е възможно да бъдат полагани и в по-малки болници. Така че има пренасочване и голяма конкуренция между болниците в нашата област.
А оборудването е различно в различните частни заведения. Има такива, в кото е на много добро ниво, тъй като знаете, че в държавното заведение закупуването на всеки апарат се съпровожда от търгове, проваляне на търговете, чакане. Това е тежка машина, която трудно се задвижва. А освен това парите са доста по-ограничени или по-скоро тези големи болници гълтат повече пари и по-трудно се управляват. В последните години ние успяхме да направим един много добър ремонт в Александровска болница, който вече приключи. Откриваме 6 много добре оборудвани операционни с всичко необходимо на европейско ниво. Плучихме и продължаваме да получаваме и доста нови апарати. Разбира се, има още много да се желае, но в сравнение с преди няколко години смятам, че сме направили една голяма крачка напред.

А като национален консултант с какво се сблъскахте? От страна на колегите имате ли поставени задачи, които да защитавате?

Първото, с което се сблъсках, беше работата по новите стандарти, която започнахме с вече бившия здравен министър проф. Борисова. Разбира се, ние много отдавна имаме стандарт в офталмологията, той е един от първите, но беше необходимо да се приведе в съответствие с нови изисквания, за да се направи категоризация на очните отделения, както и на всички болници в държавата. Оказа се обаче, че има някои пропуска, които новият министър държи да изправим, явно не е приключена работата със стандартите.
В момента работим и по известни промени в клиничните пътеки, които искаме да залегнат в новия договор за следващата година. Има доста неща, които е необходимо да бъдат поправени. Има някои процедури, които изнасяме в извън болничната помощ, някои реформи в самите пътеки. Предлагаме включване на една нова пътека. Това са основните ми ангажименти като национален консултант на този етап.

Разговора води
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom