Нeoнатален ултразвуков скрининг

Нeoнатален ултразвуков скрининг
468×60 – top

Брой 2/2011

Д-р Радка Масларска, д. м.
Началник отделение „Неонатология”, МБАЛ „Токуда Болница София”

Ултразвуковото изследване на мозъка, коремните органи и тазобедрените стави непосредствено след раждането на бебето е изключително важно за откриване и навременно лечение на вродените заболявания.

Ранният неонатален скрининг е изследване на всички новородени деца, чиято цел е откриване на вродени заболявания, ранно лечение и профилактика на усложненията от тези болести. С неговото провеждане се поставя ранна диагноза и се спестява страданието на детето и неговото семейството.
Неонаталният ултразвуков скрининг се състои от следните високоспециализирани изследвания:
 абдоминална ехография;
 трансфонтанелна ехография;
 ехография на тазобедрени стави;
 отоакустичен тест за изследване на слуха при новородените деца.
Ехографският метод за диагностика е най-използваният и предпочитан образен метод, който се прилага при изследване на новородени. Това се дължи на безспорните предимства на ултразвуковата технология, сред които можем да отличим следните плюсове както за бебето, така и за специалистите:
 приложим е непосредствено след раждането;
 приложениено на ултрасонографията в ранния неонатален период е достъпен, лесно осъществим и информативен метод за ранна диагностика на определени вродени малформации;
 неинвазивен и безболезнен метод на изследване;
 възможност за провеждане на повторно изследване;
 без противопоказания за използването му в критични състояния;
 висока информативност.
В следващите редове ще ви запозная в детайли с три основни ултразвуково базирани диагностични изследвания, които се провеждат в неонаталния период.

Трансфонтанелна ехография

Изследването с ултразвук на мозъка при рискови и здрави новородени деца е най-безопасният метод за откриване на вродени малформации, хеморагични (мозъчен кръвоизлив) и хипоксични (перивентрикуларна левкомалация) поражения на мозъчната тъкан. Ранната диагноза дава възможност за успешно лечение без усложнения и дефицит в развитието на децата. При по-сериозни усложнения ултразвуковото изследване е най-безопасният и безвреден метод за проследяване на установените промени и най-добра отправна точна за назначаване на своевременно и адекватно лечение.

Ехография на коремни органи

Ултразвуковият скрининг на коремни органи е достъпен, неинвазивен и удобен метод за изследване. Чрез ултразвуковия скрининг се откриват навреме деца с потенциален риск за заболяване. Поради това се препоръчва ултразвуковият скрининг да се включи като рутинно изследване. Ултразвуковият скрининг е ефективен и безопасен метод за изследване на отделителната система при новородените. Пренаталният УЗ скрининг е с незадоволително ниво на точност за диагностика на вродените аномалии. Смятаме, че постнаталният УЗ скрининг е по-точен метод. С негова помощ много субклинични ренални аномалии могат да бъдат диагностицирани своевременно.

Изследването с ултразвук придоби определящо значение в диагностицирането на много болестни състояния на гастроинтестиналния тракт. Той стана основно средство за диагностика при пилорна стеноза, инвагинация, остър апендицит. Най-честият повод за ехография на отделителната система са инфекциите на пикочните пътища и търсене на подлежаща малформация с подозиран бъбречен произход. Аномалиите на отделителната система могат да имат определящо влияние върху изхода на бременността.

Ехография на тазобедрените стави

Дисплазията на тазобедрената става продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас. В редица региони заболеваемостта продължава да бъде много висока (60-80% от всички новородени). Това се дължи от една стрлана на неправилно повиване на новородените деца – най-вече с прибрани бедра, а друг водещ фактор е създаването на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.
Тазобедрената става на новороденото може да бъде :
 здрава става;
 нестабилна става;
 нестабилна става, която може да се луксира;
 нестабилна става, която може да се сублуксира;
 луксирана става;
 типична вродена луксация.

Световната наука категорично достигна до извода, че предизвиканото изкълчване на тазобедрената става се среща много по-често отколкото вроденото.

Истинското вродено изкълчване на тазобедрената става се среща в около 1-3%, докато в лечебната практика в света честотата на заболяването е от 10 до 18%. Логично изниква въпросът каква е причината за посоченото несъответствие между честотата на реалната и вродена луксация.
Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана дисплазия на ставите при развитието им.
Както е възприето в Европа, и нормативно се изисква и у нас, трябва да се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени по определени и възприети в световен мащаб показатели, за да се определи дали бебето попада в РИСКОВАТА ГРУПА, или НЕ още в родилния дом.
Рисковите деца изискват специално наблюдение – най-добре е то да се извърши от специалист ортопед (още по-подходящо е детето да се следи от детски ортопед), отглеждане с профилактични гащички до 4-тия месец, сонографски ултразвуков и рентгенологичен контрол.
Основните показатели
за определяне на „рискови
те” деца са следните
 Обременена фамилна анамнеза, включително свръхеластичност на ставите на родителите. При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация, рискът за потомците е следният:
 здрави родители и едно засегнато дете – риск 6%;
 един зесегнат родител – риск 12%;
 един засегнат родител и едно засегнато дете – риск 36%.
 Женският пол е по-обременен. Заболяването се среща 7 пъти по-често при момичетата.
 Първородените деца са по-уязвими от заболяването поради здравата абдоминална и утеринна мускулатура.
 Седалищно предлежание – от 30 до 50% от седалищните предлежания развиват дисплазия на ставата.
 Цезарово сечение поради седалищно предлежание – независимо от оперативното раждане тазобедрените стави са засегнати в същия процент.
 Олигохидрамнион, предизви-кан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води – ограничава възможността за движение на фетуса и нараства рискът от развитие на патологични промени в ставата.
 Многоплодна бременност – един засегнат близнак – за еднояйчни –
риск – 42,7% , за разнояйчни – риск – 2,8%.
 Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори, попада в „РИСКОВА ГРУПА”.
 „Рисковите” деца трябва да се изследват сонографски след раждането, на 3-та, 6-та седмица, на 3-тия и 6-тия месец. Рентгенологичното изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4-5-месечна възраст.
 Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най-често срещаните форми на предизвикана дисплазия.
Неонаталният ултразвуков скрининг трябва да се проведе в родилния дом, не по-късно от края на първия месец след раждането. При рисковите групи новородени деца –
недоносени и доносени, с проблеми в неонаталния период, е задължително те да се направят веднага след раждането. Провеждането на тези изследвания изисква високотехнологична апаратура и квалифициран персонал, който да поеме отговорност.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom