Общопрактикуващият лекар в информационния поток при медицинското осигуряване на бедствени ситуации и кризи

Общопрактикуващият лекар в информационния поток при медицинското осигуряване на бедствени ситуации и кризи
468×60 – top

Брой 11/2011

д-р Ростислав Костадинов, дм;
Военномедицинска академия, София

Резюме: Ролята на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в процеса на медицинско осигуряване на бедствени ситуации и кризи често се свежда само до включването им като медицински специалисти за оказване на първа лекарска помощ. Целта на настоящата публикация е да представи важното мястото и първостепенната роля на общопрактикуващите лекари в информационното осигуряване при планирането и провеждането на медицинското осигуряване на БС. От проведените анализи авторите стигат до заключението, че общопрактикуващите лекари и техните практики са надежден и достоверен източник на медицинска информация във всички фази на медицинското осигуряване на бедствените ситуации. За постигане целите на медицинското осигуряване и гарантиране ефективността на медицинския информационен поток е необходимо медицинските специалисти от всички нива да бъдат теоретично и практически подготвяни, както и технически осигурени за добиване, оценка, анализ и разпространение на медицинска информация в преди настъпването, по време на въздействие и в процеса на възстановяване след бедствие или криза.

Въведение: Бедствените ситуации (БС) връхлитат дадена част от земното кълбо почти всеки ден, но за хората те са необичайни, изненадващи събития. Последните десетилетия се характеризират с нарастваща честота на природните бедствия. Нарастването е следствие не само от цикличните промени в климата на земята, но и от ефектите върху природните феномени, предизвикани от повишаващия се добив на суровини и енергия, изисквани от индустриализацията – например глобалното затопляне. Отбелязва се и тенденция за повишаване на силата, мащабността и тежестта на настъпващите бедствия, предизвикани от хората (войни, промишлени аварии, транспортни инциденти). Увеличаващото се население на планетата от своя страна повишава броя на потенциалните жертви в резултат на въздействието на поразяващите фактори на БС.

Друга основна характеристика на всяка БС е нейната непредвидимост. Въпреки напредъка на съвременната наука и технологии, надежден метод за прогнозиране на времето и мястото на възникване на БС все още не е разработен. При БС населението очаква правителството и органите на властта да ги защитят и възстановят условията им на живот и работа. Запазването на живота, здравето и трудоспособноста са сред приоритетите при планирането и провеждането на спасителните действия. Медицинското осигуряване е основен елемент на управлението на БС с цел съхранение живота на хората, предпазване и възстановяване на тяхното здраве и трудоспособност. Управлението на бедствената ситуация преминава през два основни етапа:

– Управление на риска

– Управление на кризата
и шест фази:
1. Превенция и планиране;
2. Подготовка;
3. Ранно предупреждение и оповестяване;
4. Оценка на пораженията;
5. Отговор;
6. Възстановяване и реконструкция.

Медицинското осигуряване на БС преминава през същите етапи и фази. Във всяка една фаза е необходимо органите на управление да получават достоверна и навременна информация за наличните опасности, провеждани действия и получаваните резултати от тях.
Общопрактикуващите лекари с техните уникални възможности за наблюдение, събиране, оценка и насочено разпространение на медицинската информация, налична в региона, представляват важен, основен елемент на информационния поток при планирането, подготовката и провеждането на медицинското осигуряване на БС.

Цел на настоящата публикация е да представи мястото и ролята на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в информационното осигуряване при планирането и провеждането на медицинското осигуряване на БС.

Материали и методи За изпълнението на тази цел посредством възможностите на историческия и сравнителния методи бяха анализирани потребностите от информация по време на БС за нуждите на медицинското осигуряване. Чрез дедуктивен и индуктивен анализ се изведоха възможностите на ОПЛ да допринесат за информационното осигуряване при планирането и провеждането на медицинските дейности в състава на комплекса мероприятия по управление на БС и кризи. Клъстърният анализ сортира дейностите на ОПЛ в отделните фази на управление на риска и кризата.

Резултати и обсъждане В резултат на проведените анализи се достигна до извода, че ОПЛ могат да допринесат за обмена на информация в процеса на медицинско осигуряване на БС и в двата основни етапа – управление на риска и управление на кризата. Изпълнявайки своите ежедневни функции ОЛ могат да служат за надежден и достоверен източник на информация за ръководителите на медицинското осигуряване на БС. От друга страна те могат да предават информацията от медицинското ръководство към своите сътрудници, населението и медиите.

В първия етап – управление на риска усилията на мениджърите на медицинското осигуряване на БС (ММОБС) са насочени към идентификация на опасностите, оценка на уязвимостта и планиране на мероприятия насочени към намаляване нивата на здравен риск и смекчаване тежестта на последиците при евентуално развитие на БС. ОПЛ при изпълнение на рутинните си дейности събират и анализират информация относно броя на населението в риск в определения район, епидемиологичното състояние и трендовете на заболеваемост, наличие на фактори (санитарно-битови и хигиенни особености, културални и религиозни характеристики, възрастова характеристика, възприемчивост и др.) благоприятстващи развитието на определени групи заболявания, често придружаващи БС, – стомашно-чревни, кожно-покривни, трансмисивни, въздушно-капкови инфекции и др. ОЛ могат да анализират и обобщават информация относно подготвеността на населението (теоретична и практическа) за справяне със здравните заплахи при БС, както и за мерките необходими за повишаване здравната култура и умения на техните пациенти за оцеляване и оказване на първа медицинска помощ на себе си и околните. Така събрана и анализирана медицинската информация е необходимата основа за планирането и въвеждането в практиката на мероприятията по смекчаване тежестта на последиците при евентуално развитие на БС и превенция на здравните неблогополучия в етапа на управление на кризата.

По време на фазата на подготовка ОПЛ могат да съдействат за актуализирането на плановете за медицинско осигуряване при БС, чрез събиране, анализ и дисеминиране на информация относно възможностите (брой и специализация на медицинските кадри) и материална осигуреност (медицинска техника и медикаменти, транспортни специализирани средства) на техните практики, както и с предоставяне на актуализирана информация относно разположението и възможностите за контакт с отделните медицински специалисти. ОПЛ могат да посочат необходимостта от повишаване на теоретическите знания или практически умения на членове от тяхната практика, във връзка с оказването на необходимия обем медицинска помощ (провеждане на сортировка, първа долекарска и лекарска помощ, участие в екипи за усилване на съществуващи медицински пунктове и болници).
През третата фаза на първия етап ОПЛ в повечето от случаите са първите медицински специалисти, които се сблъскват с началните признаци на настъпваща БС , особено при развитие на огнище на биологично заразяване, глад, токсикомании и здравните последици на финансово-икономическите кризи. Ранното предупреждение и оповестяването на тези продроми е от изключително значение за навременното въвеждане в действие на плановете за медицинско осигуряване при съответната БС. ОЛ в тази фаза също така оповестяват населението за необходимостта от промяна в поведението и стереотипите, съобразно задействания план.

Най-изразена е необходимостта от достоверна и осъвременена информация в първата фаза на управлението на кризата. Ролята на ОПЛ в набавяването и изпращането на тази информация е от първостепенна важност. В първите минути и часове след настъпването на БС анализа на медицинската обстановка и провеждането на медицинско разузнаване в огнището на поражение най-често се осъществява от наличните в района, не засегнати от действието на поразяващите фактори, медицински специалисти. Със своите знания относно населението в риск и неговата здравна уязвимост ОЛ са първите способни да анализират и оценят медицинската обстановка. В първата фаза на втория етап на медицинското осигуряване на БС, тази информация е жизнено важна за корегиране и приспособяване на плановете за действие съобразно действителната обстановка.

Оценката на рисковите фактори, наличните опасности, вида на поражения, брой и структура на пострадалите, информацията за пораженията на здравната инфраструктура са необходимата основа за планирането и предприемането на адекватни действия от страна на ММОБС. За да може тази информация да достигне своя реципиент е необходимо ОПЛ да са запознати със структурата на медицинско осигуряване при БС в техния регион, както и да разполагат с необходимите технически средства и умения за контакт и предаване на информацията. Предвид бързо променящата се обстановка и необходимостта от предприемане на незабавни медицински действия за спасяване на пострадалите и локализиране и минимизиране на последствията върху живота, здравето и трудоспособността на населението оценката на пораженията, предаването и приемането на информацията трябва да бъдат подготвяни и проигравани по време на учения и тренировки в първия етап на медицинското осигуряване на БС.

Във фазата на отговор ОПЛ могат да бъдат източник на информация относно здравословното състояние на пострадалите – техни пациенти, преди БС – наличие на хронични заболявания, придружаващи травмата или психическото разстройство заболявания, приемани медикаменти, фамилна обремененост. Информация за определени характеропатии сред пострадалите може да подпомогне сортировъчния процес. Важна е информацията относно санитарно-битовите и хигиенни особености на населението в огнището на поражение или пострадалия регион и околността. ОПЛ могат да насочат спасителните и медицински екипи към места с концентрация на жители, които не са отбелязани в предварителните планове, например – клубове посещавани от хора в напреднала възраст. Данни относно обходни маршрути за достигане на лечебни заведения или отделни предградия и/или махали, също могат да подпомогнат действията на спасителните и медицински екипи. Контактът с лекаря, грижещ се за семейството допринася за чувството на сигурност и стабилност сред голяма част от пострадалите, което е предпоставка за по-лесното справяне със стреса предизвикан от БС. ОПЛ и неговия екип са специалистите с най-голям кредит на доверие сред пострадалите и информацията предавана чрез тях с голяма вероятност достига до голям процент от населението. По този начин се повишава възможността за мобилизиране възможностите на обществеността и насочване на техните сили за подпомагане на спасителните действия.

Данните акумулирани в процеса на ежедневната дейност от ОПЛ са изключително ценни при избора на площадките за сортировка и разгръщане на временните медицински пунктове, за събиране на пострадали и евакуация. Избора на места за настаняване на хора останали без дом или бежански лагери също се подпомага от медицинската информация за местността, наличните опасности за здравето, наличност и безопасност на водоизточници и др.

Във фазата на възстановяване и реконструкция ролята на информацията постъпваща в практиките на ОПЛ нараства. ОПЛ са тези, които са призвани да окажат необходимата психологична подкрепа на преживелите БС. Информацията за процента на пациенти с ранен и късен пост травматичен синдром са важни индикатори за оказаната и необходима психиатрично-психологична помощ на населението. Данните за ръста на инфекциозните заболявания са индикатори не само за недостатъчност на провежданите хигиенно-санитарни мероприятия, но и за нивата на колективния имунитет на населението, който е подложен на сериозно въздействие от многобройни фактори (стрес, недохранване, недостиг на питейна вода и енергийни източници, ниски нива на хигиена, влошени санитарно-битови условия, пренаселеност и др.) по време и след БС. Всички тези фактори повишаващи възприемчивостта на населението към болестотворните микроорганизми се представят в практиките на ОЛ и когато са правилно анализирани и предадени в съответните инстанции се явяват първите стъпки към превенцията и планиране на мероприятията за смекчаване тежестта на последиците от БС, т.е първата фаза на първия етап на медицинското осигуряване на БС.

По време на всяка една от горепосочените фази ОЛ, в качеството си на преден отряд медицински специалисти често са обект на засилен медиен интерес в процеса на подготовка и провеждане на медицинското осигуряване на БС. За постигане целите на медицинското осигуряване на БС взаимотношенията ОПЛ – медии са от изключително значение. От една страна медиите могат да повишат увереността на населението във възможностите на ММОБС, както и да служат за средство за комуникация между пострадалите и медицинските специалисти, но от друга страна при неправилно предадени послания медиите могат да допринесат до засилване на стреса и чувството за безпомощност и безнадежност сред преживелите и пострадалите при БС.

Изводи: От направените анализи се стига до заключението за важната, основна роля на ОПЛ в процеса на набавяне и разпространение на медицинска информация във всяка една фаза на медицинското осигуряване на БС. За да може да се гарантира ефективността на информационния обмен е необходимо всички участници в процеса на набиране, анализиране и разпространение на медицинска информация да бъдат обучавани и подготвяни за изпълнение на специфичните задачи свързани с информационното осигуряване на медицинския мениджмънт в условията на бедствия и кризи. Изработването на въпросници за добиване на информация в отделните фази, теоретичната подготовка и ясна йерархична структура на медицинското осигуряавне, техническото осигуряване са само част от изискванията, които биха гарантирали непрекъснатостта и ефективността на информационния поток при медицинското осигуряване на БС.

Библиографията е на разположение в редакцията.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom