Брой 6/2015
д-р Н. Събев, д-р В. Среброва
Резюме: Стресът на работното място представлява едно от най-големите предизвикателства за здравето и безопасността, с които се сблъскват страните в Европейския съюз. Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC), с представители от всички държави членки на Европейския съюз, одобри провеждането на инспекционна кампания, свързана с психосоциалните проблеми. Проведено е проучване на Службата по трудова медицина „Антеа консулт” ЕООД – Русе по проблеми на Стрес на работното място по методика на SLIC, в изпълнение на договорни отношения с Регионална здравна инспекция – Русе (РЗИ).
Стресът на работното място представлява едно от най-големите предизвикателства за здравето и безопасността, с които се сблъскват страните в Европейския съюз. В Европа почти всеки един от четири работещи е засегнат от него (22% от трудещите се в ЕС към 2005 година).
Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC), с представители от всички държави членки на Европейския съюз, одобри провеждането на инспекционна кампания, свързана с психосоциалните проблеми. Такава инспекционна кампания се провежда и в РБългария през 2012 – 2013 година в секторите здравеопазване и социални дейности, транспорт, сектор на услугите – хотели, ресторанти.
Целта на кампанията е чрез провеждане на инспекции и извършване на лонгитудинално проучване на нервно-психичното напрежение и на стреса на работещите чрез използване на различни методики, да се обърне специално внимание на психосоциалните рискове в работната среда.
Проучването на Службата по трудова медицина „Антеа консулт” ЕООД – Русе по проблеми на Стрес на работното място по методика на SLIC е извършено в изпълнение на договорни отношения с Регионална здравна инспекция – Русе (РЗИ) за обслужване на работещите от служба по трудова медицина (СТМ).
Използваният инструментариум е „Въпросници за анкетиране на работодател и работещи по методика на SLIC”: Въпросник „Психосоциални рискове” – Финландия (за работодател) и Въпросник „Стрес по време на работа” – Дания (за работещите). Въпросниците са структурирани в 4 модула:
1. изисквания към работата
2. контрол върху работата
3. социална среда
4. подкрепа
Обхват: В проучването са обхванати 55 лица от общо 117, работещи в РЗИ – Русе (обхват 47%), от които 53 са служители в РЗИ, а 2 въпросника са попълнени от директор и заместник-директор на РЗИ – Русе. Средната възраст на работещите е 47 години, а средният трудов стаж в РЗИ – 13,2 години.
Резултати:
1. Изисквания към работата
На въпроса „Налага ли се служителите обикновено или понякога да работят под голямо напрежение (високо темпо на работа, кратки срокове)?“ – 90,57% са отговорили утвърдително с „Да”.
Запитани дали е удължен работният им ден (обикновено или понякога), 49,06% са отговорили „Да, понякога”, като с най-висок относителен дял са работещите в Дирекция „Здравен контрол” (ЗК) и „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване” (АПФСО).
69,81% са дали утвърдителен отговор на въпроса „Високо ли е работното натоварване?”. Същият процент (69,81%) от анкетираните лица дава потвърждение на въпроса „Има ли баланс между физическия и умствения труд и възможностите на служителите?”. Баланс между изискванията на вида труд и възможностите на служителя не отчитат останалите 30,19%, от които най-много са служителите на „АПФСО” и ”ЗК”.
Само 9,43% от респондентите са дали отговор „Да” на въпроса, дали отчитат работата си като монотонна, докато останалите 90,57% намират работата си за разнообразна.
47,17% от анкетираните лица считат, че са налице физически опасности (шум, температура, химически вещества и т.н.) в работата им, а 52,83% са дали отговор, че не са изложени на такива физически опасности.
100% от анкетираните служители заявяват, че са наясно със задълженията си.
На въпроса дали служителите получават противоречиви задачи, 79,25% са дали отрицателен отговор, т.е. не получават противоречиви задачи, 13,21% са дали положителен отговор и 7,54% не са могли да дадат категоричен отговор на този въпрос.
92,45% от анкетираните не се чувстват социално изолирани по време на работа.
2. Контрол върху работата
67,92% от служителите считат, че имат влияние върху методите, които прилагат в работата си, а 49,06% са тези, които смятат, че имат влияние върху естеството на работата си.
92,45% от респондентите отговарят, че имат възможност сами да планират работата си, да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Нисък е дялът (9,43%) на отговорилите с „Да” на въпроса дали намират работата си за толкова раздробена, че служителите да имат усещане за слабо лично участие в крайния продукт. Над половината от анкетираните заявяват, че се извършва предварително разпределението на смените, което се подготвя съвместно със служителите. 92,45% са дали отговор „Да” по отношение на фиксиране на работното им време.
3. Социална среда
86,79% не намират за лоша социалната среда на работното си място. Сред оценилите я като лоша, с най-висок дял са работещите в Дирекция ”ЗК”.
28,3% считат, че е налице слабо сътрудничество между различните групи служители (например различни отдели), докато останалите 71,7% смятат, че не е налице слабо сътрудничество между работещите в РЗИ – Русе.
66,04% е дялът на служителите, които не отчитат наличие на междуличностни конфликти или конфликти между групи работници, 30,19% намират, че има такива конфликти, а 3,77% не са категорични в отговора си.
Под 1/3 или 28,30% смятат, че остават необсъдени проблеми, свързани с работата или в отношенията между работещите и ръководителите.
Нисък е дялът (11,32%) на анкетираните, които смятат, че има силна конкуренция между служителите, докато за останалите няма силна конкурентност между тях.
На въпроса дали има насилие и тормоз над служители, 92,45% от респондентите са отговорили, че няма такива случаи. За 49,06% от тях обаче съществува риск от агресия от страна на обществеността (устни обиди, заплахи и физически нападения).
4. Подкрепа
90,57% от служителите заявяват подкрепа от страна на своите ръководители и колеги. Висок е дялът и на служителите (88,68%), получаващи положителна и отрицателна обратна връзка относно работата си.
77,36% заявяват, че не са отличавани и награждавани служители за добре свършена работа.
На новопостъпилите служители се осигуряват съответни практически обучения и наставления според 83,02% от отговорилите. Под половината от анкетираните (45,28%) отговарят, че е осигурена подкрепа за служителите, когато предстоят промени или когато е застрашено бъдещето на предприятието, така че да се намалят притесненията и объркването им.
Изводи:
Извършените изследвания на нервно-психичното напрежение и стрес по време на работа са идентифицирали психо-социалните фактори и са ги оценили като част от професионалните рискове в РЗИ – Русе. Оценките на стреса по време на работа показват, че тези рискове са приемливи, допустими, но могат да се увеличат в бъдеще и трябва да се продължи тяхното проследяване. Диагностициран е завишен риск от словесна и възможна физическа агресивност на проверяваните лица при работещите, извършващи инспекционна дейност.
На ниво организация не са налице симптоми на стреса – системни отсъствия, голямо текучество на персонала през периода, неспазване на срокове, проблеми с дисциплината, тормоз, намалена продуктивност, инциденти, грешки и увеличени разходи за компенсации.
На ниво индивид съществуват симптоми на стреса: емоционални реакции – раздразнителност, загриженост, отчуждение, семейни проблеми; физиологични реакции – проблеми с опорно-двигателния апарат, сърдечни проблеми, хипертония; не са проучени когнитивни промени – вземане на решение, учене на нови неща; не са проучени поведенчески проблеми – злоупотреба с алкохол, цигари, деструктивно поведение.
Проучването на стреса на работното място по методика на SLIC показва:
Изисквания към работата – работа под голямо напрежение и високо работно натоварване. На този фон за справянето със стреса е много важна яснотата, която имат работещите със задълженията им. Нарушеният баланс между изискванията на съответния вид труд и възможностите на работещите се оценява като симптом на стресогенна реакция. Наличието на физически опасности на работното място вероятно е повлияно от лошата материална база за част от работещите, както и извършването на теренна работа при макроклиматични условия, различаващи се от код „зелено”
Контрол върху работата – работещите могат сами да планират работата си, да вземат самостоятелни решения и да поемат съответната отговорност, дейността не е раздробена и всеки лично участва в крайния продукт. При работа с фиксирано работно време са противоречиви отговорите за разпределението на смените и участието на работещите в това разпределение.
Социална среда – определена е като добра, има сътрудничество между различните групи служители. Наличните междуличностни конфликти са свързани с необсъдени въпроси, свързани с работата, като е посочено, че това е заради липса на време. Ярко изразена е агресията от страна на обществеността, предимно чрез устни обиди – проблем, който е наличен предимно при работещите инспекционна дейност.
Подкрепа – работещите имат подкрепата на своите ръководители и колеги, получават обратна информация за положителното и отрицателното в своята работа, но не са отличавани и награждавани за добре свършената от тях работа. На новопостъпилите се осигурява съответно обучение и наставление. Не е споделено очакването за необходима подкрепа, ако бъдещето на предприятието бъде застрашено.
Работодателят (директор) дава оптимални оценки за психосоциалните рискове в РЗИ – Русе, относно липсата на тормоз на работното място, подкрепата от страна на ръководството на служители, които имат нужда от това. Взема се предвид мнението на служителите, относно тяхната работа. Средна е оценката за полученото обучение и указания за справянето със служебните задачи и при наличие на нередности и рискове. Работещите имат достатъчно време за изпълнение на поставените задачи и не се изчерпва техния максимален капацитет. Оценките, дадени от заместник-директора на РЗИ – Русе, се приближават до оценките на директора.
