Skip to content
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
  • български
  • English
Shopping Cart 0
Facebook
GPNews
  • Начало
  • ИзданияExpand
    • 2020 – 2023Expand
      • 2023
      • 2022
      • 2021
      • 2020
    • 2015 – 2019Expand
      • 2019
      • 2018
      • 2017
      • 2016
      • 2015
    • 2010 – 2014Expand
      • 2014
      • 2013
      • 2012
      • 2011
      • 2010
    • 2005 – 2009Expand
      • 2009
      • 2008
      • 2007
      • 2006
      • 2005
    • 2000 – 2004Expand
      • 2004
      • 2003
      • 2002
      • 2001
      • 2000
  • СъбитияExpand
    • Предстоящи събития
    • Конгресен календар
  • Новини
  • СтатииExpand
    • АГ и неонатология
    • Алергология
    • В света на вирусите
    • Гастроентерология
    • Дерматология и козметика
    • Ендокринология
    • Кардиология
    • Неврология и психиатрия
    • Онкология
    • Офталмология
    • Педиатрия
    • Ревматология и ставни заболявания
    • Тест по клиничен случай
    • УНГ и белодробни болести
    • Урология и нефрология
    • Хранене, диететика, метаболизъм
    • Нашето интервю
    • Природата учи
    • Историята учи
    • Други
  • Абонамент
Shopping Cart 0
Facebook

  • български
  • English

GPNews
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
  • 2,54 млрд. долара поиска СЗО за спешни здравни проблеми през годината
  • Ива Христова: Преборили сме COVID-19, но с грипа имаме проблеми – гори цялата страна
  • МЗ установи пропуски в системата за проследяване и анализ на лекарствата
  • Здравното министерство: Ще има ваксини за задължителната имунизация на бебетата
  • Щатни психолози помагат на онкопациенти в столични общински болници
Home / Офталмология / До какво води стресът?

До какво води стресът?

отGP News публикувано на 04.01.202102.11.2022 Офталмология
Във времето на социална изолация и лоши новини зачести едно заболяване, наречено централен серозен хориоретинит – идиопатична ретинопатия, която предизвиква нарушение на централното зрение.

Брой 12/2020

Д-р. М. Димова, Акад. д-р П. Василева, д.м.н
СОБАЛ „Академик Пашев“ – София

Във времето на социална изолация и лоши новини зачести едно заболяване, наречено централен серозен хориоретинит.

Въведение:

Централният серозен хориоретинит (CSR) е идиопатична ретинопатия, която предизвиква нарушение на централното зрение. Засяга и двата пола, като съотношението мъже:жени е от 3 до 6 към 1 в полза на мъжете. Пациентите най-често са подложени на стрес или употребяват кортикостероиди по повод на друго заболяване – артрит, бронхиална астма и други. Ендогенeн рисков фактор e хиперкоритицизмът (синдром на Къшинг, бременност), екзогенен – употребата на стероиди: интравенозна, перорална, инхалаторна.
Оплакванията са от безболково замъгляване на зрението на едното око, както и от различно по интензитет петно в центъра на зрителното поле. Пациентът съобщава, че вижда предметите замъглени и разкривени. Нарушена е и контрастната чувствителност.

Съществуват две форми на CSR: остра (класическа) и хронична.

Клиника:

При това заболяване се засяга макулата – най-важната част от ретината. Тази зона отговаря за четене, писане, фини детайли и цветното зрение. Клинично се наблюдава субретинална течност, поради повишен пермеабилитет на хориокапиляриса, което води до надигане (отлепване) на невросензориума, а в част от случаите и на ретиналния пигментен епител (РПЕ). Има точка на изтичане, която се вижда при флуоресциновата ангиография. Засягането често е суб- или парафовеоларно. Резорбцията на течността води до атрофични промени на РПЕ, а най-сериозното усложнение е хориоидална неоваскуларна мембрана.

Етиология:

Етиопатологията на наличната субретинална течност не е добре изяснена.
Най-често споменаваната теория изказва предположение за съдова дисрегулация. Това води до повишен пермеабилитет на ниво хориокапилярис и слабост в структурата на Бруховата мембрана. Тези вазомоторни нарушения се дължат на повишен тонус на симпатикуса.

Предполага се и дисрегулация на ниво ретинален пигментен епител (РПЕ). Пигментният епител на ретината е част от външната кръвно-ретинна бариера и има важна роля в активния транспорт на течност между ретина и хориоидея и за дехидратацията на субретиналното пространство.

Изказана е и тезата , че ретината и хориоидеята са минералкортикоид-чувствителни и високите нива на алдостерон водят до оток в тези структури.

Обсъжда се и възпалителен процес, дължащ се на хронична инфекция с хеликобактер пилори.

Клиника:

Зрението може да бъде засегнато в различна степен.

Клинично се наблюдава була във фовеолата, но може да има точки на изтичане и в друга част на макулата.

1. Флуоресцинова ангиография – ФА. С този метод се открива точката на изтичане и ако не е във фовеолата може да се направи аргон лазер (АЛК) в съответната зона.
2. Оптична кохерентна томография (ОСТ) – показва промените на микроструктурно ниво, степента на оток в микрони и е неинвазивен и безвреден метод за контрол и проследяване.

Лечение:

При хронична форма, а и за да се намали риска от хронифициране на CSR, се използва следната терапия:
1. НСПВ капки. Ние използваме: Диклоабек, Йелокс, Кеторолаг вижън, Неванак- 2 по 1 к .
2. Спиронолактон, табл. 25, 50, 100 мг. Доза 2 по 1 табл. от 50 мг. Прием – сутрин и на обяд, заради диуретичната функция
3. Еплеренон (Кардитръс) – селективен алдостеронов блокер – 25 и 50 мг табл. Препаратът понижава кръвното налягане. Уместно е дозата да се титрира : 1 x 1 т. oт 25 мг за 3 дни и да се премине към пълната доза 2×1 т. за дълъг период от време.
Двата препарата са калий-съхраняващи диуретици. Могат да доведат до гинекомастия и до хиперкалиемия.
4.Редуциране на стреса.
Лечението e продължително.

В част от случаите може да се подобри и спонтанно за няколко месеца. Дава се и решетка Амслер за самонаблюдение.

Клиничен случай:

Мъж – СЗР, 43 г. По професия – ръководител на строителна бригада, ежедневно подложен на стрес. С астма от години—на инхалаторна терапия с кортикостероиди.
Оплаква се, че от няколко дни вижда тъмно петно пред дясно око (ДО).
Зрителна острота преди лечението: v o d=0,3 с-1,0д.цил/90=0,5+
ОСТ изображения в хода на терапията.

Вижда се отлепване на пигментния епител (РПЕ) и серозно надигане на невросензориума.

Проведе се терапия с:
1. Спиронолактон, таблетки от 50 мг. Доза 2х1 табл.
2. Йелокс 2х1 к. в дясно око.
3. Самопроследяване с решетка на Амслер.

След два месеца на терапия зрителната острота бе напълно възстановена:
v o d=0,3 с-1,0д.цил/90=1,0

Продължава самонаблюдението с решетка на Амслер.

Заключение Някои пациенти могат да имат само един епизод през живота си, но при други може да стане хронично, рецидивиращо състояние, което да се усложни с хориоидна неоваскуларна мембрана-CNV.

В дългосрочен план прогнозата е добра, но при хроничните форми може да се наблюдава изтъняване на невросензориума, географска атрофия, хориоидална неоваскуларна мембрана(CNV).

Необходимо е намаляване на стреса и самопроследяване с решетка на Амслер.

Книгопис:

1. Kitzmann AS, Pulido JS, Diehl NN, Hodge DO, Burke JP. The incidence of central serous chorioretinopathy in Olmsted County, Minnesota, 1980-2002. Ophthalmology 2008;115(1):169-173.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18166410
2. Carvalho-Recchia CA, Yannuzzi LA, Negrao S, Spaide RF, Freund KB, Rodriguez-Coleman H, Lenharo M, Iida T. Corticosteroids and central serous chorioretinopathy. Ophthalmology 2002;109(10):1834-1837.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12359603
3. Quillen DA, Gass DM, Brod RD, Gardner TW, Blankenship GW, Gottlieb JL. Central serous chorioretinopathy in women. Ophthalmology 1996;103(1):72-79.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8628563
4. Yannuzzi LA. Type-A behavior and central serous chorioretinopathy. Retina 1987;7(2):111-131.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3306853
5. Cunningham ET, Jr., Alfred PR, Irvine AR. Central serous chorioretinopathy in patients with systemic lupus erythematosus. Ophthalmology 1996;103(12):2081-2090.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9003342
6. Ch.Vidinova, P. Guguchkova, Tz.Dimitrov-new approaches in treatment of central serous chorioretinopaty-firs results from the usage of carditrust /eplerenone/, Bulgarian review of ophthalmology,

КупиАбонамент

Ентан
ДжинДжира

Навигация

Предишна Предишна
Нобеловата награда по медицина за 2020 бе присъдена за откриването на Хепатитния С вирус
СледващаContinue
Лазерна корекция на зрението
Search

Boehringer Ingelheim България и Дружеството на кардиолозите в България организират информационна кампания за пациенти със сърдечна недостатъчност

абонамент 2023
Lekzema
GPNews - Новини за общопрактикуващия лекар

За нас

Списание GPNews
Връстник на GP практиката у нас
Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

Меню

  • Начало
  • За нас
  • Контакти

Информация

  • За автори
  • Етични норми
  • За реклама

Copyright © 2023 GPNews. Всички права запазени.

Уеб дизайн и SEO от Трибест

  • ПОЛИТИКА GDPR
Scroll to top
  • Начало
  • Издания
    • 2020 – 2023
      • 2023
      • 2022
      • 2021
      • 2020
    • 2015 – 2019
      • 2019
      • 2018
      • 2017
      • 2016
      • 2015
    • 2010 – 2014
      • 2014
      • 2013
      • 2012
      • 2011
      • 2010
    • 2005 – 2009
      • 2009
      • 2008
      • 2007
      • 2006
      • 2005
    • 2000 – 2004
      • 2004
      • 2003
      • 2002
      • 2001
      • 2000
  • Събития
    • Предстоящи събития
    • Конгресен календар
  • Новини
  • Статии
    • АГ и неонатология
    • Алергология
    • В света на вирусите
    • Гастроентерология
    • Дерматология и козметика
    • Ендокринология
    • Кардиология
    • Неврология и психиатрия
    • Онкология
    • Офталмология
    • Педиатрия
    • Ревматология и ставни заболявания
    • Тест по клиничен случай
    • УНГ и белодробни болести
    • Урология и нефрология
    • Хранене, диететика, метаболизъм
    • Нашето интервю
    • Природата учи
    • Историята учи
    • Други
  • Абонамент
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
Search
Toзи caйт изпoлзвa „биcĸвитĸи“, зaщoтo тe ca вaжни зa нeгoвoтo фyнĸциoниpaнe. C пoceщeниeтo нa тoзи caйт, виe ce cъглacявaтe c изпoлзвaнeтo нa „биcĸвитĸитe“. - Прочети повече ...