Брой 7/2018
Д-р Т. Алексиев, дерматолог
УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив
Атопичният дерматит е хронично-рецидивиращо възпалително заболяване на кожата, явяващо се основно в детството при лица с атопична обремененост. Той е най-ранно проявяващият се компонент на атопичния симптомокомплекс, който включва още и прояви отстрана на дихателната, храносмилателната и ЦНС система. Съществуват множество хипотези за възникването на заболяването, като най-голям интерес представляват генетичните фактори и особеностите в имунологичните механизми при болните с атопичен дерматит. Освен тях, съществуват и много външни „тригер фактори“ за появата и екзацербацията на атопичния дерматит. Някои по-важни от тях са рецидивиращи кожни инфекции, хранителни и въздушни алергени, високата температура, профузното изпотяване, стреса и други. Според американската академия по дерматология съществуват някои основни критерии за поставяне на диагнозата атопичен дерматит. Задължителни критерии за диагноза на АД са пруритус, екзема, морфологична еволюция на кожните промени с възрастта, хронично-рецидивиращо протичане. Важни критерии са ранно начало на оплакванията, фамилна обремененост с атопични заболявания, повишени нива на имуноглобулин Е, ксероза и лесна дразнимост на кожата от външни фактори. Клиничната картина и локализацията на патологичните промени на атопичния дерматит са различни в различните възрастови групи. При новородените най-характерният симптом е ксерозата, която много често обхваща цялото тяло с щадене на ингвиналните гънки. Най-често засегнатите части са скалпа, челото, бузите и екстензорните повърхности на долните крайници. Наблюдават се еритематозни плаки със залющване, а понякога и крусти. Типични са и дискретните, сърбящи папули, които майките на нашите пациенти описват като „песъчинки по бузите”. В детската възраст типичните лезии обхващат флексурите на тялото. Характерни са лихенификацията, наличие на екскориации и крусти. Лезиите често са ексудиращи и екзематозни. При възрастните, основният симптом е генерализираната сухота на кожата. Тя е чувствителна, със склонност към еритем.
Лечението на атопичния дерматит трябва да бъде индивидуализирано, съобразено с възрастта, степента на засягане на пациента и да е насочено към възстановяване на бариерната функция на кожата и възпалението. Важна част от лечението е също и запознаване на пациента със заболяването. Избягването на т.нар. „тригер фактори“ на заболяването значително подобряват качеството на живот. Пациентите трябва да бъдат обучени да използват хипоалергенни продукти, да избягват затоплянето и носенето на оклузивно облекло.
Основни лекарствени средства в локалната терапия на атопичния дерматит са иновативни усъвършенствани емолиенти, комбинации на кортикостероид и антибиотик, монокомпонентни кортикостероиди и калциневринови инхибитори. Емолиентите, като например Lipobase, Nanobase и др., се използват непрекъснато както във фаза на екзацербация, така и в ремисията. Емолиентите. В много случаи те са достатъчни за поддържане на състоянието, като същевременно увеличават ползите от приложеното в острата фаза лечение и намаляват употребата на кортикостероиди. Локалните кортикостероиди (ЛКС) са златен стандарт в терапията на заболяването, но те не се препоръчват за дългосрочно лечение. Страничните ефекти на ЛКС върху бариерната функция, колагена, както и тяхната висока системна резорбция, налагат да се прецизира избора на подходящия по сила кортикостероид и продължителността на неговото приложение. Това зависи от локализацията на патологичните промени и от възрастта на пациента. Основно правило е използване на по-слабо потентни кортикостероиди в областта на лицето, аксилите, гениталиите и вътрешната част на бедрата. Избягва се приложението на силно потентни стероиди при деца под 1 година, за да бъде избегната системна резорбция. Генерален принцип на лечение е приложението на достатъчно силен кортикостероид 2 пъти дневно за потискане на острата фаза на заболяването (3-7дни) и впоследствие намаляване на потентността стероида или честотата на приложението му. При възрастни използваме потентен, с последващо приложение на умерено силни, а при деца умерено силни с последващо приложение на слаби кортикостероиди. В съвременната дерматологична практика се търсят ЛКС, които чрез иновативен вехилукум демонстрират повишена мощност. Например, хидрокортизон бутират е умерено потентен ЛКС, който във вехикулум липокрем повишава своята клинична ефективност. Такъв представител на локалните кортикостероиди е Locoid Lipocream. Той е подходящ както за деца, така и за възрастни.
В нашата практика ние често прилагаме Locoid Lipocream, a също и Locoid Crelo за лечението на атопичен дерматит. Locoid Lipocream съдържа 0,1% hydrocortisone butirtat, който благодарение на вехикулума липокрем е умерен кортикостероид перфектен за лечение на лезиите, разположени в областта на лицето, аксилите и други зони, в които приложението на кортикостероиди може да доведе до сериозни странични явления. Освен доброто повлияване на еритема, сърбежа и залющването, ние препоръчваме използването на Locoid Lipocream, заради липсата на странични ефекти при правилното му прилагане. Неговата текстура крем с наличието на повече липиди – 70% го прави отличен избор за приложение при пациенти със суха кожа, каквато е типичната атопична кожа. Locoid Crelo съдържа също hydrocortisone butirat 0,1% с умерена потентност. Неговата форма го прави изключително удобен за приложение върху лезии на скалпа, други окосмени зони, както и за нежни участъци. Освен като основен препарат в лечението на еказацербациите на атопичния дерматит, ние използваме Locoid Crelo и в лечението на себореен дерматит.
Богатата клинична практика и опитът в приложението на локални кортикостероиди ни дава възможност да препоръчаме Locoid Lipocream и Locoid Crelo като основен избор за деца и възрастни с различни форми на екзема и особено за атопичен дерматит. Тяхната висока клинична ефективност, комфортът на текстурата и ниският риск от нежелани лекарствени реакции ги правят предпочитани за лекари и пациенти.
