Брой 10/2020
Д-р К. Рачева, Акад. д-р П. Василева, д.м.н.
СОБАЛ “Акад. Пашев” – София
Въведение
Терминът страбизъм произлиза от гръцката дума strabismus –„гледам изкосо, подозрително“. Страбизъм (кривогледство) се нарича състояние, при което осите на очните ябълки не са успоредни. Може да се причинява от нарушения в двуочното зрение или от аномалии в невромускулния контрол на очедвигателните мускули.
Кривогледството може да бъде още постоянно или интермитентно, с хоризонтално или вертикално отклонение, вродено или придобито и т.н.
Индикации за хирургично лечение: операцията на страбизма има за цел да подобри зрителната функция, външния вид и качеството на живот на пациента.
Двойното виждане (диплопия) в дадена погледна посока е често срещано при появата на страбизъм при възрастните. Елиминирането е една от целите на хирургията на кривогледството.
При някои пациенти е налице принудително положение на главата, за да намалят двойното виждане. При тях операцията не само увеличава полето на полезно зрение, но и коригира принудителната позиция на главата. Това, от своя страна, подобрява самочувствието на пациента.
Техника на дозиращ и коригиращ конец
Тази техника е само една от възможните при хирургичното лечение на страбизма. Целта е да се изправят очните оси на един етап и да се избегнат реоперации.
Тази техника избираме и в случаите на предходна операция за страбизъм, когато получените от нея сраствания правят резултатите от нашата намеса непредсказуеми. Техниката не се препоръчва при деца и при некооперативни пациенти, поради нуждата от постоперативно адаптиране на конците.
Техниката, която прилагаме в нашата клиника, включва следните етапи:
– прошиване на съответния прав мускул (вътрешен или външен според есо- или екзодевиацията на окото) с резорбируем конец;
– дезинсерция на мускула от склерата и преместване назад;
– прошиване на конците през инсерцията на мускула;
– завързване на конците с временен възел с възможност за постоперативното им манипулиране – т.нар. дозиращ шев;
– поставяне на нерезорбируем конец в областта на инсерцията, т.нар. коригиращ шев, с който се коригира позицията на очната ябълка в желаната посока;
– оценка на успоредността на очните оси на следващия ден извън операционната;
– корекция на положението на очната ябълка при необходимост посредством преместване на мускула с дозиращия конец и преместване на очната ябълка с коригиращия конец /провежда се с капкова анестезия, без допълнителни разрези и шевове/;
– при постигане на желания резултат: завързване на дозиращия и отстраняване на коригиращия конец.
Клиничен случай
Представяме пациентка на 26 г. с алтернираща екзотропия, предимно на ЛО (фиг. 3), нистагъм и недостатъчност на конвергенцията. В детска възраст е лекувана за „мързеливо“ ЛО, което се е отклонило навън. Придружаващи заболявания: ДЦП. Зрителна острота при представянето:
VOD = 0.4 с -2.0 dcyl/155=0.8
VOS = 0.1 с -3.0dsph/-
1.0dcyl/170=0.4
На пациентката се проведе ретропозиция на външния прав мускул (MRL) с техниката на дозиращ и коригиращ конец и антепозиция на вътрешния прав мускул (MRM) на ЛО. На първия ден след операцията (фиг. 4) се установиха успоредни очни оси.
Постоперативен резултат на 45-ти ден (фиг. 5) – успоредни очни оси, наблюдавахме и подобрение на конвергенцията.
Заключение
Страбизмът не е вариант на нормата, затова корекцията му е лечебна, а не козметична процедура. Безспорен обаче остава фактът, че изправянето на очните оси води до подобряване на самочувствието на пациентите и повишаване на качеството им на живот. При нужда от поредна реоперация на страбизма, при непредвидимост на постоперативните резултати, при кооперативни пациенти техниката с дозиращ и коригиращ конец е подходящ избор за добри резултати.
1. Танев В., Офталмология: Бинокулярно зрение и страбизъм 1994;233
2. Kanski J., Bowling B., Clinical ophthalmology 2011:778
3. AAO, Pediatric Ophthalmology and Strabismus 2003-2004; Ch.13,162.
