Брой 2/2021
Проф. д-р Х. Одисеев, д.м.н.
Известно е, че паротитният вирус има тропизъм към екскреторните клетки на заушката, тестисите, панкреаса и плексус хороидеус. Той има по повърхността си антигени, които съответстват на рецепторите, разположени по повърхността на екскреторните клетки на споменатите органи. Вирусът не засяга клетките с ендокринна функция, които произвеждат ензимите амилаза, инсулин, тестостерон на гореспоменатите органи, тъй като те нямат подобни рецептори. Менингитите се считат за широко разпространена и сериозна реакция на паротитната инфекция. Те се обясняват с директната атака на вируса върху менингите. След създаването на ваксинални щамове, използвани за производство на паротитни ваксини, това мнение е адресирано и към тях. В миналото инфекцията е имала пандемичен характер. Въпреки успехите, постигнати чрез ваксиналната профилактика, някои аспекти относно характеристиката на инфекцията остават неизяснени. Един от тях е патогенезата на паротитните менингиит. Това дава основание на автора да я постави на обсъждане в настоящата статия.
