Брой 1/2003
Ст. ас. д-р П. Манчева, Доц. д-р М. Делийски
Катедра по обща медицина, МУ Варна
Съобразяването на антимикробната терапия с нуждите на общата практика изисква адекватна практическа подготвеност на общопрактикуващия лекар. Съществуват множество фактори, които затрудняват правилния избор на антимикробни средства (АМС) неизвестен причинител и обективни трудности при откриването му, предхождащо самолечение от страна на пациентите, цена на медикамента и страничните му ефекти и т.н. Стратезията при избора на АМС зависи от някои основни моменти:
® Макроорганизъм
• Микроорганизъм
® Околна среда
® Епидемиолозична обстановка Практическият подход трябва да бъде строго индивидуален и съобразен с редица условия:
• вид на инфекцията остра или хронична ;
® Имунен статус
• възраст с повишено внимание при кърмачета, деца и възрастни индивиди!
■ Общо състояние леко, средно, тежко увредено
® Органна недостатъчност бъбречна, чернодробна, ентерална и т.н.
® водно-електролитно рабновесие
® Придружа8ащи заболявания
• Бременност и кърмене
® Цена на лекарственото средство
® Наличие или отсъствие на свръхчувствителност
В повечето случаи, при вземане на решение ОПЛ е ограничен във времето, което налага той да има добра предварителна ориентация относно многобройните АМС, съобразена с най-често срещаните в общата практика микробни заболявания.
В общата практика, ОПЛ нерядко се среща с пациенти с чернодробна или бъбречна недостатъчност, състояния на бременност и кьрмене. Тези болести и състояния озраничават приложението и комбинирането на АМС и затрудняват ОПЛ при вземане на решение.
При жизнени показания и микробиологично доказан причинител, посочените контраиндицирани АМС могат да бъдат използвани, но под строг контрол на нивата и страничните им ефекти.
При вземане на решение за прилагане на АМС трябва да се има предвид, че само наличието на фебрилитет не е показание за започване на антибиотична терапия. Трябва още да се знае, че ако до два три дни след предписване на АМС, състоянието на пациента не се подобрява, това може да се дължи на:
• резистентност на патогенная причинител,
® недостатъчна пететрация на АМС 6 огнището на възпаление (тъкан, орган),
• неактивност на антибиотика in vivo, в сравнение с доказаната in vitro,
• наличие на абцес, чуждо тяло, имунен дефицит,
® друга причина с невактериален произход.
На пациентите следва да се обясни, че антибиотиците не бива да се използуват с антипиретична цел и че обичайно острите и хроничните обострени инфекции трябва да се лекуват не повече от 7-14 дни.
Предписването на антибиотик е ежедневна дилема, която непрекъснато възниква пред ОПЛ. Целенасочената му информираност, адаптирана към особеностите на общата практика, го улеснява в избора на АМС при всеки конкретен случай. Това допринася за своевременно, адекватно и успешно преодоляване на проблемите при пациента.