Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Педиатрия / Астма ли е всяко „СВИРКАЩО ДИШАНЕ“ в детската възраст?

      Астма ли е всяко „СВИРКАЩО ДИШАНЕ“ в детската възраст?

      отGP News публикувано на 06.01.201513.09.2022 Педиатрия

      Брой 1/2015

      Проф. д-р П. Переновска
      Клиника по педитрия,
      УМБАЛ „Александровска” – София

      При приблизително 80 % от болните с астма дебютът й е в ранната детска възраст – преди 3 години. Диагностиката на заболяването в този възрастов период е трудна по редида обективни причини. Бронхиалната астма може дълги години да бъде скрита под маската на „остра респираторна инфекция с обструктивен синдром» или „рецидивиращ бронхит”. „Свиркащото дишане” е една от най-честите причини както за посещение при общопрактикувашия лекар и педиатъра, така и за хоспитализация, особено в ранната детска възраст. Стремежът на педиатрите е да идентифицират тези от „свиркачите”, които са бъдещи астматици. Martinez и сътр. описват 3 фенотипа на „свиркащо” дишане:

      Upper dyspeptic syndrome ad

      • „ транзиторно ранно свиркане”- 41%, това са деца със „свиркащо дишане” в кърмаческа възраст, които са асимтпомни на 6 години. Клиничната симптоматика е проявена през първите 3 години от живота. Децата са без анамнестични данни за атопия и собствен алергичен терен, с нормални стойности на Иг Е. Рискови фактори са: чести респираторни инфекции, недоносеност, деца от многодетни семейства или посещаващи детски заведения, тютюнопушене в дома. Децата на майки-пушачки по време на бременност са с 3-4 пъти по- висок риск за бронхообструктивна симптоматика
      • „персистиращо „свиркане” – при 28%, това са деца с персистираща симптоматика от кърмаческа до 6-годишна възраст
      • „свиркане с късно начало” – 31%, поява на „свиркащото дишане” след кърмаческата възраст

      Какво е всъщност свиркащо дишане? „Свиркащото дишане” е своеобразен феномен, възникващ при затруднено издишване. Най- изразено е при обструктивни процеси, обусловени в значителна степен от бронхоспазъм. Според определението на СЗО „Обструкцията на дихателните пътища е стеснение или запушване на дихателните пътища, в резултат на натрупване на материал в лумена, задебеляване на стената, съкращаване на бронхиалните мускули, намаляване на силите на ретракция на белите дробове, разрушаване на дихателните пътища без загуба на алвеоларна тъкан и/или външна компресия”.

      Астма ли е всяко свиркащо дишане в детската възраст? Бронхиалната астма е основна причина за заболеваемост сред децата в развитите страни. През последните десетилетия голям брой епидемиологични проучвания установяват повишаване честотата на детската астма /около 8,6 милиона деца в САЩ и около 5-10 % от децата в Западните страни са засегнати от заболяването – фиг.1/. Множество фактори са отговорни за високата заболеваемост от астма: отключващи фактори от средата, използване на неподходящи медикаменти, недостатъчно лечение, липса на съдействие по отношение терапевтичния режим, недостатъчно обучение на пациент/семейство, хипердиагностика (особено при много малките деца/.

      Според проведени продължителни изследвания, децата с астматични симптоми
      в ранна възраст могат да се разпределят в три групи:

      1.Преходни ранни свиркачи:
      – Симптомите се проявяват в първите 3 години от живота им и се свързват основно с респираторни инфекции
      2. Постоянни свиркачи:
      – Симптомите се проявяват между 3 – 6-тата година и са следствие от бронхиална хиперреактивност
      3. Деца с атопична астма:
      – Симптомите се проявяват между 2 – 3-тата година и към 6-годишна възраст се диагностицира астма

      Най- често със „ свиркащо дишане” протичат следните заболявания в детската възраст:
      • Остър бронхиолит
      • Астма
      • Аспирационни синдроми
      • Гастро-езофагеален рефлукс
      • Чужди тела в дихателните пътища
      • Муковисцидоза
      • Бронхопулмонална дисплазия
      • Сърдечно заболяване
      • Медиастинални тумори
      • Трахеобронхиални аномалии
      • Туберкулозен бронхоаденит

      Острият вирусен Бронхиолит се среща най-често във възрастта до 24 месеца и засяга повече момчетата, отколкото момичетата /6:4/. Честотата на заболяването е най-висока през зимните и ранните пролетни месеци. Причинителите са: RSV /50 – 90% от случаите/, риновируси, парагрип, аденовирус, грип, Mycoplasma pneumoniae. До 45% от случаите са със смесени инфекции /RSV+RV/, като са по-чести през зимата. Осемдесет процента /80%/ от бронхиолитите се срещат през първата година от живота.

      Рискови фактори за бронхиолит са:
      • Деца с хронични заболявания на ССС и белите дробове
      =Бронхопулмонална дисплазия
      =Кистична фиброза на панкреаса
      =Вродени сърдечни пороци с белодробна хипертензия
      • Деца с имунен дефицит
      • Тризомия 21
      • Деца, родени с ниско тегло и недоносени
      • Деца с вродени или придобити неврологични заболявания
      • Пасивно тютюнопушене
      • Деца, отлеждани в условия на пренаселеност

      Директният ефект на RSV инфекцията в белите дробове е деструкция на епителния слой и загуба на ресничест епител, в по-тежките случаи – некроза с перибронхитна инфилтрация от мононуклеари, субмукозен едем и бронхорея. Настъпват промени и във фракциите на имуноглобулините. Най-значими са промените в IgG4, в количеството и функцията на IgE, специфично значение има и протеинът fusion F. Риновирусите предизвикват инфилтрация с неутрофилни левкоцити, навлизане на Ео в мукозата, стимулират продукцията на проинфламаторни медиатори. В повечето случаи има предхождащи симптоми – ринит, фебрилитет, безапетитие. След няколко дни се появява пристъпна кашлица, свиркащо дишане, задух, тахипнея от 50 до 80 д/мин. с тираж, понякога и цианоза. При физикалното изследване се установява бронхиална обструкция с различна тежест. Описаните симптоми са най-силно изразени през първите 24 – 72 часа. На рентгенографията на белите дробове се установява увеличен предно-заден диаметър, свръхпросветляване, усилен белодробен рисунък, ателектатични участъци. При изследване на кръвните газове – хипоксемия, при тежко болните – и хиперкапния. Имунофлуоресцентните методи позволяват бърза идентификация на причинителя.

      Бронхиолитът може да е първа проява на астма. Все още не е ясно дали RSV- бронхиолитът стимулира тип 2 отговор в хода на инфекцията или тип 2 се среща в субгрупи от кърмачета, които са с атопична предиспозиция. Доказателствата дават основание да се счита, че RSV- бронхиолитът действително е асоцииран с последваща бронхиална астма, която е с по-добра далечна прогноза. Известно е, че 30% от децата с RSV в ранната възраст развиват астма към 7 год. /Henderson/. Четиридесет и три процента /43%/ от децата на 12 – 13 години с астма до 2-годишна възраст са били хоспитализирани за бронхиолит. Трудно е да се прогнозира кои от децата с бронхиолит ще развият астма. Диференциално-диагностичните критерии не са категорични. В по-малка възраст, при липса на сенсибилизация към алергените, не можем да бъдем сигурни, че „свиркащото дишане” /характерен симптом на бронхиалната обструкция/ е еквивалент на астмата. При 5-6% от децата астмата започва само с кашлица и тя може бъде единствената й изява /както и да липсва в детската възраст/.

      Напредъкът в неонаталната интензивна медицина и по-специално на интензивната респираторна терапия, доведоха до увеличаване преживяемостта на децата, родени с много ниско тегло и ранна гестационна възраст. Увеличи се честотата на бронхо-пулмоналната дисплазия (БПД) – основното хронично белодробно заболяване при недоносените, родени преди 32 г.с. и тегло, по-малко от 1500 грама. Касае се за недоносени деца, с тежка неонатална дихателна недостатъчност, наложила апаратна вентилация и продължителна кислородотерапия. Част от преживелите деца са с бронхиална хиперреактивност и епизоди на свиркащо дишане.

      Аспирацията на чужди тела е една от най-честите причини за персистираща или рецидириваща респираторна симптоматика /пристъпна кашлица, „свиркащо дишане”, задух и експираторна диспнея/ в детската възраст. Унилатералната /или билателарна/ обструкция е причинена от създадения от аспирираното чуждо тяло вентилен механизъм. При непълна обтурация единствена клинична проява е едностранната, а впоследствие и двустранната бронхиална обструкция. Клиничната картина наподобява инфекциите на дихателната система или проявите на бронхиална астма. В голям процент от случаите със закъсняла диагноза децата са лекувани години наред за бронхиална астма. Аспирацията на чужди тела е най-честа във възрастта до 4 – 5 г., съотношението момичета:момчета е 1:2. Шестдесет и пет процента /65%/ от пациентите са на възраст между 6 месеца и 3 години. Най-често аспирираните чужди тела са растителните. Фъстъците са приблизително 50% от всички чужди тела.
      „Респираторната драма” по време на хранене /най-често при силен плач, смях и говор/ и едностранната физикална находка са съществени аргументи в полза на чуждо тяло в дихателните пътища на детето. Рентгенографията на белите дробове може да се окаже основно средство за диференциална диагноза.

      КупиАбонамент

      Навигация

      Предишна Предишна
      Придобита в обществото пневмония (ПОП) при деца
      СледващаПродължаване
      Брой 1/2015
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене