Основни проблеми в храненето на децата в България

Брой 12/2005

Ст.н.с. Д-р С. Петрова, дм

Национален център по опазване на общественото здраве

Характеристика на хранителния модел на българите. Съвременни тенденции
От десетилетия насам българинът се храни нездравословно. През последните 30 години моделът на хранене у нас придоби следните общи характе­ристики: сбръхконсумация на мазнини, доставящи 35-40% от енергийната стойност на храната; висок прием на наситени мастни киселини, който се дължи главно на увеличената консумация на червени меса и особено на свинско месо; ниска кон­сумация на риба 4-10 г средно дневно при препоръка не по-малко от 30 грама; недостатъчен при­ем на растителни влакнини поради увеличената консумация на рафинирани продукти; нисък при­ем на сурови плодове и зеленчуци през зимата и пролетта, което води до големи сезонни разлики в тяхната консумация (5-6 пъти); висока употреба на готварска сол (2-3 пъти над допустимите
5 грама дневно), твърде ограничено разнообразие на консумираните продукти; недостатъчен прием на повечето от витамините и минералите, осо­бено при рисковите групи деца, бременни жени и стари хора21.

Заедно с други рискови фактори този нездравословен модел на хранене значително допринесе за увеличаване разпространението и тежестта на хронични неинфекциозни заболявания като коронарна болест на сърцето, хипертония, мозъчен инсулт, редица ракови заболявания, затлъстяване, диабет и др.

Преминаването от централно планирана към пазарна икономика в периода след 1969 г. предизвика икономически проблеми и намаляване на реалните доходи за значителна част от населението, съответно до влошаване на покупателната способност и намаляване на възможността за пълноценно хранене. През последните няколко години хранителната консумация се увеличи значително
в сравнение с критичните 1996 и 1997 г., но в срав­нение с началото на икономическия преход остава по-ниска с 10-66 % за различните продукти, включително за традиционни за българското населе­ние храни. Най-много, с 60 %, е намаляла консумацията на кисело мляко (1969 г. 176 г, 2003 г. 70 г средно днебно на лице). Консумацията на прясно мляко е no-малка с 49 %, на млечни продукти с 10 %, на месо с 32 % (1990 г. 100 г, 2003 г. 66 г средно на лице от населението). Намаляването на консумацията на месо по принцип е благопри­ятна тенденция, тъй като свръхконсумацията му се свързва с повишен риск от редица заболявания, като сърдечно-съдови и някои ракови заболявания. Проблемът е, че много голяма е разликата в кон­сумацията на месо в различните социални групи
в зависимост от дохода9. За периода след 1989 г. през критичните 1996-1997 г. се наблюдава зна­чително намаление в консумацията на плодове и зеленчуци, но през последните години се установява трайна положителна тенденция за увеличаване, като през 2003 г. консумацията общо на зеленчуци и плодове почти достига тази през 1989 г. (425 грама/ден/лице през 2003 г., 464 г през 1989 г.). Съществува обаче голяма сезонна разлика в консумацията на плодове и зеленчуци, особе­но на пресните, която е no-малка от 3 до 8 пъти през зимата и пролетта, а това прави нашето население рисково през тези сезони по отношение приема на витамини и минерали.

Като последствие от икономическата ситуация се увеличиха недохранването и рискът от хранителни дефицити сред социално слабите групи. Наблюдава се значително по-ниска консумация на повечето от хранителните продукти в домакинствата с ниски доходи, в многочленните домакинства, тези с повече деца и домакинствата, чиято глава е безработен, в сравнение със средната консумация на глава от населението за страната. Например през 2001 г. консумацията на прясно и кисело мляко на глава от населението е била 136 г средно дневно, докато на лице от домакинство с 3 и повече деца е била 78,4 грама средно дневно, или с 42,3 % по-ниска9.

Наред с това свръхтеглото и затлъстяването са широко разпространени сред населението на страната, дори сред децата и юношите.

Съвременни характеристики на храненето на децата в България
Проведените от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене 3 национални репрезентативни за страната проучвания на храненето и хранителния статус на население­то осигуриха данни, които позволяват да се идентифицират основните проблеми в храненето на децата, тяхното разпространение и тежест, както и да се определят рисковите групи.

Установи се, че отрицателните характеристи­ки в храненето на българското население в някои аспекти са специфично по-изразени при децата.

Консумацията на зърнени продукти, която при децата, както и при цялото ни население е предимно за сметка на хляба, е традиционно висока12-13’14. Това отговаря на нашите и световните препоръки за здравословно хранене и може да се оцени като позитивно качество на българския храните­лен модел. Съгласно препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и всички страни в све­та зърнените храни стоят в оснобата на пирамидата на здравословния хранителен модел2324.

Неблагоприятен е високият прием на тестени изделия като баници, тутманици, милинки и пр., които се явяват значителен източник на скрити мазнини в храненето на децата. Консумацията на пълнозърнест хляб се е увеличила в сравнение с предходните години, специално при децата над 10 години, което допринася за установения в побечето случаи достатъчен прием на хранителни влакнини. Сравнително високата средна консумация на варива (боб и леща) е важен източник на хра­нителни влакнини, като допринася в значителна степен и за адекватния среден прием на белтък във всички популационни групи. Бобовите храни се считат за алтернатива на животинските източници на белтък (месо, риба и яйца), тъй като те съдържат значителни количества белтък с висо­ка биологична стойност. Белтъкът в бобовите храни обаче е със сравнително ниско съдържание на сяра съдържащи аминокиселини и за да се осигури прием на пълноценен белтък, те трябва да се консумират заедно с другите растителни източници на белтък зърнени храни, ядки или семена.

Млякото (прясно и кисело) и млечните продукти са богати на висококачествен белтък. Те са основни източници на калций и витамин В2 и затова се препоръчва да бъдат консумирани ежедневно, особено от децата. Българските препоръки за кон­сумация на мляко и млечни продукти съвпадат напълно с тези на СЗО, САЩ и други страни15’23’24. Средната консумация на прясно и кисело мляко от децата на 1 до 10-годишна възраст както с градско, така и със селско местоживеене е 85-55 % от препоръчваните количества. в резултат се установяват ниски средни стойности на прием на кал­ций и витамин В2.

Децата на 10-18 години, без съществена разлика по отношение на пола и градско/селско местоживеене, консумират средно 150-180 грама/ден прясно и кисело мляко, което представлява по-малко от половината от препоръчаните количества от 380-400 г. Средното количество на консумация на млечни продукти показва близ­ки стойности до препоръчителните нива 30-40 г дневно12-13’14.
Средната консумация на месо и месни продукти на децата от всички дефинирани групи е близка или по-висока от препоръчваните количества12’13’14’15. Консумацията на месо и месни продукти обаче варира в широки граници стандартното откло­нение е най-често по-високо от средните стой­ности, което означава, че голяма част от деца­та консумират много малки, съответно големи количества месо. Регистрираният висок отно­сителен дял на прием на тлъсти меса (свинско и овнешко) и колбаси, както и ниският прием на птиче месо (само 15-20%) очертават неблагоприятната структура на консумация на храните от тази група, поради което тя се явява източ­ник на висок прием на скрити мазнини.

Установяват се много ниски средни стойности на консумация на риба при децата от всички възрастови групи (0,5-12 грама/ден), което е отра­жение на нездравословните тенденции на българския модел на хранене.

Приемът на зеленчуци при всички дефинира­ни групи (средни стойности и медиани) е значи­телно по-нисък от препоръчваните количества. Относителният дял на консервираните, сухите и маринованите зеленчуци (с относително високо съдържание на сол и по-ниско съдържание на повечето от витамините) е 27-28% при децата до 10 години, но се покачва с нарастване на възрастта до 35 %. Суровите зелени зеленчуци, които са добри източници на витамина фолиева киселина, заемат 18-30% относителен дял от тоталната консумация на зеленчуци през изследвания пролетен сезон. Този факт съответства на голямата сезонна вариабилност в приема на сурови зелен­чуци, характерна за храненето на населението в България9.

Въпреки сравнително адекватните среднодневни стойности на консумацията на плодове за повечето изследвани групи деца данните показват, че голяма част от децата не консумира плодове всеки ден, както е препоръчително. Установява се, че основната част от приеманите плодове през зимата и пролетта са консервирани, което озна­чава, че същите са загубили съществена част от витаминното си съдържание12’13’14.

Среднодневната консумация на захар, захарни и сладкарски изделия от децата е в интервала меж­ду 40 и 56 грама. Средният относителен енергиен дял от приема на добавена захар, включително и тази, съдържаща се в безалкохолните напит­ки, е по-нисък от препоръчителната горна гра­ница 10% от общата енергийна стойност на храната12’13’14.

Прием на енергия и хранителни вещества
Неблагоприятните характеристики в хранителната консумация на децата рефлектират в установените проблеми по отношение приема на енер­гия и хранителни вещества.
Установи се прием на енергия под средните пот­ребности, най-често в периода на началото на пубертета1. Съответно по-голяма честота на поднормено тегло се намери във възрастовата група 10-14 г. при 7,5% от момчетата и 6,3% от момичетата. Най голяма честота на поднор­мено тегло при децата на тази възраст установихме в област Монтана (8,0-8,3 %) и Ловешка област (7,4-13%). Общото недохранване води и до изоставане в растежа нисък ръст за съответната възраст намерихме с най-голяма често­та при децата от селата при 8,9 % от децата на 7-10 години, при 9,9 % от момчетата и 11 % от момичетата на 10-14 години3’4.

Същевременно за повечето от дефинираните по възраст и пол групи на децата средната енергий­на стойност на консумираната храна е по-висока от съответните средни потребности1. Паралелно с поднорменото тегло, установено при някои груnu деца, при нашите проучвания се констатира висок процент деца със свъхтегло и затлъстяване. Беше установено, че 19% от момчетата на възраст 7-16 г. са със свръхтегло, а допълнително 4,3 % са със затлъстяване, 16 % от момичетата са със свръхтегло и 3 % със затлъстяване. Най-разпространени са свръхтеглото и затлъстяването в началото на пубертета при момчетата на 13 години (25,5% със свръхтегло, 7% със зат­лъстяване) и при момичетата на 10 години (20,5 % със свръхтегло, 4,6% със затлъстяване). Голямо е разпространението на свръхтеглото и при малките деца от 1 до 6 години, като 6 различните възрасти то е в диапазона 20-30 %3’4.

Приемът на белтъци е намалял с 10-20 % в срав­нение с този преди 10 години предимно за сметка на белтъка от животински произход, но средният белтъчен прием на децата във всички възрастови групи е над съответните референтни стойности съгласно физиологичните норми за хранене2’16. Независимо от адекватния белтъчен прием на популационно ниво обикновено при 2-9 % от деца­та в различните изследвани групи, диференцирани по възраст, пол и местожибеене, се установява риск от недоимъчен белтъчен прием. Най-висок риск от дефицитен прием на белтък се откриба при момичетата на 14-18 години, което е свързано предимно с широко разпространеното пазене на диети за отслабване в тази възраст.

Независимо че има тенденция за намаляване при­ема на мазнини, той остава значително по-висок от препоръчаната горна граница 32 % от енергийната стойност на храната (32 Е %) при деца­та до 10 години и 30 Е % над 10-годишна възраст5. В нашите проучвания установяваме 35-40 Е% прием на мазнини, като при всички възрастови групи на децата средният прием на наситени мастни киселини е над препоръчаните горни граници от 10 Е% (в интервала 12,7—15,4 Е %).

При всички изследвания бе установено, че при­емът на въглехидрати е по-нисък от препоръчвания за сметка на недостатъчното съдържание на сложни въглехидрати8. Здравно значение има приемът на целулоза и други растителни влакнини, които постъпват в организма с плодовете и зеленчуците, пълнозърнестия хляб, боба, лещата. Средният прием на хранителни влакнини обикнобено е адекватен при момчетата, но е по-нисък от препоръчаните стойности при момичетата8.

Проучванията показаха, че голям процент от децата (10-55%) са с риск за дефицитен прием на повечето витамини, независимо че за някои от тях се установява адекватен среден прием на популационно ниво10’11. С най-висок риск са деца­та по отношение на приема на фолиева киселина и витамин в2, в^ в6 и С. Най-сериозен е проблемът по отношение на фолиевата киселина, особено при момичетата над 10 години, при които 4250% са с риск за недостатъчен прием, а 19-23% са с прием под минималните референтни стойнос­ти и са с почти сигурен фолиев дефицит11.

Средният дневен прием на повечето минерали при децата е недостатъчен. С най-голям риск за дефицитен прием са децата по отношение на калция, желязото и цинка6’7. Във всички възрасто­ви групи 30-68% от изследваните деца приемат по-малко от 2/3 от средните дневни потребности от калций, като най-висок е относителният дял с риск за дефицитен калциев прием от момиче­тата на 10-14 години6. Всички изследвания пока­заха, че съществува сериозен риск за дефицитен прием на желязо при всички възрастови групи на децата. Най-рискови са малките деца на 1 -3 годи­ни, при които среднодневният хранителен прием на желязо е 36-47% от определените потреб­ности за тази възрастова група, а 80-95% от изследваните деца са с риск за дефицитен при­ем на този важен минерал. Друга високорискова група са момичетата на 14-18 години, на които среднодневният прием представлява 53-58 % от съответните потребности за тази популационна група. Установи се, че 68-74% от момичета­та на тази възраст са с риск за дефицитен при­ем на желязо7.

При децата, както и при възрастните приемът на натрий е значително по-висок от допустимите дневни количества (със 100-150%), особено през зимния сезон. Източник на натрий е готварската сол, приемана в големи количества със солените снаксове, чипсове, солети и други солени храни21.

Здравни ефекти на недохранването и затлъстяването при децата
При децата недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, до повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болес­ти, а в по-тежките случаи и до сериозни здравни ефекти.

Установено е, че наличието на свръхтегло през детството до голяма степен определя наличи­ето на затлъстяване в по-късна възраст1719. Започналото от детските години затлъстяване често е по-голямо по степен и се повлиява по-трудно от терапия в сравнение със затлъстяването, развило се в зряла възраст. Затлъстяването през пубертета, независимо от теглото през зрялата възраст, убеличава здравния риск при двата пола за разбитие на атеросклероза и коронарна болест на сърцето. Тъй като индексът на телес­на маса, изглежда, се програмира в ранните годи­ни на живота, предотвратяването на свръхтег­лото при децата може да бъде най-ефективният начин за намалябане на свързаните с него заболяемост и смъртност при възрастните.

Заключение
Главните неблагоприятна характеристики на храненето на децата в България представляват високата консумация на добавени мазнини, високият относителен дял на червени меса и по-специално свинско месо, ниската консумация на мляко и риба, недостатъчният прием на зеленчуци и плодове, особено сурови през зимата и пролетта. Благоприятна характеристика се явява относително високата консумация на зърнени и бобови храни и ниският прием на храни, съдържащи рафинирана захар.

Хранителният прием на децата в България е небалансиран, характеризиращ се с високо съдържание общо на мазнини, включително и на наситени мастни киселини, високо количество натрий, недостатъчно съдържание на повечето битамини и минерали, особено на фолиева киселина и вита­мин в2, калций и желязо. Известна част от деца­та е с недостатъчен енергиен прием, а друга със свръхприем на енергия, което прави актуално както недохранването, така и затлъстяването като сериозни здравни проблеми.

Недохранването, небалансираното хранене и затлъстяването са важни фактори, които повлияват съществено развитието и здравето на нашите деца, като създават рискове за наруше­ния в здравето и трудоспособността им в зряла възраст. Ето защо са необходими спешни ефективни мерки за намаляване на тяхната тежест и разпространение. Прилагането на единна национална хранителна политика, включваща икономически мерки за подобряване на храненето, широка информация на населението относно принципите на балансираното и здравословно хранене и поддържането на здравословно тезло, въвеждане на обучение по здравословно хранене в училищните учебни прозрами и в детските зрадини, създаване на условия и мотивираност за масов спорт, е важ­на предпоставка за решаване на проблема25. През 2005 з. Министерският съвет прие национален план за действие „Храни и хранене”, в който проблемите на храненето на децата са приоритет. Правителството пое ангажимент да провежда национална политика за подобряване на хранене­то на българските деца, в която общопрактикуващите лекари имат важни функции.