Брой 3/2011

Доц. Анелия Буева
Национален консултант по педиатрия и началник на Клиниката по нефрология и хемодиализа на Университетската педиатрична болница

Доц. Буева, под ваше ръководство в края на миналата година бе проведен първият у нас скрининг за бъбречни заболявания при децата в София. Какво показаха началните резултати?

Скринингът, който провеждаме, включва следните неинвазивни изследвания:
– измерване на телесно тегло и ръст
– ултразвуков преглед на отделителната система – бъбреци, уретери, пикочен мехур
– прецизно измерване на артериалното налягане с монитор
– изследване на 12 показателя в сутрешна порция урина с тестлента
– обиколка на талията
В училища и детски градини в София прегледахме 627 деца, от които най-малкото беше на 2 години и 11 месеца, а най-голямото – на 17 години.
Предварителните резултати са следните:
– В 5.5% от прегледаните деца установихме вродени аномалии на отделителната система (двойнодренажна система, хидронефроза, тазова дистопия или агенезия на единия бъбрек), за които родителите на децата не са подозирали.
– В 8.4% от децата установихме отклонения във функцията на пикочния мехур – наличие на мегацистит или голямо количество остатъчна урина.
– В 12% от прегледаните деца установихме наднормено тегло, като в 38% от тези деца имат повишени стойности на артериалното налягане.
Проучванията продължават и тази година с изследвания във Варна и Добрич. Има ли разлика в здравословното състояние на децата в различните градове и ако да, на какво се дължи тя?
Скринингът във Варна и Добрич се проведе от 14 до 25 февруари. След приключване на прегледите резултатите ще се обобщят и бихме могли да дадем отговор на въпроса ви на по-късен етап.

Скринингът включваше освен изследвания на отделителната система и измерване на кръвното налягане, както и показатели, сигнализиращи за затлъстяване. Какви ваши наблюдения и тревожни симптоми ви накараха да включите и тях?

Затлъстяването в детска възраст е тревожен симптом, но най-често това състояние се асоциира с развитието на диабет или артериална хипертония. Все още обаче не са популярни данните за неблагоприятните последици от наднорменото тегло върху бъбречната функция. Обиколката на талията измерваме, защото тя е най-показателният симптом за наличие на метаболитен синдром. Желанието ни е да проучим в какъв процент тези деца имат протеинурия, за да излезем със статистически данни за наличието на този тревожен симптом. Ако тя не се установи и продължи две-три десетилетия, бъбреците вече ще са увредени. За да не настъпва това в разцвета на живота – 30-40 годишна възраст, ключът е в ранното установяване и превенцията на потенциалната бъбречна недостатъчност в детска възраст.

В процеса на проучване децата бяха посетени от лекари на място, в детските градини и учебните заведения. Може ли подобни посещения на специалисти да станат постоянна практика и какъв би бил ефектът от нея?

Когато проучването ни завърши и обобщим данните, ние ще излезем естествено с предложения за най-важните практически стъпки, необходими за ранно диагностициране на скрити заболявания на бъбреците. Ранната диагноза и ранната терапия са необходимите стъпки за превенция на бъбречната недостатъчност.

Проучването бе подкрепено финансово от бизнеса. Може ли да се каже колко струва то, има ли идея държавата да предвиди средства за подобни проучвания?

Ние, всички лекари от единствената Клиника по детска нефрология и диализа в България, провеждаме безплатно изследването. Качеството на проучването ни се гарантира основно от качеството на лекарския състав, от една страна, и качествената апаратура, от друга. Без двата монитора, с които измерваме артериалното налягане, осигурени от СИБАНК и Мастеркарт, не би могло да се гарантира качество. Те осигуряват средства и за тестлентите за урина. За София беше необходимо да закупим само консумативи. За Варна обаче бяха необходими средства за път, дневни и нощувки. Те бяха осигурени от Българската бъбречна асоциация и от варненци: хотел „Персей” осигурява нощувките и Специализирана детска болница „Д-р Лисичкова” – транспортните разходи.

Обявихте, че следващата крачка след провеждане на скрининга е оборудване на кабинет за пункционна детска биопсия, каквато в момента не се прави у нас. Какви проблеми ще се решат с оборудването на такъв кабинет?

Бъбречната биопсия осигурява екзактна диагноза, определя и дирижира адекватността на лечението на някои бъбречни страдания. Тя е необходима също така и за следене състоянието на трансплантирания бъбрек при деца с бъбречна трансплантация. В клиниката ни се следят всички бъбречно трансплантирани деца в България. Смятам, че това са достатъчно силни аргументи, за да положим усилия да оборудваме такъв кабинет. Това естествено не може да стане без активната подкрепа, както и досега, на кампанията „Човечността има лице” , сутрешния блок на радио „Витоша” – „Тройка на разсъмване”, СИБАНК, Мастеркарт, на които искам да благодаря.
Вие сте ръководител на Клиниката по детска нефрология и диализа на Университетската педиатрия – единствена в страната за диагностициране и лечение на бъбречни заболявания. Кои са уникалните дейности, които се извършват само при вас и в какви случаи пациентите се насочват към вас?
Само при нас съществува детски център за диализа (за хемодиализа и перитонеална диализа). Единствено в нашата клиника в страната се подготвят за бъбречна трансплантация както децата, така и донорите (когато това са родителите). Всички бъбречно трансплантирани деца се проследяват от наш екип от момента на трансплантирането, а когато това се извършва в България, специалисти от нашата клиника присъстват и в залата за трансплантация и поемат веднага грижите за пациентите. Тук се приемат и лекуват децата с остра бъбречна недостатъчност, когато внезапно, драматично и фатално е нарушена бъбречната функция и единственият шанс детето да бъде спасено е да се проведе диализа по спешност. В нашата клиника се насочват основната част от пациентите с аномалии на отделителната система, хронични гломерулонефрити, за уточняване при неясни състояния.

Проучванията говорят, че броят на бъбречните заболявания у нас нараства застрашително. Какви са причините?

Поради липса на предишни проучвания не може да се направи сравнение и аргументирано да се твърди, че са повече.

Какви профилактични мерки биха били ефективни? Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в този процес?

Това е много обширен въпрос. Ще дам един пример. Голям брой от децата се раждат с поставена още по време на феталния живот диагноза – основно отклонения в образа на отделителната система. Когато лекарят разполага с тази информация, е необходимо тя непременно да бъде верифицирана след раждането. Не бива поради добрия външен вид на детето, хубавия му апетит и наддаването му на тегло да се заключава, че „на него нищо му няма”, без това да е проверено. Ето това например е необходимо да правят общопрактикуващите лекари – активно да изпращат децата за ултразвуков преглед на отделителната система при наличие на антенатална информация за бъбречна аномалия. Това не бива да се отлага и нормалното физическо развитие на детето не бива да ги подвежда, че прегледът е ненужен. Естествено има още много примери, но аз ще се задоволя засега с този. Но той е много важен и засяга огромен брой деца.

Въпросите зададе
Валя Колева