Брой 10/2008

Доц. Красимир Нейков
Урологична клиника, СБАЛО-ЕАД

Докато бебето расте в утробата на майката, тестисите му се оформят в областта на коремната кухина и слизат в скротума непосредапвено преди раждането. В някои случаи оба­че, това не се наблюдава и детето се ражда с празен скротум, тъй като тестисите не са слезли там. Крипторхизмът е най-често наблюдаваната генитална аномалия при момчетата, която засяга около 30% от тези, родени преди термина и 4% от тези, родени доносени. При около 50% от случайте тес­тисите слизат спонтанно на нормалното си място до 6-ия месец. Ако това не се случи, се вземат мерки за подпомагане на този процес, тъй като ако се оставят в коремната кухина, настъпват промени, които засягат оплодителната способност за в бъдеще. Диагнозата се поставя по бреме на физикален преглед, непосредствено след раждането или скоро след това. При 7 от 10 момчета с крипторхични тестиси те се опипват по-високо по време на прегледа. При останалите три те не се опипват, като могат и да липсват въобще. В някои случаи тестисът слиза в скротума спонтанно, но при стресови ситуации се качва високо над него. Това състояние се нарича „ретрактилен тестис“. Състоянието е физиологично, с по-изразен кремастерен рефлекс и рядко налага оперативна корекция. Основната опасност е свързана с възможно завъртане на тестиса (торзио). Ако тестисът не слезе до шестия месец, се започва лечение, като в началото се започва с хормонални препарати. Най-сигурни резултати се получават с оперативна намеса, като се извършва орхидопексия22. Лечението се налага, поради следните причини:

1. По-високата температура на тялото потиска нормалното развитие на тестиса, което по-късно би увредило нормалната сперматопоеза и би довело до инфертилност.
2. В крипторхичния тестис по-често се развиват тумори, отколкото в нормалния.
3. Крипторхичният тестис е по-податлив на торкбиране и директна травма.
4. Празната торбичка в no-късна възраст би притеснявала момчето.
5. Понякога крипторхичният тестис се придружава от херния.
Повечето детски уролози считат, че когато се касае за коригиране на местоположението на единия тестис по оперативен път, това би могло да доведе до проблеми като възрастен в около 40 % от слу­чайте.

Започва от третата година шансът за увреждане на фертилността е до 70 %.
Колкото по-надолу са тестисите, толкова вероятността от ефективно лечение с хормони е по-голяма. По принцип, лечението се започва с хормо­ни и ако не даде положи­телен резултат, се пристъпва към орхидопексия.
Ако тестисът се остави на ненормално място за повече от 2 години, то рискът от липса на поколение в последствие е по-висок от средния. Също така има леко завишен риск от поява на тумор в този тестис. С ранно лечение тези две усложнения се намаляват до минимум3.
Според Американската педиатрична организа­ция (2007), ако тестисът не слезе до първата годи­на, шансът това да ста­не по-късно е минимален.
Ако тестисът не е слязъл напълно до 6-ия месец, вероятността това да се случи по-късно също е минимална. използването на хормонални препарати е оправдано при ретрактилен тестис. При крипторхичен тестис обикновено те не дават добър резултат. Ето защо се препоръчва хирургично лечение, което следва да се извърши колкото е възможно по-рано. С това шансовете за запазване на нормалната фертилност се увеличават значително2’3. Задържането на единия или и на двата тестиса изисква своевременно лечение. Колкото по-рано се проведе то, толкова по-големи са шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се това да стане преди навършване на 2-годишна възраст. Операция по повод задържан тес­тис най-често се прави във възрастта между 16 и 22 месеца. Операцията се нарича орхидопексия откри6а се задържаният тестис, освобождава се семенната връв и се отдела от херниалния сак. После тес­тисът се смъква и фиксира към дъното на скротума на нормалното му анатомично място1. Някои автори дори не препоръчват хормоналното лечение, поради бавно настъпване на ефекта по преместване на тестиса в скротума. Те препоръчват оперативно лече­ние орхидопексия, коя то трябва да се избърши меж­ду 6-12-месечна възраст19.

Всяко забавяне от така определените срокове води до увреждане на оплодителната способност на индивида:
Хирургичното лечение се базира на мнението, че ранната операция предотвратява вторичната тестикуларна дегенерация, причинена от високата температура на тялото (35-37 °С), тъй като тази на скротума е около 33 °С. Затова оперативното лечение орхидопексия се препоръчва след 6-месечна възраст, като между 1 -2-годишна въз­раст тя трябва да бъде извършена. Клинични проучвания сочат, че промени в герминативните клетки на тестиса започват между 4-12 месец след раждането. Предвид на ранното настъпване на промени в крипторхичните тестиси и въз основа на кратката литературна справка, може да се препоръча завърш­ване на лечението по преместването им в скротума до 2-годишна възраст. Непознаването на специфичните особености на състоянието, хистологичните промени в тестикуларната тъкан и неглижирането на това състояние от страна на лекуващия лекар, могат да обрекат бъдещия мъж на безплодие. Библиографията към статията е на разположение в редакцията.