Правим всичко, което зависи от нас, остава институциите да си свършат работата

Правим всичко, което зависи от нас,  остава институциите да си свършат работата
468×60 – top

Брой 11/2011

Д-р Любомир Киров
Председател на НСОПЛБ

Д-р Киров, напоследък зачестиха случаите на насилие над лекарите, както и обвиненията за проявена небрежност и неправилно проведено лечение. Български синдром ли е това, или настроение, валидно и за взаимоотношенията лекар – пациент в други страни? Какво показват резултатите от проведеното международно проучване в страните – членки на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа?

По време на конференцията на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа доц. д-р Даница Ротар (Словения) представи анализа на данните от първото анкетно проучване, което беше проведено през 2011 г. сред общопрактикуващи лекари от Словения, Македония, България, Черна гора и Турция по повод на насилието, с което се сблъскват лекарите в практиките си. Тревожни са данните в отговорите на около 63% от тях, че насилието в различните му прояви расте. Най-често се споменават неприлични коментари, оспорване на диагнозата, обиди, замеряне с предмети и др. Немалък процент от лекарите са се сблъсквали с физическо насилие и дори нараняване от страна на своите пациенти, както и със заплахи и психически тормоз. Една от основните причини за агресията се крие в недостатъците на здравната система (ограничен достъп, липса на добри условия и апаратура, многото бумащина и др.), които обаче рефлектират в отношението на пациента към лекаря.
Мои проучвания върху общопрактикуващите лекари в България показаха тревожни данни за ОПЛ в нашата страна. Около 75-80% от тях страдат от стрес, като близо 20% са засегнати от тежката му форма. При над половината от семейните лекари се диагностицира т. нар. Синдром на изпепеляването. Негов израз са емоционалното изтощение, деперсонализацията, депресиите. Резултатите от проучването по безспорен начин определят работата на ОПЛ като изключително тежка, уморителна и рискова за лекарите. Въпреки всичко това общопрактикуващите лекари продължават да лекуват хората, да проявяват съпричастност и емпатия и да търсят възможности да преодоляват административните пречки, за да помогнат на своите пациенти.

Практика на НСОПЛБ е да издава ръководства за поведение на ОПЛ при различните заболявания. Имат ли те тежестта на своеобразен стандарт за професионално поведение? Може ли при тяхното стриктно спазване семейните лекари да разчитат в критични ситуации на някакъв вид подкрепа от сдружението?

Тази практика бе въведена от НСОПЛБ преди шест години в съответствие с възприетия от нас принцип „От ОПЛ за ОПЛ“. По дефиниция ръководствата за поведение са „систематично изградени изложения, чиято цел е да подпомагат лекаря и пациента при вземането на правилните решения относно здравната грижа при специфични клинични обстоятелства”. Нашето разбиране е, че тези правила трябва да бъдат създавани от водещи специалисти от професионалната група на ОПЛ в съавторство с представители на съответната тясна специалност. Когато се създава едно ръководство, се прави широк литературен обзор, извлича се есенцията от консенсусно приетите в световен мащаб решения и се адаптират за условията на общата медицинска практика и спецификата на нашата система на здравеопазване. В този смисъл нашите ръководства са уникални, тъй като не са просто превод на вече съществуващи такива.
Алгоритмите за работа, включени в тези помагала, са препоръчителни за ОПЛ. Такива са и в останалите страни. Те осигуряват качество на медицинската услуга, като посочват основното, което трябва да направи лекарят, без да ограничават свободата на неговите действия, ако прецени да извърши повече от указаното. Съобразяването с правилата в ръководствата осигурява и защита на лекаря при предявени претенции.
Не крия удовлетворението си от факта, че за шест години НСОПЛБ издаде и разпространи безвъзмездно 8 ръководства за поведение, две от които дори бяха обновени след изтичане на три години от изготвянето им. Разбрахме, че от около година към МЗ има и европроект, част от който е за финансирането създаването на такива помагала, но въпреки направеното от нас никой не ни е потърсил. Независимо от това ние ще продължим своята работа в тази посока, тъй като ползата и влиянието върху практиката на ОПЛ на изготвените от НСОПЛБ ръководства за поведение е значимо и бе представено в един от докладите на конференцията.

Какво от практиката и стандартите за работа на ОПЛ в другите страни смятате, че е необходимо да се въведат и у нас за повишаване ефективността на системата на здравеопазване?

Първо трябва да уточня, че Стандартите по обща медицина, Правилата за добра медицинска практика и ръководствата за поведение са три различни неща. В правилата за добра медицинска практика е разписано, че се препоръчва ОПЛ да се съобразява с алгоритмите на работа, посочени в ръководствата за поведение. Какво е положението у нас?
Екипът на НСОПЛБ изработи Стандарти по обща медицина, които бяха одобрени от съвета по стандарти към МЗ и повече от десет месеца чакат легализиране. Те са съобразени с добрите практики по света и са единствените у нас, които съдържат лист за самооценка на практиката.
Преди повече от три години също екип на НСОПЛБ изготви Правила за добра медицинска практика, които бяха широко обсъдени и приети в нашата професионална група. Те също са съобразени с добрите световни практики. Също няма никакво движение по легализирането им, за което отговорност носи БЛС.
По отношение на ръководствата за поведение вече изяснихме нещата. Така че всичко, което зависи от нас, сме го направили, като сме ползвали най-добрия опит в другите страни. Остава, както най-често се случва, институциите да си свършат работата.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom