Пробиотици, пребиотици, симбиотици

Пробиотици, пребиотици, симбиотици
468×60 – top

Брой 8/2012

Доц. д-р Ирина Николова, Проф. д-р николай Данчев
Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология” , Фармацевтичен факултет, Му-София

“Лошото храносмилане е в основата на всички злини” – Хипократ, 400 г.пр.н.е.
От векове, хората по света са знаели, че ежедневното приемане на ферментирали храни, съдържащи живи бактериални култури, е полезно за здравето. Във всяка страна има определен продукт, който съдържа в достатъчно голямо количество пробиотици и е характерен за съответната нация, като например:
Кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus acidophilus, Streptococcus thermophilus), мътеница и кисело зеле – България
Натто (bacillus subtilis), мисо и Якулт (Lactobacillus casei strain Shirota) – Япония
Кефир (Lactococcus lactis, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus helveticus, Lactobacillus casei и Lactobacillus brevis) – Русия
Ким чи (пикантно кисело зеле) – Корея

Теорията за положителната роля на определени бактерии е въведена за първи път от лауреата на Нобелова награда, Илья Мечников от Института Пастьор в Париж, който днес е признат за основател на концепцията за пробиотиците и баща на съвременната имунология. Henry Tissier, също от института Пастьор идентифицира бактерия във фекалиите на кърмачета – Bifidobacterium. Терминът „пробиотици” е въведен през 1953 от Werner Kollath. В последните 10 години съществува бум на научния интерес към пробиотиците. Това са живи организми, които приети в достатъчно голям брой, са полезни за човешкия организъм. Интестиналните бактерии могат да бъдат полезни за здравето, като участват в разграждането на токсини, синтеза на витамини и като повишават защитните сили на организма срещу инфекции. В съвременната наука, основните направления в изучаването на пробиотиците са насочени към:
1. Ползи за храносмилането и регулацията на стомашно-чревния тракт
2. Имуномодулиращ ефект
3. Създаване на неблагоприятна среда за развитието на патогенни бактерии.
4. Метаболитни ефекти
5. Противоалергичен ефект
6. Противотуморен ефект


Пробиотици

Човешката екосистема започва да се формира още с процеса на раждането. Първата инокулация при децата, родени по естествен път, е с lactobacilli от родовия канал. С първата глътка на майчиното мляко, милиони bifidobacteria попадат в храносмилателния тракт. Още на първия ден от живота по езика на новороденото започват да се развиват Streptococcus salivarius. Редица други бактерии попадат в организма на новороденото още в първата седмица от живота, като огромна част от тях произлиза от устата на майката, която непрестанно целува пръстчетата на бебето. Следващата голяма инокулация е с появата на първото зъбче, когато започват да се откриват Streptococcus sanguis и Streptococcus mutans в устата. В следващите 10 години, броят на бактериите в устата достига 10 милиарда от близо 100 вида. В края на детството интестиналната популация достига 100 трилиона микроорганизми. В храносмилателния тракт на възрастен, бактериите са основно от 2 групи: Bacteroidetes (48%) и Firmicutes (51%). Bacteroidetes включват B. vulgatus, B. distasonis, and B. fragilis и редица други. Firmicutes включват Clostridium, Lactobacillus, Eubacterium, Ruminococcus, и редица други. По този начин, интестиналната микрофлора може да се разглежда като един мощен биореактор, оказващ голямо влияние в редица биохимични, физиологични и имунологични процеси на организма. Бактериалната популация е сравнително стабилна в интестинума, което предполага, че съществува механизъм, потискащ развитието на патогените и създаващ условие за развитието на пробиотиците. Разнообразието на тази микрофлора е важна предпоставка за стабилноста на екосистемата.

За да се класифицира даден бактерий като пробиотик, той трябва да отговаря на определени изисквания:
да съществува нормално в човешката флора;
да е непатогенен и нетоксичен;
да инактивира чревните патогени и нормализира чревната флора;
да има благоприятни ефекти върху човешкия организъм;
да е устойчив при ниско рН и да може да колонизира в СЧТ;
да остава жизненоспособен дълго време.

Ползите от пробиотиците, доказани в предклинични и клинични проучвания са:
– индиректна имуностимулация
– намаляване на рН на интестиналния тракт
– секретиране на антибиотични субстанции
– модулиране на микрофлората, потискайки развитието и адхезията на патогени микроорганизми
– подобряване на храносмилането
– облекчаване състоянието на пациенти със заболявания на СЧТ
– предотвратяване на появата на лош дъх в устата
– намаляване продукцията на проинфламаторни субстанции
– подпомагане синтеза на витамини от групата В и витамин К
– улесняване резорбцията на калций, магнезий, желязо, мед и цинк
– подобряване поносимостта и усвояемостта на млечните продукти
– проявяване на противотуморна и антиканцерогенна активност
– проявяване на противоалергична активност
– намаляване на риска от кандидози и вагинози
– конкуренция с патогените за залавни и рецепторни места
– конкуренция с патогените за хранителни вещества
– продукция на лактаза

Най-добре проучени от всички пробиотици са групата на Lactobacilus. За тях е доказано, че намаляват чревното pH, продуцират H202, антагонизират ентеропатогенните E. Coli, Salmonella, Staphylococci, Candida albicans и Clostridia spp., разграждат N-нитрозамините, балансират имунната система и намаляват риска от инфекции след операция.

Пробиотични продукти могат да се намерят както в супермаркетите (под форма на храни), така и в аптеките, като хранителни добавки или лекарства. Една от популярните храни в Европа, вкл. България е Activia, която съдържа Bifidus actiregularis, и се промотира като регулиращо стомашно-чревния тракт. Най-популярните пробиотични продукти, които се продават в аптеките включват: Linex (Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium infantus v.liberorum, Streptococcus faecium и инулин), Bio-Gaia (Lactobacillus reuteri) и Enterol (Saccharomyces boulardii).

Безопасност
В специализираната медицинска литература са описани единични случаи на бактериемия и фунгемия при имунокомпрометирани пациенти. При 2% от пациентите може да се наблюдава подуване, газове и стомашен дискомфорт. Описани са 2 случая на хепатотоксичност с продукти на Herbalife, заразени с Bacillus subtilis.

Пребиотици
Пребиотиците са специален клас въглехидрати и фибри, които не се усвояват в горната част на храносмилателния тракт, а се подлагат на ферментация в колона, където създават благоприятна среда за развитието на пробиотиците. Най-популярните пребиотици са инулин и олигофруктоза. Ежедневният прием на 15 грама пребиотик, допринася за повишаване популацията на пробиотиците 3 пъти, особено бифидобактериите и лактобацилите. Благоприятните ефекти на пребиотиците се изразяват в:

– Подпомагане пролиферацията на благоприятната чревна флора.
– Потискане развитието на патогенните бактерии.
– Инхибиране адхезията на патогенните бактерии.
– Подобряване резорбцията на витамини и минерали.
– Улесняване резорбцията на късо-верижните мастни киселини.
– Подобряване на чревната перисталтика.
– Пребиотици се съдържат в много храни, като цикория, артишок, домати, аспержи, банани, чесън, кромид, боб, грах, ядки и много други.

Симбиотици
Симбиотици са продуктите, съдържащи пробиотици и пребиотици. На нашия пазар типичен пример за симбиотик е лекарственият продукт Linex. Симбиотиците в много по-голяма степен оптимизират функциите на човешкия организъм. Клинични проучвания показват, че симбиотиците допринасят за намаляване на LDL холестерола, намаляване на умората, стреса, депресията и тревожността, както и оказване на благоприятен ефект върху калциево-фосфорната обмяна и по този начин намаляване риска от остеопороза.

Колко и кога се приемат пробиотиците
Дозата варира според индивида (състоянието на чревната микрофлора) и причината поради, която се прибягва до приема на пробиотици. Продуктите могат да се приемат с храната, но ако се приемат на гладно с чаша вода, те достигат много по-бързо до колона. Типичната доза е 10 милиарда организми дневно.

Основни правила при избора на пробиотичен продукт
1. Да съдържа и пребиотици, т.е. да е симбиотик.
2. Да е лекарствен продукт, което гарантира качество на производството.
3. Да е обозначен кой пробиотик съдържа продукта и начин на съхранение.
4. На продукта да е изписано количеството бактерии в 1 доза.
5. Да се предпочитат продукти, които са далеч от изтичане срока на годност.
Продукти, на които е изписан броя бактерии към датата на производство, означава, че производителя не гарантира качеството на продукта след приключване на производството.
Пробиотичните продукти могат да се приемат в рамките на 1 месец, след което, след известна почивка (до 3 месеца) е добре да се приема продукт, съдържащ друг вид пробиотик. Желателно е поне 2 пъти в годината да се приема пробиотик.

В заключение, пробиотиците са естествен избор за преодоляване на някои заболявания или най-малкото за поддържане на добро здраве. Бъдещето е насочено към идентифициране на нови пробиотици и доказване на полезните им ефекти върху човешкия организъм, както и разработване на техники за подобряване жизнеспособността на пробиотиците. Това ново направление се нарича “Lactoceuticals”.

Използвана литература
Macfarlane GT, Cummings JH. Probiotics and prebiotics: can regulating the activities of intestinal bacteria benefit health? BMJ. 1999;318:999-1003.
Rohde CL, Bartolini V, Jones N. The use of probiotics in the prevention and treatment of antibiotic-associated diarrhea with special interest in Clostridium difficile-associated diarrhea. Nutr Clin Pract. 2009;24:33-40.
Sherman PM, Ossa JC, Johnson-Henry K. Unraveling mechanisms of action of probiotics. Nutr Clin Pract. 2009;24:10-14.
Parnell JA, Reimer RA. Weight loss during oligofructose supplementation is associated with decreased ghrelin and increased peptide YY in overweight and obese adults. Am J Clin Nutr. 2009 Jun;89(6):1751-9.
Scholz-Ahrens KE, Ade P, Marten B, Weber P, Timm W, Aςil Y, Glüer C–C, Schrezenmeir J. Prebiotics and synbiotics affect mineral absorption, bone mineral content and bone structure. J Nutr. 2007; 137:3 Suppl 2: 838S–46S.
Parvez S, Malik KA, Ah Kang S, Kim HY. Probiotics and their fermented food products are beneficial for health. Journal of Applied Microbiology2006;100(6):1171-1185.бактериемия и фунгемия

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom