Брой 3/2018
Вирусът
Вирусът Западен Нил е изолиран от кръвта на болен през 1937 г. в Уганда, край бреговете на горното течение на Западния клон на река Нил. Оттам идва и неговото име.
Принадлежи към семейството на ”флава вирусите”, към което принадлежат денгата, жълтата треска, японският енцефалит и много други тропически вируси. Има кръгла форма с диаметър 50 наниметра.
В центъра се намира геномът му, положителна РНК (+RNA), изградена от 11,000 нуклеотида, покрит от нуклеокапсид, следва мембрана и външна покривка. Вирусът притежава 3 структурни протеини, които изграждат капсида, мембраната и покривката и 7 неструктурни, които участват в проникването на вируса, размножението и излизането на поколението му от клетката.
Разпространение
Природен резервоар на вируса са птиците, в чиито организми се размножава, а разпространението му се осъществява от комарите, главно от вида Culex pipience. Нападайки птиците, те всмукват заедно с кръвта и вируса, а след това го пренасят върху незаразените птици и бозайниците, включително и човека.
След откриването му, в продължение на много години, вирусът не представлявал интерес за изследователите, защото районът на разпространението му е бил строго ограничен в Африка и Средния изток. Освен това, болестта, която е причинявал, е протичала много леко, в болшинството от заразените безсимптомно. Изследвания, проведени в Египет показват, че 50% от децата и 90% от възрастните имат антитела срещу вируса.
Населението на Европа е също устойчиво към вируса. Вероятно европейците влизат, макар и незабелязано, по-често в контакт с него и си изработват имунитет. Огнищата са редки и кратки. През 2000 г. във Франция бе регистрирана епидемия в конска ферма, но нито един от обслужващия го персонал не заболява. През 2003 г. в Англия вирусът е открит у птици, но болни сред хората не са регистрирани. През 2008 г. в североизточна Италия са диагностцирани двама болни от менингоенцефалити, причинени от вируса. Ретроспективното изследване на четири лица, преболедували с асептични менингити установява, че причинителят е бил вирусът Западен Нил. Антитела са открити и във ферма за коне, без заболяване на обслужващия ги персонал.
Интересен е фактът, че вирусът е разпространен повече в източно -европейските страни. През 1996 г. се появява огнище в Румъния от 400 болни, от които 17 починали, а в 1999 г. в Русия с 326, от тях 14 с фатален изход. В 1997 г. вирусът е пренесен от Румъния в Израел с поява на 417 болни, от тях 35 починали.
Така е до 1999 г., когато през лятото вирусът прескача Атлантическия океан и се настанява в Ню Йорк и района. Засегнати са 62 души, от които 7 умират. Това събитие е предшествано от масов мор по птиците. Подобна е катастрофата и при бозайниците. Вирусът причинява смъртта на 12,000 коня, говеда, кучета, котки, прилепи, катерици, дори и на един тюлен.
Как вирусът е прекосил Атлантика е неизвестно. Съществуват само предположения. Може би чрез заразени птици, прелетели над океана или внесени легално и нелегално. Или от заразен комар, попаднал случайно в багажа на пътник. Не може да бъде отхвърлена и хипотезата за заразен комар, пренесен от вятъра през океана.
Както и да е, дебаркиралият комар намира идеални условия за размножение: масово наличие на комари, адаптирали се към градските условия и птици, „девствени” и високо чувствителни към вируса.
Защо от лека и невинна инфекцията се превръща в тежка и високо смъртоносна за хората? Защото и местното население се оказва ”девствено”, без никакъв предварителен имунитет. Следва да се има предвид и факта, съобщен по горе, че вирусът принадлежи към групата на неустойчивите, чиито геноми, едноверижната РНК, проявява честа промяна, (мутации.) Попаднал в човешкия ”девствен” организъм, навярно той е изменил и повишил своята агресивност.
След първата епидемия в 1999 г следват още три подобни. През 2002 г, вирусът се разпространява почти в цялата територия на страната. Преминава и в Канада. За периода 1999 -1912 г. са регистрирани 780,000 заболели, 1549 починали. От инфектираните 25% проявяват менингити, енцефалити и засягане на периферните нерви. Леталният изход при тях е 10%.
Но как се запазва вирусът през зимните месеци? Комарите, намерили убежище в мазетата, прекарват зимния си сън заедно с техните ларви. Много от последните носят вируса (заразеният комар го предава и на тях).
Напролет ларвите започват своето излюпване. И узрелите вече комари са „богат”извор на вируси.
Едновременно с тях, събуждащите се от зимния сън заразени екземпляри започват също да се е размножават. И те тръгват да търсят своята птича жертва. Това обуславя сезонността на инфекцията, от юни до ноември.
Досега се мислеше, че заразяването на хората става само чрез включването им във веригата: комар-птица- комар – гръбначно животно (включително и човека). Предаването от човек на човек не се осъществява. Така че вирусът попада в задънена улица („кьор сукак”). Впоследствие обаче се установява фактът, че заразените майки-кърмачки предават вируса на своите деца чрез кърмата. Установен бе и още един, по-тревожен феномен – заразата се предава чрез кръвопреливане и чрез донори на органи.
Попаднал в кръвта на възприемчивия пациент, вирусът се размножава бързо и чрез кръвния поток достига до централната нервна система. Развиват се менингити и енцефалити с различна тежест и леки парализи, засягащи крайниците. Както съобщихме, 80% от заразените лица носят вируса в себе си, без да проявяват клинични симптоми. А не е изключено такива лица да се окажат кръводарители или донори на органи.
Клиника
Инкубационния период на болестта е от 2 до 14 дни. В 4/5 от заразените инфекцията протича безсимптомно. Останалите 1/5 развиват от лека до тежка клинична картина. Симптомите са: главоболие, миалгия, гастроентерални смущения (гадене, повръщане, диарии), силна отпадналост, генерализиран или петнист обрив, артралгия, и генерализи-рана лимфоаденопатия. Около 15% от тях развиват менингити, менинго-енцефалити и парези на крайниците. С възрастта неврологичните симптоми зачестяват и се утежняват.
Диагностика
По призива на Администрацията за храните и лекарствата (Food and Drug Administration- FDA) в редица лаборатории се разработиха в кратко време диагностични методи
Най-бързият, лесно изпълним и високо чувствителен е метода ELISA, откриване на антителата IgM и IgG в кръвта и ликвора на болния.
Антитялото IgM се явява във втората седмица от началото на заболяването и персистира 12-16 седмици, след което се замества от IgG, който остава трайно и се използва за провеждане на скрининги. Но поради сходството на повърхностните антигени между отделните членове на фамилията, трудно се отдеферинцира от другите флавивируси. Положителните резултати трябва да се повторят по метода Неутрализиране на вируса.
Вторият метод е изолирване на вируса на клетъчни култури или новородени мишлета, инокулирани с кръв или ликвор на болния.
Присъствието на вируса се доказва, чрез имунофлуоресцентния метод.
Третият метод е нуклеино базиран – Рolymеrе Chеn Reaction ( PCR ). Доказване РНК на вируса в кръвта и ликвора на болните. Той е най-сложен, трудно изпълним, но най-бърз, най-чувствителен и най-доказателен.
Лечение
Лечението е симптоматично. Специфично лечение на болестта няма.
Профилактика
Непрекъснатите опити за получаване на ваксина и досега са неуспешни. В миналото американо-английската компания ” Акамбис” се опита да разработи така наречената Chemer Vax West Nile, която се базира на съществуващата ваксина против болестта жълта треска, в която генът, кодиращ обвивката на вируса е заменен с гена , кодиращ обвивката на вируса Западен Нил. Но усилията се оказват безплодни.
Остават на разположение личните предпазни средства: замрежване на прозорците против комари, избягване излизането навън по време на здрач, когато комарите са прималели от глад, носене на панталони и ризи с дълъг ръкав, мазане с отблъскващи кремове.
Неубедени от тези средства, някои автори предпочитат масираните атаки срещу комарите с разпръскване на инсектициди. Лятно време кметството на Ню Йорк не се колебае да пръска периодично със самолети и хеликоптери засегнатите райони. За съжаление, много скоро след обгазяването комарите се завръщат. Още по-деликатно е, че тези инсектициди не са безобидни за хората.
Необходими са и мерки за благоустрояване на околната среда, ликвидиране на гьолове, засипване на ями и други водни площи, идеални места за размножение на комарите.
