Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
Хламидийните инфекции поразяват различни органи и системи и се свързват с развитието на повече от 30 самостоятелни заболявания и синдроми. За разлика от класическата трахома, която се причинява от Chlamydia trachomatis серотипове А, В, Ва, и С, серотиповете Д, Е, F, G, H, I, J и K се свързват както с урогенитални инфекции, така и с увреждане на конюктивата и клепачите на възрастни и новородени – паратрахома.
Хламидиите са дребни облигатни интрацелуларни паразити (подобно на вирусите), но и с близки до Грам-отрицателните бактерии характеристики. Тези малки енергийно-зависими микроорганизми притежават уникален цикъл на развитие и могат да съществуват под формата на т.нар. елементарни и ретикуларни телца.
Инфекциозните частици (елементарни телца) са с размери около 0.3 m. Те имат плътно ядро и ригидна външна мембрана. Елементарното телце се свързва с рецепторите на клетката мишена и се поема чрез фагоцитоза. От клетъчната мембрана се оформя вакуола. Малката частица се реорганизира в по-голяма – ретикуларно телце. Вътре във вакуолата протича многократно делене, след което множеството новообразувани “елементарни” телца напускат клетката и заразяват други клетки. Цикълът трае около 20 часа.
Chlamydia trachomatis
Паратрахома е остро инфекциозно заболяване, като източник на заразата са лицата от двата пола, страдащи от клинично проявена или безсимптомно протичаща урогенитална хламидиаза. Пренасянето на хламидиите към окото става чрез битов контакт или по време на раждане. Поради високата устойчивост на хламидиите във външната среда, те могат да бъдат пренесени и чрез инфектирани предмети или води (вани, басейни).
Възприемчивостта към хламидиите, причинители на паратрахома, е много висока и поради силния им тропизъм към конюнктивалните епителни клетки. Инкубационният период е около 10 дни. Обикновено се засяга само едното око, като възпалителният процес обхваща и регионалните лимфни възли. В началния етап се наблюдава дразнене, сълзотечение и инекция на конюнктивата, след което постепенно се усилва слузно-гнойната секреция и хиперемията. Разрастват се и множество лимфоидни фоликули, предимно на долния клепач. Рядко се засяга и роговицата.
(а) 
(б) 
Конюнктивит при възрастни (а) и новородени (б)
Диагнозата “паратрахома” се основава на клиничнико-епидемиологини данни и се потвърждава с лабораторни (микробиологични) изследвания. От съществено значение е доказване присъствието на хламидиен генетичен материал в очния секрет с помощта на PCR тест.
Хламидиите не индуцират продължителен напрегнат имунитет, поради което pеинфекциите са честo документирани. Фагоцитозата не е ефективна и се инхибира посредством недостатъчно изяснени механизми. Антителата от класовете IgM, IgA и IgG, образувани по време на инфекцията, нямат протективен ефект. Клетъчният имунитет е от голямо значение и има протективна роля, главно чрез стимулиране производството нa γ-IFN.
Профилактиката на паратрахомата е трудна, както поради високата възприемчивост към инфекцията, така и поради липсата на специфично профилактично средство. Усилията са насочени основно към по-широка здравна информираност сред полово активното население и различни санитарни мерки (лична хигиена, дезинфекция в дома и обществените обекти).
