Семейният лекар не трябва да робува на скрупули, а при всяко съмнение – да изпраща пациента си на консултация

Семейният лекар не трябва да робува на скрупули, а при всяко съмнение – да изпраща пациента си на консултация
468×60 – top

Брой 9/2010

Проф. Генчо Начев

Визитка

Проф. Генчо Начев е национален консултант по кардиохирургия. Той е започнал работа в МБАЛ „Света Екатерина” през 1978 г., а през 2006 г. става неин директор. Бил е директор (2002 г.), а след това и член на УС (до 2006 г.) на НЗОК. През 2002 г. основава Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив, а през 2005 г. – Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина” – Варна. И на двете места продължават да работят активно неговите ученици.

Каква е ролята на общопрактикуващия лекар в спешната кардиология?

Когато при семейния лекар дойде пациент с оплакване от внезапна болка в областта на гърдите, той ( GP-то) винаги трябва да мисли на първо място за инфаркт на миокарда или за остра дисекация на аортата. Последното заболяване е изключително трагично протичащо. Според статистиката половината от тези пациенти, оставени без оперативно лечение, умират в първите 48 часа.

Ако електрокардиограмата не покаже отклонения, а лекарят има съмнения за сърдечно заболяване, какво още може да направи той, за да потвърди или отхвърли диагнозата?

Дори ЕКГ да е нормална, ако клиничната картина е типична или се установят нарушения в пулсациите на съдовете, за което не е нужна никаква апаратура, семейният лекар трябва да изпрати болния на място, където могат да му направят повече изследвания. Ако неговото съмнение в диференциално-диагностичен план се потвърди, той спестява много време и дава шанс на човека не само да оживее, но и да се възстанови напълно. Острите инфаркти са обект преди всичко на инвазивната кардиология, но и на кардиохирургията, тъй като някои от тях имат усложнения – руптура на междукамерната преграда, покрита руптура на сърцето и др.

Има ли райониране при приемането на такива болни?

Когато в нашата болница дойде пациент от София или от страната, независимо в кой час на денонощието, той се хоспитализира, без значение дали има направление. Тук е мястото да дам един съвет към личните лекари, когато имат спешен случай. По-добре напразно да изпратят пациент на консултация, ако имат съмнение за сърдечно заболяване, отколкото да го задържат заради скрупулите „някой ще си помисли, че аз не съм добър доктор!”.

За да се скъси дистанцията между доболничното и болничното здравеопазване, при което ползата е преди всичко за пациента, ние създадохме клуб на общопрактикуващите лекари в София. Неговите членове се събират един път месечно, като ОПЛ от страната също са добре дошли. По време на сбирките се разискват различни теми, изнасят се интересни случаи, обсъждат се въпроси, поставени от семейните лекари. Целта на тези сбирки също така е семейният лекар да повишава квалификацията си, а болниците да приемат точно тези пациенти, за които са предназначени. Всичко това скъсява пътя на пациента и той не се „футболизира”, а веднага отива в това болнично заведение, в което ще получи най-високоспециализирана и навременна помощ.

Какви оперативни интервенции се извършват в болница „Св. Екатерина”?

Всичко, което се извършва по света. Някои от процедурите се правят единствено при нас и никъде другаде в България, например поставяне на аортни клапи чрез катетри през върха на сърцето или през бедрената артерия – т. е. без разрез на гръдната стена. Това е минимално инвазивен, изключително модерен метод, който още не е въведен в редица страни, а ние го прилагаме от година и половина. Имам уверението на МЗ, че догодина ще бъдат осигурени пари по програма към МЗ за поставянето на 10 до 20 аортни клапи. За това е необходимо да бъдат спазени определени индикации: висока възраст – над 80 години, много висок риск при операция, добри съдове, за да може с катетъра да се стигне до аортната клапа, чиста стеноза, без инсуфициенция на аортната клапа и т. н. Тук е мястото да кажа, че всички наши сътрудници се обучават непрекъснато във водещи центрове в САЩ и Европа. Второ, само ние правим сърдечни трансплантации, както и поставяне на системи за асистирана циркулация, включително изкуствени сърца, накратко – цялата гама от сърдечната хирургия, като се почне от вродените пороци и се стигне до придобитите заболявания на сърцето. Годишно се извършват 1100 съдови, 300 общохирургични и 1700 операции на сърце, от които 1400 са на така нареченото „отворено сърце”, т. е. в условията на извънтелесна изкуствена циркулация. Това са най-тежките операции в областта на сърдечносъдовата хирургия.

Кога инвазивните кардиолози работят заедно с кардиохирурзите?

Между кардиолозите и кардиохирурзите има непрекъсната колаборация що се отнася до диагностичното уточняване на пациента и показанията за неговото лечение. В терапевтичен план работят заедно при така наречените “хибридни операции”. Такива са транскатетърно поставяне на аортни клапни протези; при някои случаи на аневризми и дисекации на гръдната аорта (хирурзите оперират възходящата част и дъгата, а в това време кардиолозите вкарват протеза в низходящата част, която се намества и отваря под нашето директно наблюдение); при високорискови пациенти с комбинирани сърдечни аномалии и пр. За тази цел имаме специално обзаведена операционна зала.

Какви още процедури извършват инвазивните кардиолози?

Основните процедури са дилатация и поставяне на стент на стеснени или запушени коронарни артерии. В умерено голям обем се извършва интервенционално лечение на вродени сърдечни пороци – дефекти на предсърдната или на междукамерната преграда. Без операция, само с катетри се поставят устройства, които запушват дефекта.

Кога се препоръчва тази интервенция при новородени с ВСП?

Веднага, когато се установи вроден порок, детето трябва да бъде консултирано. Преценява се физическото и психическото му развитие, има ли шанс дефектът сам да се затвори. При коарктация на аортата например не се прави операция, а само дилатация и се поставя стент.

Преди години се говореше за висока ранна оперативна смъртност в болницата, на която вие сте директор вече 4-та година. Каква е ситуацията сега?

Ранната оперативна смъртност се отчита през първите 30 дни след операцията – без значение къде е починал болният – вкъщи, в друга болница или тук. За миналата година починалите през първия месец след операция са 4,8% от всички оперирани. Подобен е процентът в цял свят, тъй като става въпрос за тежка хирургия и за високо рискови болни, често отказани да бъдат оперирани на други места. Естествено, нашето желание е да свалим този процент и това може да стане, но трябва да подбираме пациентите. Да вземаме пациенти, които не са толкова високорискови. На практика повечето пациенти, които отказват другите болници, идват при нас и аз винаги съм си мислил, че има граница, след която на болния трябва да бъде отказана операция. Ако шансът му да оживее е 25 – 30%, рискът и целият този разход на енергия не си заслужават. От друга страна си казваш – добре, а ако оживее? И обикновено се разочароваме, защото статистиката винаги е вярна, колкото и на нас да не ни се иска, но не можем да подбираме хората, защото това наистина е техният последен шанс.

Казахте, че приемате болни по всяко време. Все пак, болният плаща ли или може да дойде с направление?

Подчертавам, че УНСБАЛ „Св. Екатерина” е 100% държавна болница и лечението, което се покрива от НЗОК, не се заплаща допълнително. Нещо повече, ние сме говорили с личните лекари, че, ако нямат този набор от направления, който е необходим и за консултация с кардиолог, направо могат да изпратят хората за преглед, а ние впоследствие ще уредим направлението за НЗОК. По принцип НЗОК заплаща всички процедури, сърдечните клапи също не се доплащат. Сега има модерни стентове, които излъчват медикаменти – само при тях се доплаща сумата над цената, която НЗОК покрива, но това са редки случаи.

Увеличават ли се инфарктите у нас?

Не знам, но се увеличава броят на хората, които идват при нас – дали защото семейните лекари стават все по-добри и с по-насочено мислене, дали защото броят на заболелите се увеличава… Това е въпрос на статистика, а нашата статистика е малко изкривена, защото се отъждествява с отчитането в Касата, а всички знаят, че има случаи, които са отчетени без да са извършени и други, които са извършени, без да са показани.

Колко се чака за дадена процедура?

Ако е спешна, болният се оперира веднага. Всички пациенти, показани за инвазивно лечение, могат да постъпят същия ден. Ако е рутинна процедурата, се преценява колко болният е „отложено спешен” – дали може да чака, тъй като например рискът да се запуши даден съд не е голям.

Какви нови процедури предстоят да бъдат въведени?

Въвеждането на всяка нова процедура е свързано с много пари. Сега започваме минимално инвазивно поставяне на митрални клапи – правят се 3-4 дупки и много малък разрез. Цялата операция се извършва под камерен контрол с дълги инструменти. Вече е обявен търг за необходимия инструментариум. След това ще поканим колеги от Лайпциг, където специализираха нашите лекари. Те ще дойдат тук за първите операции.

Професията на сърдечния хирург е сред най-напрегнатите в света. Как издържате на този стрес?
Малко или много човек свиква със стреса, тъй като той е всеки ден, и второ, опитът го предпазва. Това, което практикувам аз, е пълно откъсване от работата на всеки две седмици. Да не си в София, да не виждаш нищо от всекидневието, да отидеш в планината, с една дума да изчезнеш. Освен това трябва да се намира време и за някакъв спорт. Аз плувам, играя тенис събота и неделя, правя фитнес. По принцип спортувам от дете – дълги години съм се занимавал с волейбол, а тенис играя от 20 години. Ако иска, човек винаги може да програмира времето си, другото е липса на воля.

Пиете ли червено вино, което се препоръчва заради високото съдържание на антиоксиданти?
Червено вино обичам и пия – всяка вечер по една чаша. За мен виното е хубаво на вкус, а не е хубаво, защото е полезно. Ако ми трябват антиоксиданти, ще си ги взема на таблетки. Затова пия по малко – заради вкуса, аромата, иначе мога да си пия и един литър вода. Аз препоръчвам всичко, което доставя удоволствие на човека, в доза, която няма да го отрови.

Разговора води Павлина Михайлова

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom