Брой 6/2019

Уважаеми колеги,
Предстои ни голямо събитие
свързано с дерматоалергологията –
Първото лятно училище по дерматоалергология в Пловдив (12-14 юли 2019)

В тази връзка излиза и специалният брой на GP News, посветен на алергичните проблеми при кожните болести.

В него ще прочетете за неочакваните реакции от перманентен грим – една много интересна статия, написана от доц. Грозева.

Какво представлява дисхидрозата и трябва ли да се тестуват пациентите с дисхидрозниформена екзема е темата с водещ автор д-р Герговска.

С д-р Гулева сме се постарали да ви разкажем за перувианския балсам – един от алергените в топ 5 класацията при българските пациенти. Перувианският балсам ще ви учуди – освен в козметиката, той се използва в сладкарската индустрия, ароматизираните свещи и дори в подправките и газираните напитки.

Във възрастовата група след 60-години са чести алергичните реакции при прилагане на локални препарати за лечение на венозни улкуси. Д-р Ганчева и съавт. от дерматологичната клиника в Тракийския университет установяват, че поради хронично-прогресиращия ход на заболяването и продължителната употреба на различни локални медикаменти, честотата на алергичните контактни реакции при пациенти с напреднали стадии на хронична венозна недостатъчност е извънредно висока – 60-80%.

Лекарствените реакции също влизат в спектъра на дерматоалергологията. Д-р Желева и доц. Дърленски дават ценна информация за медикаментозно индуцираните кожни промени при приложение на противотуморна таргетна терапия.

В рубриката „Редки клинични случаи“, дерматоалергологията има с какво да ни изненада. Атопичният дерматит, поради нарушената кожна бариера, често е предпоставка за контактно алергични реакции. Колегите от дерматологичната клиника в Плевен установяват, че асоциацията между алергичния контактен дерматит и атопичния дерматит е обект на много дебати с противоречиви констатации. Факт е обаче, че идентификацията на контактните алергени при атопичния дерматит позволява подобряване на състоянието на пациентите и съответно повишаване качеството им на живот.

В последните години все повече се отчита увеличаване броя на децата с контактен дерматит. Слаймът е ново, любимо хоби в тази възраст, но за съжаление и нов източник на контактен дерматит. В България вече има документирани няколко случая на алергия към слайм и за тях ще прочетете в статията с водещ автор д-р Котевска от Токуда болница.

Дерматоскопията се наложи вече като рутинна диагностична техника в дерматологията, която непрекъснато разширява индикациите си. Дали дерматоскопът може да ни помогне и при алергичните реакции? Д-р П. Костова и д-р Шахид дават ценни указания как дерматоскопията може да се използва за скрининг на уртикария и уртикария васкулит, а при добри познания може да помогне и за отдиференциране на иритативните от алергичните реакции при епикутанно тестуване.

Терапията на кожните алергични заболявания крие много подводни камъни. В статията си за локалните калциневринови инхибитори проф. Василева пише не само за приложението им при атопичен дерматит, но и за други по-необичайни индикации като псориазис, витилиго, лихен, себореен дерматит, актиничен дерматит. Значението на емолиентите в лечението на атопичния дерматит е подчертано в статията на доц. Янкова.

Емолиентите са основна част от лечебната схема в терапията на атопичния дерматит, поради възможностите им да възстановяват дефектната кожна бариера и да укрепват антимикробната защита на кожата.

Завършваме този брой с две емоционални рубрики – първата, написана от пациентите, а втората от дерматолозите с чувство за хумор.

Надяваме се да ви хареса!

Редактор на броя
Доц. Ж. Казанджиева