Съвременни електро-миографски методи

Съвременни електро-миографски методи
468×60 – top

Брой 9/2008

Д-р Л. Стойчева

Електромиографията е един от основните методи за изследване и диагностика на нервно-мускулните заболявания, в това число:
♦ заболявания на периферната нервна система, като локални и дифузни преднорогови увреждания, заболявания на нервни коренчета и плексуси на горни и долни крайници (радикулопатии), периферно-стволови увреждания на нервите на крайниците по полиневритен тип (наследствени сензо-моторни невропатии и придобити такива, диаветна, алкохолна), демиелинизиращи остра (по типа полирадикулоневрит тип Guillen-Barre) и хронична, компресионни (компресия на п. Medinaus в карпален канал, компресия на н.Улнарис в кубитален или Guillon канал), компресия на п. Peroneus

В областта на коляното, както и травматични невро­патии, множествени мононеврити от черепно-мозъчните нерви периферно-стволови увреждания на п. Facialis и п. Trigeminus;
♦ мускулни заболявания, като миопатии (вродени и придовити), миотонични миопатии, полимиозит, дер­матомиозит, IBM (инклужън води миозит);
♦ заболявания на нервно-мускулното предаване, като миастения гравис, Eaton-Lambert синдром, ботулизъм;
♦ чести треморни синдроми, като Паркинсонов тре­мор, есенциален тремор, рубрален тремор, усилен
физиологичен тремор и други.

Електромиографският тест се състои от две час­ти: електронебрография и иглена ЕМГ.

Електроневрографията е тест за изследване на прободимостта на двигателните и сетивните нерви на горни, долни крайници и лицеви нерви. Използбат се стимулатор и побърхностни електроди за отвеждане на двигателните (СМАП) и сетивни (СНАП) акционни потенциали, F-вълните и Нрефлекса.
При изследване на двигателен нерв се прилага лека електрическа стимулация на периферен нерв и се отвежда от мускул, инервиран от този нерв. Интересуваме се от латентността и от амплитудата на СМАП (сумарен моторен акционен потенциал), както и скоростта на провеждане по изследвания периферен нерв.
При изследване на сетивен нерв се стимулира даден сетивен нерв и се отвежда на определено разстояние от същия сетивен нерв-СНАП (сумарен нервен, акци­онен потенциал). От значение са латентното време, амплитудата на СНАП, както и скоростта на провеж­дане по изследвания сетивен нерв.

При изследване на F-вълните се използва супрамаксимална стимулация на двигателен нерв и отвеждане от мускул, инервиран от същия нерв. Импулсите пътуват по аксоните на изследвания нерв до предните рога на гръбначния мозък и обратно, което даба полезна информация за скоростта на провеждане на изследвания нерв в неговия най-проксимален (коренчев) участък.
При изследване на Н-рефленса се стимулира субмаксимално периферен нерв, като импулсите пътуват аферентно към гръбначния стълб по сетивни влакна и след превключване на съответното сегментно ниво се връщат по еферентни дбигателни влакна. в практиката най-често се изследва Н-рефлекса от п. Tibialis, показателен за S1 коренчево увреждане.
Втората част на теста (иглената част) се прилага най-вече за отдиференциране на миогенно от неврогенно увреждане, дава полезна информация за давността, степента на увреждането и има прогностична стойност.
Използва се специален иглен електрод, който се въвежда в изследвания мускул, осцилоскоп за зрителна информация и високоговорител за слухова информа­ция. По време на изследването се следи инсерционната активност, спонтанната активност и активността на мускула при лека и максимална контракция.
В покой мускулите са „тихи“, т.е. нямат електри­ческа активност, липсва денервационна спонтанна активност, а при контракция МАП (моторните акцио­нни потенциали) имат своя нормална характеристика като продължителност, амплитуда, фази, рекрутманант, стабилност.

При неврогенните увреди ЕМГ е със следните харак­теристики:
♦ Амплитудата на МАП е повишена, поради повишения брой на мускулни влакна на ДЕ (двигатедна едини­ца) сбързаниспроцеса на реинербация.
♦ Увеличена продължитедност на МАП.
♦ Намален брой на МАП.
При миогенно увреждане ЕМГ има следната харак­теристика:
♦ Намалена продължитедност на МАП ,
♦ Увеличен рекрютмант
♦ Намален е процентът на площ/амплитуда на отведените МАП.

Тестът за патологична уморяемост на мускулите, т.нар. тест за репетитивна стимулация е мно­го показателен за нарушения на нервно-мускулното предаване при Myasthenia gravis, EatonLambert синд­ром и др.
Следи се за анормален декрементен или инкрементен мускулен отговор при поредица от репетитивни стимули на нервите на крайниците и лицето.

Репетитивна стимулация типичен ЕМГ патерн при тежка MG:
♦ Нормална амплитуда на М-отговора
♦ Декремент на М-отговора при нискои при високочестотна стимулация
♦ Посттетанична фацилитация и посттетанично изчерпване.

Репетитивна стимулация типичен ЕМГ патерн при синдром на Eaton-Lambert:
♦ Ниска амплитуда на М-отговора
♦ маркантна фацилитация след упражнение
♦ 25 % и 11 % декремент при 3 и 5 Hz нискочестотна стимулация
♦ маркантна фацилитация при високочестотна стимулация (325%).

ЕМГ характеристика на най-често срещани тремори

Клинична и ЕМГ характеристика на усилен физиоло­гичен тремор: постурален и кинетичен тре­мор, най-често на горни крайници, потиска се от алкохол, а по бреме на сън изчезва, нискоамплитудни, лошо отграничени залпове от синхронна мускулна активност с честота в -12 Hz.

Клинична и ЕМГ характеристика на Паркинсонов тремор: асиметричен, дистален и прогресиращ тремор на крайници, предимно в покой, ритмичен тремор с честота 4-6 Hz и алтерниращ патерн.

Клинична и ЕМГ характеристика на есенциален (фамилен, сенилен) тремор на Минор тип А: започва асиметрично от доминантна ръка и може да обхване глава, устни, брадичка, глас (ларингеални мускули) и ръцете, предимно постурален, понякога добавени акционен и интенционен тремор с честота 5.510 Hz и синхронен патерн, липсва тремор в покой при неусложнени случаи.

Клинична и ЕМГ характеристика на есенциален (фами­лен, сенилен) тремор на Минор тип Б : започ­ва асиметрично от доминантна ръка и може да обхва­не глава, устни, брадичка, глас (ларингеални мускули) и ръце, предимно постурален, понякога добавени акцио­нен и интенционен тремор с честота 5.5-в Hz и алтер­ниращ патерн, липсва тремор в покой при неусложнени случаи, смята се, че есенциалният тремор тип в след години може да премине в Паркинсонов тремор.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom