ТРИХИНЕЛОЗА – ЕТИОЛОГИЯ, КЛИНИКА И ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА

ТРИХИНЕЛОЗА – ЕТИОЛОГИЯ, КЛИНИКА И ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
468×60 – top

Брой 5/2011

Д-р В. Велев, д-р С. Зафер, д-р В. Дамянова
Медицински университет – София, Катедра по медицинска биология

Етиология и биология на паразита

Заболяването трихинелоза се причинява от многоклетъчен паразит – биохелминт от род Trichinella, малък живораждащ нематод (снимка 1). На биологията са познати осем вида от този паразит, но само три могат да причинят заболяване у човека – Т. spiralis, T. nativa и Т. britovi, все още е спорно дали Т. pseudospiralis, чийто междинен гостоприемник са птици, може да причини болест у човека. Най-честият причинител на трихинелозата си остава Т. spiralis, открита за пръв път през 1835 г. от Филип Варгас, студентка по медицина, при дисекция на труп.
Паразитът включва в жизнения си цикъл междинни и крайни гостоприемници, както и организми – резервоари. Най-често резервоар са гризачите (мишка, плъх), особено дивите. В червата им се развиват възрастните нематоди, които копулират и след около 5 дни се снасят ларвите, които през чревната лигавица навлизат в кръвоносни и лимфни съдове и достигат напречнонабраздените мускулни клетки. Навлизат в тях, хранят се със съдържимото им и нарастват, завивайки се спирално, откъдето идва името им (снимка 2). След около десет дни около атакуваните мускулни влкакна започва да се образува капсула, която по-късно най-често калцира. Така за гризача този паразит се явява най-напред краен, а после и междинен гостоприемник. Често диви или домашни свине изяждат тези гризачи и в дуоденума им капсулите се разграждат, за да освободят ларвите. Цикълът се повтаря и сега свинята се явява краен, а по-късно и междинен гостоприемник. В големите свинеферми свинете лесно предават паразитозата помежду си поради постоянния си глад и явлението каудофагия (изяждат опашките си една на друга).
Заразяването при човек става най-често при консумиране на свинско домашно или дивечово месо, колбаси и други контаминирани с мускулни ларви и непреминали добра термична обработка. Възможно е и пренатално и интраутеринно заразяване. Ларвите атакуват основно добре кръвоснабдените мускули – диафрагма, междуребрени, очни, дъвкателни. След консумация на такова месо цикълът се „завърта” в човека, като основното страдание причиняват ларвите, а не възрастните форми в червата.

Клинична картина

Тежестта на симптоматиката е в зависимост от количеството погълнати трихинели и имунния статус на пациента. При лека степен на инвазия преминава безсимптомно или с незначителни мускулни болки, субфебрилитет и гастроинтестинален дискомфорт. Инкубационният период е средно 5-20 дни, като при средни и тежки форми има четири добре изразени патогномонични признака: фебрилитет, оток на лицето (основно клепачите, инекция), мускулни болки и висока еозинофилия с левкоцитоза. Температурата обикновено е тип континуа, като към десетия ден достига около 40оС и пикът й съвпада с началото на силните мускулни болки. Леките форми остават афебрилни.
Още в първата седмица се явява отокът на лицето, клепачите, инекцията – т. нар. синдорм Big Head Disease (снимка 3). Обхващането на туловището и крайниците от отока е лош прогностичен белег и говори за силна инвазия и/или имуносупресиран пациент.
Мускулните болки са генеразлизирани, силни, с полимиозит, крампи, обикновено най-рано и най-силно са засегнати дъвкателните, междуребрените и очните мускули. Възможни са трудно преглъщане, афония, светлобоязън и диплопия. Болките се усилват при натиск или физическо напрежение.
Еозинофилията се появява много рано – 5-7-ия ден, като в тежките случаи клетките са около 70%, може да се запази персистираща еозинофилия около 4-5 месеца след преболедуването. Съчетана е с левкоцитоза.
По-рядко при някои болни в първите дни на инвазията се наблюдават преходни гастроинтестинални симптоми – болки, колики, гадене, повръщане, които се дължат на антигенното дразнене от възрастните форми в червата.
Усложненията най-често са токсоалергичен миокардит, бронхопневмония, менингоенцефалит – при тях прогнозата е лоша и смъртността може да надхвърли 35-40%.

Диагноза

Данни от анамнезата за консумация на съмнително свинско или дивечово месо, домашни колбаси.
От статуса: повишената тепмпература, генерализирани мускулни болки, оточен синдром, особено на клепачите, инекция и зачервяване на очните ъгли, преходни гастроинтестинални нарушения, по-рядко неврологична и/или психична симптоматика, диплопия и болки при движение на очните ябълки.
От параклиниката се прилагат имунологични методи – РПХА, РИФ, ELISA, като диагностичните титри се позитивират след втората седмица. Кръвната картина е с еозинофилия и левкоцитоза, при затруднения в диагнозата – биологична проба със захранване на лабораторни животни, по-рядко мускулна биопсия. До края на втория ден след консумацията може да се направи копрологична проба за търсене на ларви в изпражненията. Прилага се компресивна трихинелоскопия на съмнителното месо и биологична проба, при положителни резултати се уведомява местната РИОКОЗ.

Диференциална диагноза

1. Грип – мускулните болки и фебрилитетът не са съпроводени с оточен синдром и еозинофилия и липсват характерните анамнестични данни.
2. Ревматологични заболявания – отдиференцират се чрез липсата на силна еозинофилия и негативни имунологични тестове за трихинелоза. Превалират оплакванията със системен характер.
3. Остър гломерулонефрит – липсват анамненстични данни за прекарана стрептококова инфекция (тонзилит). Сутрешните периорбитални отоци много бързо се последват от такива по долните крайници и лумбалната област, което не е характерно за трихинелоза. При нея пациентът е склонен към хипотония, а при гломерулонефрита – към хипертония. Не се позитивират серологията и мускулните ензими. Задължително има протеинурия.
4. Менингит и менингоенцефалит – липсват анамненстичните данни за консумация на трихинелно месо, отоците са нехарактерни, светлобоязънта, ако е налице, е слаба, липсва вратна ригидност, повръщане, нехарактерни са мускулните болки по цялото тяло и еозинофилията. Лумбалната пунцкия е средство на диагностичен избор.

При терапията средства на избор са Vermox, Zentel, Notezin, симптоматично Urbason, антипиретици и аналгетици.
Осигурява се достъп на болния до специалист паразитолог и стационарно лечение. След изписване болният се диспансеризира при личния лекар за срок от 5 години със серологични изследвания два пъти годишно. Проследяват се всички консумирали заразеното месо, при съмнение за епидемичен взрив освен в РИОКОЗ съобщение се праща и в МЗ, като се съобщава за източника на заразата (съмнителното месо и/или продукти).

Библиография

1. Боева В., К. Вутова и съавт. Паразитология, 2007, изд. „Арсо”.
2. Ватев Ил., Б. Ботев и съавт. Паразитология, 2004, изд. „Реко”.
3. Начев Ч. и съавт. Вътрешни болести, 3-то издание, 1995, изд. „Знание” ЕООД.
4. Kurdova-Mintcheva R., D. Jordanova, M. Ivanova. Human trichinellosis in Bulgaria-epidemiological situation and trends; Vet Parasitol., 2009 Feb 23;159 (3-4):316-9. Epub 2008 Nov 1.
5. Pozio E.New patterns of Trichinella infection; Vet Parasitol., 2001 Jul 12;98 (1-3):133-48.

Източник на снимките

1. http://www.rosario.gov.ar/ снимка 1
2. http://www.stanford.edu/ – снимка 2
3. http://calorielab.com/ – снимка 3

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom