Брой 8/2005
Доц. д-p Адриана Анадолийска, дмн
завеждащ Клиника по интензивна терапия и белодробни заболявания, СБАЛДБ
Хроничната кашлица е един от най-честите симптоми, за който болните деца и родителите им търсят общопрактикуващ лекар или пулмолог. Въпреки че повечето деца с кашлица нямат тежко белодробно заболяване, кашлицата може да е обезпокоябаща и трудна за диагноза и лечение и може да повлиява неблагоприятно жизнеспособността на пациентите. 10% от децата с хронична кашлица страдат от психогенна кашлица4.
Психогенната кашлица е хронична суха кашлица, която няма доловима обективна причина, а се обуславя от емоционални и психични проблеми. Тя може да се представи като тикоподобна кашлица (суха, повтаряща се, която персистира след инфекция на горните дихателни пътища) или като необичайна, съскаща като гъска кашлица. Липсата на точни клинични белези изисква диагнозата „психогенна кашлица” да се поставя само след изключване на всички останали органични причини. Това налага подробна диференциална диагноза на хроничната кашлица.7
Психогенната кашлица се среща по-често в детската и юношеската възраст, отколкото при възрастни4. Обикновено при тези деца има скрито семейно или социално напрежение. Психогенната кашлица е израз на безпокойство и стрес2. Ето защо някои автори като вуе1 предпочитат вместо психогенна термина „стрес свързана” или „кашлица, свързана с безпокойство”. Така се подчертава, че симптомът кашлица е реакция на външен период4’8. Подобни са тенденциите и в западноевропейските страни.
Кашлицата е способ за привличане на вниманието на родители, учители, другарчета; друг път тя наподобява нервен фонетичен тик2. Кашлицата стихва, когато детето е заангажирано, и се засилва, когато то е обект на внимание.
Характерно е, че тези болни деца са по-големи от 5 г., обикновено силни ученици, желаещи да се харесват7. Децата с психогенна кашлица често страдат и от други соматични симптоми. Те посещават различии специалисти, за да се открие „заболяване“3. Това води до разстройство в семейния живот и посещаването на училище и така възниква порочен кръг7, при
който симптомите на кашлица се задълбочават. Психогенната кашлица често се провокира от лека инфекция на горните дихателни пътища, протичаща с кашлица, която персистира след оздравяването на инфекцията.
Характерно е, че кашлицата е експлозивна, кряскаща, съскаща (наподобява съскане на гъска), дрезгава и непродуктивна5. Тя се наблюдава по-често при деца, които са затворени в себе си, интровертни и стеснителни4. Самото кашлящо дете изглежда необезпокоявано от кашлицата за разлика от заобикалящите го близки. Психогенната кашлица може да е много честа през деня (през 5-10 минути), но типичното при нея е, че тя стихва и изчезва по време на сън или на игра и при нея не се наблюдават пароксизми. При деца с пароксизмална кашлица обективното и рентгенологичното изследване на дихателните пътища не откриват симптоми на системно или белодробно заболяване. Особено важно в диференциалнодиагностично отношение е да се изключи кашличната
форма на бронхиална астма чрез провеждане на белодробни функционални тестове1’8. При психогенната кашлица те са без патологични отклонения.
Много характерна особеност на психогенната кашлица е, че не се повлиява от мощни антитусивни медикаменти. Ето защо терапевтичният подход при този тип кашлица се простира от неглижиране на кашлицата чрез преместване на фокуса на внимание и отдалечаване от симптома до хипноза и семейна терапия. Препоръчват се от някои автори плацебо способи, като увиване през нощта в чаршаф, психологична подкрепа, а в тежките случаи се прибягва и до психиатрична консултация6.
