Фармако-икономически анализ “разход-ефективност” на три метода за лечение на онихомикози

Фармако-икономически анализ “разход-ефективност” на три метода за лечение на онихомикози
468×60 – top

Брой 6/2011

Доц. д-р Христо Добрев, д.м.
Началник на Клиниката по дерматология и венерология, УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив

ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

За да се осигури икономически по-ефективно здравеопазване, е необходимо извършването на икономическа оценка на вложените ресурси, осъществените дейности и постигнатите резултати. Икономическата оценка представлява сравнителен анализ на алтернативни начини на поведение, съотнесени към разходите и получените срещу тях резултати. Докато измерването на разходите се извършва в пари и е сходно при повечето икономически оценки, характерът на резултатите, произтичащи от алтернативни здравни програми, често е много различен, което налага те да бъдат поставени под подходящ общ измерител.

Методи за икономическа оценка

За извършване на икономическа оценка в здравеопазването най-често се използват следните методи:

1. Анализ “разход-полза” (cost-benefit analysis).
Разходите и резултатите (ползите) се изчисляват в еднакви монетарни единици (пари), което позволява да се извършва сравняване между здравни програми с различни по своя характер ефекти. Една здравна интервенция се приема като полезна, когато стойността на вложените средства е по-малка от стойността на получените ползи. Когато ползите при алтернативни програми са равни, се избира по-евтината от тях. Ако съществуват два проекта с едни и същи разходи, се избира този, при който има по-голяма полза (с максимум разлика между разходите и ползите).

2. Анализ “разход-резултат” (cost-effectiveness analysis).
Разходите се изчисляват в монетарни единици (пари), докато резултатите (ефективността, ползата) се измерват в специфични за здравните програми мерни единици (здравни ефекти), например “брой предотвратени от заразяване с грип случаи”, “снижение на кръвното налягане в mm” и т. н. Анализът се използва за сравнение на две или повече алтернативни програми, които водят до еднакъв тип здравни резултати. Целта е да се намери програмата с най-добро съотношение разход/ефект (полза). При приблизително еднакви разходи се избира тази здравна програма, която осигурява най-добри медицински (здравни) резултати.

3. Анализ “разход-полезност” (cost-utility analysis).
Разходите се изчисляват в монетарни единици (пари), а постигнатото подобрение на здравето се измерва в т. нар. спечелени години живот, съобразени с качеството му (quality adjusted life years – QALY). Методът се прилага за сравнение на програми, чиито специфични здравни резултати се различават, поради което се налага те да бъдат конвертирани под общ показател, какъвто е QALY.

4. Анализ “минимизация на разходите” (cost-minimization analysis).
Представлява непълна икономическа оценка, при която се изследват само разходите. Използва се за сравняване на две или повече алтернативни терапевтични програми при едно заболяване, които водят до сходен резултат, но с различни разходи. Търси се вариантът с най-малки разходи, т. е. кой начин на лечение е най-евтин.

ФАРМАКО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНИХОМИКОЗИТЕ

Онихомикозата е често срещана гъбична инфекция на ноктите на ръцете и краката, засягаща 3-10% от населението (фиг. 1). Нейното лечение у нас се отличава с три особености:

Наличие на няколко съвременни системни антимикотични препарата с доказана висока степен на поносимост и ефективност, различаващи се по дозов режим и цена.
Лечението се провежда в домашни условия.
Лечението се заплаща от пациента.

Тези особености налагат лекуващият лекар да разполага с информация за клиничната и икономическата ефективност на отделните антимикотични препарати и терапевтични схеми, за да може да назначи най-подходящото лечение на своите пациенти. Посочената информация може да се добие с помощта на анализ “разход-резултат”.

Изследвани антимикотични продукти и терапевтични схеми

Извършен е фармако-икономически анализ на 3 генерични и 14 търговски антимикотични продукта, разрешени за употреба в България (www.pharmacy-bg.com). Те включват:

1. Terbinafin (Lamisil, Myconafine, Fungofin, Terbinafin Genericon и Ternafin)
2. Itraconazole (Orungal)
3. Fluconazole (Fungolon, Diflucan, Fluconazole, Flucosal, Diflazon, Kandizol, Mycomax и Mycosyst).

Определяне на разходите

Разходите са определени в монетарни единици (пари) като обща стойност на пълен курс на лечение. За тяхното определяне е използвана информация за актуалните цени на проучваните лекарствени продукти, поместена на фармацевтичния интернет сайт (www.framar.bg). В разходите не са включени стойностите за прегледи от лекар и микологични изследвания, защото те се приемат за еквивалентни за всички терапевтични схеми (извършват се двукратно – преди/след курса на лечение).

Определяне на резултатите

Като мярка за резултатност е използван процентът на излекуваните пациенти след прилагане на отделните терапевтични схеми. Излекуването се дефинира като:
микологично излекуване – отрицателно директно и културелно микологично изследване;
пълно излекуване – отрицателно директно и културелно микологично изследване и напълно нормален нокът.
Данните за резултатността на проучваните антимикотични лекарствени препарати са извлечени от медицинската литература и са базирани на множество големи рандомизирани клинични проучвания (ниво на доказателство I – степен А). Индекс “разход-резултат”

Изчислен е като съотношение между разходите, необходими за пълен курс на лечение (лева) и степента на постигнатото излекуване (%).

Дискусия

Анализът на получените стойности на индекса “разход-резултат” показва, че трите антимикотични генерични активни съставки се подреждат в следната последователност от по-малък към по-голям: 1) Terbinafine; 2) Fluconazole и 3) Itraconazole. Следователно Terbinafine има най-голяма фармако-икономическа ефективност в лечението на онихомикозите както на ръцете, така и на краката. Тези резултати са в съгласие с литературните данни от извършвани сходни фармако-икономически проучвания.
Тъй като в нашата страна се предлагат различни търговски препарати с еднаква генерична съставка, анализът показва, че по отношение на Terbinafine най-нисък индекс “разход-ефективност” има препаратът Ternafin в опаковка 20 табл. По 250 mg в лечението на онихомикозите на ръцете и краката, докато по отношение на Fluconazole с най-нисък индекс “разход-ефективност” е препаратът Fluconazole в опаковка 1 капс. От 150 mg (за онихомикоза на ръцете) и Mycomax в опаковка 3 табл. по 150 mg (за онихомикоза на краката).

Изводи

Лечението на онихомикозата е скъпо, продължително и невинаги съпроводено с пълно излекуване. Затова е особено важно да се направи правилен избор относно най-подходящия метод на лечение при всеки пациент. Резултатите от направеното проучване показват, че най-“разход-ефективно” лечение на онихомикозите на ръцете и краката е това с Terbinafin и в частност с търговския препарат Ternafin, приложен в дозировка 250 mg дневно в продължение съответно на 6 и 12 седмици.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Усвояването и практическото приложение на методите на здравния мениджмънт и в частност на икономическия анализ в ежедневната практика на всеки лекар е в основата на подобряването на здравеопазната система. Единствено по този начин може да се постигне справедливо, медицински, икономически и социално ефективно, удовлетворяващо всички страни изразходване на ограничените в съвременните условия ресурси на обществото.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Гладилов С., Е. Делчева. Икономика на здравеопазването. Принцепс Маринови АД, София, 2009.
2. Драмънд М. Основни типове на икономическа оценка. В: Здравна икономика. Под ред. на А. Уилямс, М. Михайлова, Н. Рагбир-Дей. Изд. Stovi, Пловдив, 2001, 309-340.
3. Драмънд М. Анализ разход-ефективност. В: Здравна икономика. Под ред. на А. Уилямс, М. Михайлова, Н. Рагбир-Дей. Изд. Stovi, Пловдив, 2001, 369-405.
4. Драмънд М. Анализ разход-полза. В: Здравна икономика. Под ред. на А. Уилямс, М. Михайлова, Н. Рагбир-Дей. Изд. Stovi, Пловдив, 2001, 406-453.
5. Драмънд М., Б. О’Брайън, Г. Стодарт, Д. Торънс. Методи за икономическа оценка на здравни програми. МФ, София, 2007.
6. Angello J., R. Voytovich, S. Jan. A cost/efficacy analysis of oral antifungals indicated for the treatment of onychomycosis: griseofulvin, itraconazole, and terbinafine. Am. J. Manag. Care, 1997, 3 (3), 443-50.
7. Arca E., H. Tastan, A. Akar, Z. Kurumlu, Gür AR. An open, randomized, comparative study of oral fluconazole, itraconazole and terbinafine therapy in onychomycosis. J. Dermatolog. Treat., 2002, 13 (1), 3-9.
8. Arikian S., T. Einarson, G. Kobelt-Nguyen, F. Schubert. A multinational pharmacoeconomic analysis of oral therapies for onychomycosis. The Onychomycosis Study Group. Br. J. Dermatol., 1994, 130 (Suppl 43), 35-44.
9. Bootman J. Cost-effectiveness of two new treatments for onychomycosis: an analysis of two comparative clinical trials. J. Am. Acad. Dermatol., 1998, 38 (5 Pt 3), S69-72.
10. Casciano J., K. Amaya, J. Doyle, S. Arikian, N. Shear, M. Haspel, K. Kahler. Economic analysis of oral and topical therapies for onychomycosis of the toenails and fingernails. Manag. Care, 2003, 12 (3), 47-54.
11. Elewski B. Onychomycosis: Pathogenesis, diagnosis and management. Clin. Microbiol. Reviews, 1998, 11 (3), 415–429.
12. Gupta A. Pharmacoeconomic analysis of oral antifungal therapies used to treat dermatophyte onychomycosis of the toenails. A US analysis. Pharmacoeconomics, 1998, 13 (2), 243-56.
13. Gupta A., J. Ryder, A. Johnson. Cumulative metaanalysis of systemic antifungal agents for the treatment of onychomycosis. Br. J. Dermatol., 2004, 150 (3), 537-44.
14. Gupta A., E. Cooper. Onychomycosis. In: Evidence-based Dermatology. 2nd Ed., H. Williams, M. Bigby, T. Diepgen, A. Herxheimer, L. Naldi, B. Rzany. BMJ Publishing Group, 2008, 362-385.
15. Hulme C. Using Cost Effectiveness Analysis: a Beginners Guide. Evidence Based Library&Information Practice 2006, 1 (4), 17-29.
16. Marchetti A., C. T. Piech, W. F. McGhan, A. I. Neugut, B. T. Smith. Pharmacoeconomic analysis of oral therapies for onychomycosis: a US model. Clin. Ther. 1996, 18 (4), 757-77.
17. D. Roberts. Onychomycosis: current treatment and future challenges. Br. J. Dermatol., 1999, 141 (Suppl 56), 1-4.
18. Warshaw E. Evaluating costs for onychomycosis treatments: a practitioner’s perspective. J. Am. Podiatr. Med. Assoc., 2006, 96 (1), 38-52.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom