Характеристика на денонощните колебания на артерналното налягане при първична и вторична хипертония в детска възраст

Характеристика на денонощните колебания на артерналното налягане при първична и вторична хипертония в детска възраст
468×60 – top

Брой 12/2009

д-р Вероника Петрова
Детски кардиолог София

В детска възраст честотата на хипертонията е значително по-ниска около 4% по български (1) и световни (2) данни, но все пак тя е най-честото сърдечно заболяване в сравнение с вродените сърдечни малформации (7/1000) и единичните случаи на възпалителните и дегенеративни заболявания на миокарда и перикарда.
въпреки че и при децата преобладава първичният характер на хиперто­нията (около 85 % от всички случаи), вторичната хипертония е по-честа в сравнение с тази при възрастните.
Съществуват многобройни класически клинични и параклинични крите­рии за отграничаване на първична от вторична артериална хипертония, но един от съвременните и експресни методи е АМАН (холтер за кръвно налягане).
Разработен преди повече от 30 години, методът за амбулаторно мониториране на артериално наля­гане (АМАН) през последните години придобива все по-голямо клиническо значение. Той практически дава възможност за получаване на осреднени стойности за денонощното кръвно налягане, дневната и нощна средна стойност и денонощната им вариабилност. Освен това се провежда в условия, близки до естествения социалнобитов живот, и позволява да се избегне и ефекта на „бялата престилка“. Тези предпоставки обуславят необходимостта от определянето на нови критерии за оценка и характеризиране на денонощните колебания на артериалното налягане (АН) в детска възраст и значението им за клиничната практика.
Цел на настоящото проучване е определяне на характеристиката на денонощния ритъм на АН при деца и юноши с първична и вторична арте­риална хипертония и значението й за клиничната практика.

Материал и методи

Изследвани са 44 деца на средна въз­раст 13,8 ± 4,2 години, от които 25 момчета и 19 момичета. Пациентите са разпределени в 3 групи*.
♦ контролна група от 19 деца с нормално артериално налягане;
♦ група от 14 деца с вторична ар­териална хипертония (вАХ);
♦ група от 11 деца с първична ар­териална хипертония (ПАХ).
в групата с вАХ са виочени два случая с коарктация на аортата, по един случай с артериит на Takayasu, системен лупус еритематозус, бъбречна трансплантация, феохромоцитом и Ask-Upmark синдром, 4 деца със захарен диабет I тип.

Резултати

И при трите групи циркадният ри­тъм на САН и ДАН е сходен с поддържане на по-високи стойности на артериалното налягане (АН) през деня и постепенно понижаване през ноицните часове, започвайки от 21-22 часа. Най-ниски стойности се отбелязват в 2.00 и 3.00 часа. Съществено различие се установява в степента
на хипертоничните стойности.
Кривата на циркадния ритъм на САН и ДАН в групата с вАХ протича на статистически значимо по-високо ниво (р < 0,001) в сравнение с групата на ПАХ и контролната. През нощните часове АН достига по-ниски стойно­сти в сравнение с дневните, но нормализиране се установява само при ДАН. Кривата на циркадния ритъм на АН в групата с ПАХ също така показва статистически значимо по-висо­ки стойности през дневните часове (р < 0,001), но през нощта АН не само се понижава, но и нормализира. Отново се установява, че средното САН и ДАН за деня и нощта е статис­тически значимо по-високо (р < 0,001) при ВАХ в сравнение с това на ПАХ и контролната група. През нощта средното САН при ВАХ се понижава (р < 0,001), но не се нормализира, като най-голямото спадане през нощта („нощен спад") достига едва 10 % от дневната стойност. Нощното САН и ДАН при ПАХ е статистически значимо по-ниско (р < 0,001) в сравнение с дневното, като най-големият „нощен спад" достига съответно 13 % и 21 %. Артериалното налягане през нощните часове при ПАХ се нормализира. феноменът на значимо спадане на кръвното налягане в нощните часове с повече от 13% позволява пациентите да бъдат разделяни на „спадащи", които го показват и „неспадащи", при които не се установява. Обсъждане все по-честото прилагане на АМА в детската практика налага създаването на консенсус по отношение на интерпретирането на получените данни. Приема се, че при децата с вАХ има no-чести хипертонични стойно­сти и през дневните, и през нощните часове. От проучването на чешки изследователи се установява намален нощен спад при вАХ. (3) Получените резултати от настоящото изследване съвпадат с общоприетите критерии. Установява се наличието на допълнителен съществен маркер нормализиране на артериалното на­лягане през нощните часове при ПАХ и липсата на нормално нощно наляга­не при ВАХ. Изводи Циркадният ритъм на АН при здрави и хипертонично болни деца е сходен има наличие на по-високи стойности през деня, постепенно понижаване в ранната нощ и достигане на най-ниски стойности в интервала 2.00-3.00 часа. Циркадният ритъм на АН при ВАХ се характеризира със значимо по-високи стойности през деня и нощта, нали­чие на нощно понижение без нощен спад и без нормализиране на кръвното налягане. Резултатите от АМАН са необхо­дим критерий при изследване на хи­пертонично болно дете. Използваната литература е на разположение в редакцията

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom