Брой 5/2007
Доц. М. Маринова
Университетска детска болница, МУ София
Основните функции на гастроинтестиналния тракт са: храносмилане, абсорбция на хранителните вещества и бариера срещу патогенни микроорганизми и тяхните токсини.
Бариерната функция е многокомпонентна: механична мотилитет и епителен слой; секреторна стомашна киселинност, мукус; имунологична секреторен IgA, чревна флора.
Микроорганизмите в храносмилателния тракт са: патогенни (Ps. aerogenosa, Proteus sp.f Staphilococci, Clostridia), условно патогенни (Enterococcia, E.coli, Streptococci, Bacterioides) и антагонисти на патогенните микроорганизми (Lactobacili, Bifidobacteria).
Нормалната чревна микрофлора има следните функции:
I. Защита срещу развитието на патогенни микроорганизми
♦ конкуренция за пространство и хранителни вещества
♦ продукция на инхибиращи субстанции
II. Подпомага храносмилателната функция
♦ лактазна активност
♦ продукция на някои витамини (К, в)
♦ улеснява абсорбцията на калций
♦ подобрява перисталтиката
♦ улеснява метаболизма на нежелани химически съединения
III. Развитие и модулация на имунната система
♦ стимулира продукцията на IgA
♦ модулиране на Т-клетъчния отговор
Дебелите черва съдържат около 1 килограм бактерии (50% от фекалиите). При раждането червата са стерилни, но колонизацията започва още през първите часове. При недоносените деца тя е забавена.
Чревната микрофлора зависи от храненето. При естествено хранените деца е представена главно от Bifidobacteria, а при изкуствено хранените-от Bifidobacteria, E.coli и др.
През последните години пробиотиците и пребиотиците са обект на внимание и задълбочени проучвания от педиатри, гастроентеролози, именолози и нутриционисти.
Пробиотиците са микробни клетки или техни компоненти, които имат благоприятен ефект върху здравето и физическото състояние на организма.
За пръв път Мечников през 1907 г. описва благоприятния ефект на млечнокиселите бактерии върху здравето на човека, но десетилетия след това не са били обект на научен интерес. От края на 70-те и в0-те години на XX век пробиотиците са обект на проучвания, най-напред в Япония, а по-късно в Европа и САЩ, в резултат на което се предлагат много нови микроорганизми на фармацевтичната и хранителновкусовата промишленост.
В майчината кърма не се откриват пробиотици и не се препоръчва добавянето им в адаптираните млека за кърмачета до 8 месечна възраст.
Пребиотиците са несмилаеми хранителни компоненти, които селективно стимулират растежа и/или метаболитната активност на един или няколко микроорганизми и по този начин оказват благоприятен ефект върху здравето. Терминът „преби-
отици” е въведен през 1995 г. Олигозахаридите в женското мляко се определят като пребиотици.Именно те са причината в чревната микрофлора на естествено хранените кърмачета да преобладават бифидобактериите.
Женското мляко съдържа повече от 130 различни въглехидрати, като най-голямо е количеството на лактозата. Олигозахаридите в женското мляко са 12-15 г/л. Проучвания in vitro показват, че те не се хидролизират в тънките черва, което ги определя като хранителни влакна. Предполага се, че имат антибактериален ефект в дебелите черва поддържат кисело pH, с което се потиска развитието на патогенната флора и се стимулират нейните антагонисти, а също така се подобрява усвояването на калция. Олигозахаридите извличат вода в лумена на дебелите черва, скъсяват транзиторното време и поддържат изпражненията по-меки (профилактика на запека).
Галакто-олигозахаридите (ГОЗ) се съдържат в малки количества в женското мляко 2-4 мг/л. Получават се при ензимна хидролиза на лактоза с помощта на ензима бета-галактозидаза. При изследвания на възрастни е доказано, че ГОЗ стимулират селективно развитието на бифидобактерии. Неотдавна бе доказано, че фрукто-олигозахаридите (фОЗ) улесняват резорбцията на калция. Предимството на ГОЗ пред фОЗ е, че не увеличават риска от развитие на кариес.
Синбиотиците са комбинация от пробиотици и пребиотици (не сумарно!). Механизмът на действие на пребиотиците и пробиотиците е различен, въпреки че ефектът им е сходен. Пробиотиците водят до директна колонизация на желаната бактериална флора. Трябва да се има предвид, че не всички пробиотици достигат до дебелото черво живи и способни да се размножават.
Пребиотиците достигат непроменени до дебелото черво, където по индиректен път стимулират селективно развитието на наличната, благоприятна за организма, чревна микрофлора. За разлика от пробиотиците, пребиотиците могат да се добавят и в адаптираните млека за кърмачета до в месечна възраст.
Доказано е, че някои видове бифидобактерии се различават при здрави и атопични пациенти. От друга страна, някои видове, изолирани от атопични кърмачета, показват понижена адхезия в човешки интестинален мукус и повишена продукция на цитокини. Може би бъдещите проучвания ще бъдат насочени и към създаването на специфични пребиотици, а не към увеличаване на бифидобактериите въобще.
