Брой 5/2003
Доц. д-р М. Делийски, ст.ас. д-р П. Манчева
Kaтeдpa по обща медицина и клинична лаборатория, МУ-Варна
Болестта трахома е известна още от древността. Причинителят й Chlamydia trachomatis, е описан под формата на цитоплазмени включвания от Halberstadter и Prowazek през 1907 г. Десетилетия по-късно се уточнява бактериалната характеристика и голямата хетерогенност на рода Chlamydia. Понастояицем е установено, че гениталната хламидиална инфекция (ГХИ) с многобройните й топографски разновидности се предизвиква от щамове, принципно различни от причиняващите трахома и лимфогранулома бенереум. Специфични са и видовете хламидии при пситакоза и хламидиална пневмония.
ГХИ е широко разпространо заболяване. През последните две десетилетия гонореята отстъпва по разпространение на гениталната хламидиаза, като съотношенията са около 1/4. В Западна Европа ежегодно се регистрират повече от 10 млн. нови случаи вероятно нерегистрираните заболявания са неколкократно повече. Счита се, че в отделни страни над 30% от младите хора са инфектирани или са били в контакт с болни. Някои автор установяват хламидиална инфекция при 74% от мъжете и 61% от жените. Разходите за диагностика и лечение на тази инфекция в Западна Европа и в САЩ се изчисляват на повече от три милиарда долара годишно. Chlamydia trachomatis е най-честият причинител на полово-преносимите форм: 70% от негонококовите уретрити са причинен от Chlamydia trachomatis. Механизмът на разпространение на Chlamydia trachomatis е същият, както при гонореята. Боледуването от други гениталии инфекции като HIV, гонорея и луес, улеснява преноса на ГХИ.
Медико-социалното значение на ГХИ е много голямо, тъй като различните заболявания, причинен от нея, са твърде разнородн и по правило протичат протрахирано и с неясни симптоми.
Хламидиите са малки Grarn-негативни коки, проявяващи се при микроскопско изследване под две форми елементарни телца и ретикуларни телца. Първите представляват „транспортната” форма на микроорганизма и имат висока инфекциозна актибност. Ретикуларните телца се разполагат интрацелуларно и са отговорни за репродукцията на инфекциозния агент. вътреклетъчното разположение на хламидията е свързано с използване на цитоплазмените ресурси на клетката и възпрепятстване процесите на фагоцитоза.
Всички представители от рода на хламидиите притежават сходен в антигенно отношение гликопротеин, но въпреки това съществува голяма антигенна нееднородност дори и между щамовете от един и същи вид. Причинителят на ГХИ съдържа осем типовоспецифични антигена (от D до К). При ГХИ не съществува естествен имунитет, а преболедуването не създава придобит (напрегнат) имунитет при всички болни. С това се свързват болшинството случаи на латентно протичане на заболяването.
Входната врата за ГХИ са епителните повърхности на тъканите и органите от урогениталната система. Наблюдава се тропизъм на причинителя към цилиндричния и кубичния епител. По правило, инфекцията при мъжете започва от уретрата, а при жените от цервикса или в комбинация с ангажиране на уретрата. 25% от засегнатите мъже нямат оплаквания (безсимптомно протичане на болестта). При голяма част от останалите случаи, симптомите са незначителни. Характерно за уретрита е отделянето на оскъдно количество, предимно слузен секрет. По-рядко има дизурия. Инфекцията често асцендира и се усложнява с простатит, по-рядко с епидимит, орхит, цистит. 70% от жените с ГХИ са също „безсимптомни”. възможно е появата на дискомфорт и болки ниско в корема, както и дизурия. 1/4 от заболелите жени имат непостоянен или постоянен флуор. ГХИ е възможно да ангажира и част от репродуктивната система, вкл. и фалопиевите тръби. Най-честото усложнение на Chlamydia trachomatis е салпингигьт, включително и асимптомните му форми. При тази локализация, ГХИ е причина за голяма част от случайте на женски инфертилитет. Зачестяват и случайте на извънматочна бременност. Наблюдавано е и заангажиране на органи в коремната кухина (апендицит, перихепатит, холецистит, плеврит). В литературата от последното десетилетие, значителна част от тази патология се включба към т.нар. „тазово-възпалителна болест”.
При наличие на ендометрит, салпингит, респективно простатит у мъжете с или без други системни прояви, болните е възможно да повишат температура и да имат ускорено СУЕ и лебкоцитоза. Между 10 и 15% от пациентите с ГХИ развиват елементи от известната триада на Райтер реактивен артрит, конюнктивит и по-рядко дерматит. Засягането на ставите се наблюдава много по-често при носителите на HLA в-27 антигена и е свързано с редица затруднения относно диагнозата и лечението на болестта.
Култивирането на причинителя на ГХИ от уретрален и цервикален секрет често е проблематично. Обикнобено за визуализиране на хламидията се използва оцветяване по Романовски-Гимза, Май-Грюнбалд или Луголов разтвор. При негативни резултати от микроскопирането, необходимо за диагнозата е прилагането на серологични методи като РСК, ELISA (титри по-високи от 1/64), както и на имунофлуоресцентния метод. Серологичната диагностика на ГХИ зависи от естеството и продължителността на антибактериалното лечение и често пъти деагнозата не е категорична. За положителен резултат се приема този, който е потвърден най-малко двукратно. Необходимо е изследване и на двамата партньори.
Неуспехите в диагностиката и лечението на ГХИ се обясняват с асимптомната или леко протичаща инфекция, срабнително скъпите диагностични тестове, краткотрайното и нецелесъобразно антибиотично лечение и липсата на лечение при половия партньор.
При всяко съмнение за ГХИ от страна на ОПЛ, е необходима консултация със специалист по кожни и венерически заболявания и/или с акушер-гинеколог. При ангажиране на простатата, епидидимите и тестисите е наложителна и консултация с уролог андролог. Реактивният артрит често налага лечение на болните в ребматологичен стационар.
Хламидиите са с доказана чувствителност към тетрациклините, макролидите, рифампицина и някои хинолони като Пефлоксацин, Ципрофлоксацин, Офлоксацин, Моксифлоксацин. Ко-тримоксазолът и пеницилините повлияват частично ГХИ и във връзка с това не се препоръчват за приложение. Обикновено терапевтичният курс на неусложнена ГХИ трябва да продължи поне две седмици. Лечението е по-дълготрайно или се провежда в няколко курса при рецидивиращи и/или системни инфекции. в отделни случаи се прилагат и оператибни интервенции.
Профилактиката на ГХИ следва правилата на предпазване от обичайните полово-преносими инфекции. Съществуват наблюдения, че при жени, ползвали хормонални контрацептиви, „цервикална шапчица” и спермициди, съществува по-голям риск от инфекция. Ето защо, кондомите (мъжки и женски), са за предпочитане при предпазбането от ГХИ.
В заключение, гениталната хламидиална инфекция (ГХИ) с нейните многобройни локализации и усложнения, водещи до дълготрайни социални и икономически последици, остава твърде важен проблем в общата медицинска практика. ГХИ неколкократно „изпреварва” по честота класическите полово-преносими инфекции. всяко съмнението за ГХИ изисква незабавна специализирана консултация, подходящо лечение и профилактика на двамата сексуални партньори.
