Разпространение на птичия грипен вирус A(H5N1)

Брой 3/2006

Р. Коцева, Сл. Павлова,
Т. Хаджиолова

Птичи грипни вируси
Птиците са естествени хазяи на всички познати грипни вируси от тип А и съдържащи 15 подти­па хемаглутинин (НА) и 9 подтипа небраминидаза (NA) в различни антигенни комбинации. Птичите грипни вируси са широко разпространени сред различни видове диви птици, което показва, че те са постигнали оптимално ниво на адаптация в този естествен резервоар. Тези вируси могат да преминат в различни животински видове като прасета, коне и дори морски бозайници тюлени, китове и др.

Въпреки че хората и приматите могат да бъдат експериментално заразени с птичи грипни вируси, ограниченото им размножаване в тези гостоприемници води до заключението, че вирусите не се пренасят директно у хора и примати в естестве­ни условия и по правило не се разпространяват сред човешката популация.

Грипът при птиците предизвиква широк спектър от симптоми, които варират в зависимост от вида им, възрастта и съпътстващите инфек­ции от леко до силно контагиозно и често фатално заболяване, достигащо до тежки епидемии. Инфекцията е описана още през 1878 г. в Италия и е позната с термина „птича чума”, при което смъртността достига до 100%. Днес е известно, че заболяването се причинява от грипните вируси от подтипове A(H5N1) и A(H7N7). въпреки че всич­ки подтипове на грипния вирус тип А могат да заразяват птици, „силно патогенни птичи грипни вируси” са само посочените. Останалите грипни вируси предизвикват при птиците много по-леко респираторно заболяване. Съществуват данни за преминаване на слабо патогенните птичи грипни вируси в силно патогенни при продължителна циркулация сред популацията от домашни птици.

Мигриращите водни птици (най-често дивите патици) се считат за естествен резервоар на птичите грипни вируси и играят важна роля в пренасянето на силно патогенните вируси сред домашните птици. При тях инфекцията протича най-често асимптомно. Вирусите преживяват дълго време в органите и фекалиите на диви­те птици и във водната среда, особено при ниска температура (до 4 дни при температура 22 QC и над 30 дни при 0 QC).

Директният или индиректен контакт с мигрира­щите птици е честа причина за епидемии (епизоотии) сред домашните. Основният път за разпространение на заболяването сред тях е фекалнооралният, най-често при престой в едни и същи водоеми. За възникването и разпространението на епизоотии при домашните птици роля играят и живите птичи пазари. Преносители на инфекци­ята могат да бъдат също и насекомите, гризачите, котките и кучетата.

Птичите грипни вируси подобно на човешките се разпространяват предимно през зимата поради ниските температури и по-високата влажност, които създават благоприятни условия за устойчивостта на вируса в околната среда.
Предотвратяването и елиминирането на заболя­ването сред домашните птици стават чрез спазването на строги карантинни мерки, включващи отделяне на болните птици, мерки за биологична безопасност (използване на предпазни маски, защитни очила, престилки и ръкавици), забрана за пренасяне на птици от едно стопанство в друго и унищожаване на болните птичи популации.

В последните години в Азиатския регион се наблюдава активиране на епизоотиите от силно патогенния птичи грипен вирус A(H5N1). През пролетта на 1997 г. този вирус причини смъртта на милиони птици 8 Хонконг (смъртност 70-100%). в края на 2003 г. и през 2004 г. са регистрирани епи­зоотии сред домашните ята 8 Корея, Виетнам, Тайланд, Китай, Хонконг, Камбоджа, Индонезия, Япония, Лаос.

В началото на юли 2005 г. бе съобщено за разширяване на азиатските граници на разпространение на вируса. В Сибирския район на Русия също бяха регистрирани взривове от птичи spun сред домашните птици. Епизоотията сред домашните птици в Русия продължи прогресивното си разпространение на запад и обхвана някои европейски райони и Казахстан. в началото на октомври случаи на инфекция на птици с подтип H5N1 бяха съобщени 8 Румъния и Турция. Досега няма официално потвърдени случаи на птичи грип у нас.

Преминаване на птичи грипни вируси и хора
Епигоотиите сред домашните птици (най-често пилета и пуйки) създават условия за по-широко разпространение на птичите вируси в заобикалящата среда и за по-голяма възможност за заразяване на хората. Установено е, че птичите виру­си се разпространяват в хора само при тесен кон­такт с болните птици, които отделят грипния вирус с носния секрет, слюнката и изпражненията си. Нормално вирусът не се разпространява в човешката популация, но 6 редки случаи е възможно заразяване на хора при директен контакт с инфектирани повърхности или по въздушно-капков път, чрез вдишване на аерозоли. Засега няма сигурни епидемиологични данни за разпростра­нение на заболяването с контаминирано птиче месо или други птичи продукти, но грипен вирус подтип A(H5N1) е изолиран от замразено патешко месо.

За предпазване на хората при регистриране на заболявания от грип сред птиците са задължителни спазването на строги хигиенни мерки при обработка на хранителни продукти от птичи произход (месо, яйца и субпродукти), подходящата им
ноет, нефрит, хепатит, хематологични наруше­ния, гастроинтестинални смущения. Описаните усложнения предполагал! по-голям тъканен тропизъм на A(H5N1) от човешките грипни вируси, въпреки че все още няма доказателства за вирусна репликация на птичия вирус избън респираторния тракт.

Първите потвърдени случаи на преминаване на птичи грип 6 хора са наблюдавани през май 1997 г., когато подтип A(H5N1) инфектира едновременно птици и хора в Хонконг. По бреме на този взрив бяха хоспитализирани 16 души, от които в починаха. В края на 2003 г. и началото на 2004 г. зане­сти доказбането на случаи на заразяване на хора от птичи грипни вируси A(H5N1) във Виетнам и Тайланд. До края на 2005 г. са потвърдени случаи на птичи грип сред хора в пет азиатски страни, а от началото на 2006 г. заболели бяха регистри­рани и в Турция. Общо до 10.01.2006 г. 6 света са регистрирани 156 случая на птичи грип 6 хора, от които 79 летални (50 %).

Новите пандемични грипни подтипове възникват най-често в резултат на генетичен обмен между сегменти от генома на птичи и чобешки грипни вируси или мутация на гени на птичи грип­ни вируси. Смята се, че свинете играят ролята на смесителен съд, където става обменът на птичи­те и човешките вируси при едновременна инфек­ция. Така най-вероятно е възникнал причинителят на пандемията от 1916 г.

Човешкият организъм също би могъл да бъде място за генетичен обмен между човешките и птичите грипни вируси. Едновременното циркулиране на птичия A(H5N1) и човешките грипни вируси създава реална опасност за обмен на гени и за поява на нов пандемичен подтип, придобил от човешките вируси възможност за предаване топлинна обработка (температура до 70 °С), както и спазването на висока лична хигиена. При кон­такт със заразени или мъртви птици трябва да се използват предпазни маски за еднократна употреба и предпазно облекло. Препоръчва се неза­бавна дезинфекция на ръцете и проследяване на телесната температура 6 рамките на 7 дни.

Грипното заболяване при хора, заразени с птичи грипни вируси, в първите два до шест дни протича клинично с типични симптоми (треска, кашлица, възпалено гърло и мускулни болки, конюнктивит). По-късно настъпват усложнения от страна на различни органи и системи: пневмония и респираторен дистрес синдром, сърдечна недостатъчнот човек на човек, а от птиците висока патогенност. Известно е, че причинителите на пандемиите от 1957 г. подтип A(H2N2), и от 1966 г. A(H3N2), са възникнали в резултат на такъв гене­тичен обмен.

Изолираните досега от хора птичи грипни виру­си са обект на задълбочени проучвания във връзка с ранното откриване на евентуалното му превръщане 6 нов пандемичен вирус и вземането на своевременни мерки, ограничаващи разпространението му. Засега няма данни за настъпил генети­чен обмен и птичият вирус A(H5N1) не е придо­бил потенциал за разпространение от човек на човек.

Ваксини и химиопрепарати срещу птичия грипен вирус
Сезонните грипни ваксини, съдържащи актуални щамове на човешките грипни вируси от тип А и в, за съжаление не могат да защитят хората от смъртоносния птичи грипен вирус подтип A(H5N1).Te са особено необходими за профилакти­ка на лица, работещи в огнища на зараза с птичи грип, тъй като предпазват от евентуален генетичен обмен с човешките вируси. в света вече е създаден ваксинален щам от подтип А(Н51Ч1) и е в процес на изпитване първата експериментална ваксина. Очаква се да бъде произведено достатъчно количество безопасна ваксина, която да бъде лицензирана за приложение на хора.

За ефективна профилактика и терапия на грипното заболяване успешно се прилагат четири лицензирани в света антигрипни химиопрепарата от дба класа: I клас амантадин и римантадин, и II клас занамивир и озелтамибир.
Амантадинът (търгобско наименование Symmet­rel) и римантадинът (Flumadine) са антигрипни препарати, лицензирани през 60-те години на XX век в САЩ за профилактика и лечение на грипното заболяване. И двата препарата притежават антибирусни качества само срещу подтиповете на грипните вируси от тип А. Новите пре­парати, инхибитори на небраминидазата, зана­мибир (търгобско название Relenza) и озелтамиBup (Tamiflu), лицензирани в края на XX век, притежават действие освен срещу грипните вируси от тип А и срещу тези от тип в и при употреба дават незначителни странични реакции.

Използването на всеки един от посочените противогрипни препарати води до скъсяване на клиничната симптоматика и тежестта на заболяването от грип (включително птичи), но само при прилагането им в ранния, начален стадий на заболяването.
Диагностични проби и лаборатории тестове за диагностициране на птичия грипен бирцс подтип A(H5N1) при хора
Диагностиката на птичия грипен вирус изисква приложението на комплекс от съвременни диагно­стични методи и високо ниво на биологична защи­та. През последните години в Националната рефе­рентна лаборатория по грип и ОРЗ към НЦЗПБ София, са въведени редица тестове за изолация и доказване и за серологична диагностика на грип­ните вируси. Прилага се и високоспецифичният молекулярен метод RT-PCR за доказване на нуклеиновите киселини на грипните вируси.

При изследване на суспектни за птичи грип пациенти са необходими същите диагностични проби, както при изследване на пациенти, заболели от сезонен човешки грип. С цел вирусна изолация най-често се използват назофарингеални секрети или аспирати, взети в рамките на 3-5 дни от началото на симптомите. За да се докаже нарастване на титъра на антителата, се изследват двой­ни серумни проби, взети в острата и реконвалесцентната фаза на заболяването.
Пробите за вирусна изолация се транспортират в транспортна среда или физиологичен разтвор възможно най-бързо до лабораторията за изследване. в противен случай трябва да бъдат поставени в хладилник на +4° С. Серумните проби могат да се съхраняват на +4° С до една седмица от вземането им. Пробите се транспортират до лабораторията в съд с лед. При вземане на материалите строго трябва да се спазват указанията за биологична безопасност (предпазно облек­ло, маски, ръкавици), дезинфекция и висока лична хигиена. Стратегията за лабораторно тестване на суспектните проби включва бързо диагно­стициране на инфекцията, както и бързо изключване на човешките грипни и други респираторни вируси.
Окончателното лабораторно доказване на вирусна инфекция от птичи грипен вирус става след задължително потбърждабане на резултата от лаборатория към Световната здравна орга­низация.

Заключение
Посочените данни за активиране на заболяванията от птичи грип засега не се отнасят за България. У нас не са регистрирани взривове от птичи грип въпреки обкръжението от епизоотии наоколо, най-вероятно поради факта, че навременно се взеха всички необходими предпазни и санитарии мерки от здравните власти и се осъществява непрекъснато наблюдение както върху преносителите на това заболяване (дивите прелетни птици), така и върху домашните птици.
Информацията за възможността за поява на огнища на смъртоносния птичи грип A(H5N1) без съмнение подейства стресиращо на нашето насе­ление. Неоснователният страх от зараза накара много хора да престанат да консумират птиче месо и продукти. Бихме искали отново да подчертаем, че никой в света досега не се е разболял след консумация на термично обработени пти­чи продукти, така че този страх е напълно нео­снователен. Както се вижда, заболявания на хора се регистрират в редки случаи, само при изключително тесен контакт с болни птици, ако не се спазват хигиенните мерки при контакт с болни птици или птичи продукти.

Възможността за започване на грипна пандемия засега се обсъжда само в теоретичен план. Целта на предупрежденията на световните учени на настоящий етап е да се направи всичко възможно това да не се случи. Именно затова е необхо­димо пълното ликвидиране на огнищата на зараза сред птичите популации, което намалява в голяма степен риска за хората. Защото средствата, които се дават сега за ограничаване и ликвидира­не на епизоотиите от птичи грип, ще са десетки пъти по-малко от загубите на човечеството при развитие на световна грипна пандемия.