Специфична имунотерапия/хипосенсибилизация на алергичните заболявания

Брой 5/2001

Проф. Д-р Б. Петрунов

Лечението на алергичните заболявания се основава на три основни принципа:

• отстраняване на алергена от околната среда на болния или изваждане на пациента от нея;
• използване на разнообразни лекарствени средства (антихистаминови и глюкокортикостероидни препарати, (3-2 агонисти, ксантини, бронхолитици и др.) за симп­томатично и патогенетично ле­чение на алергичните прояви;
• провеждане на алерген-специфична имунотерапия / хипосензи­билизация (СХС) или алергенна вансинация (както се нарича в последно време) с алергена или алергените, причиняващи заболяването.

Веднага трябва категорично да се подчертае, че само комплексният подход при осъществяване лечението на алергичните заболявания е в състояние да доведе до траен и задоволителен клиничен резултат. Съществуват и немалко случаи на т.н. атопични алергични реакции, които се предизвикват от основните алергизиращи фактор;’ (микрокърлежи в домашния прах, поленов прашец, епидермални животински образувания, пчелна отрова и др.) и се проявяват под формата на най-разпространените алергични заболявания бронхиална астма, алергичин ринит, поленова хрема („сенна хрема“) и поленова астма. В такива случаи дори и продължителното лечение с глюкокортикостероиди не е в състояние да отстрани трайно симптомите на болестта, особено ако болният продължава да бъде в контакт със съответния алерген, т.е. ако не са отстранени (или не е намалено действието на) предпоставките за развитието на атопичната алергична реакция.

Най-голямо значение за лечени­ето на тези болести има споменатата алерген-специфична имуно­терапия/хипосензибилизация. Тя единствено може да доведе болните до т.н. „имунологично оздравяване“. Началото на СХС е поставено през 1911 г., и от тогава до днес тя е била обект на много и най-разнообразни проучвания, резултатите от които са често противоречиви. Но това, което през последните 10 години стана категорично ясно е, че „СХС е крайъгълен камък в комплексната терапия на алергичните заболявания. Ияма по-дъбър съвременен ме­тод на лечение, който може да се предложи на пациентите страдащи от атопчина свръхчувствителност, заявява много точно бившият председател на Европейската академия по алергология и клинична имунология проф. Шарпен (Франция).

Високата ефективност на този етио-патогенетичен метод на лечение беше доказана много убедително през последните години с десетки контролирани, двойно слепи, сравняващи ефекта му с този на плаце­бо, клинични наблюдения в много страни по света. При не по-малко от 70% от болните, лекувани по този метод, се получават отлич­ни и много добри клинични резултати, в около 15% се постига за­доволителен ефект и в около 15% няма промяна в първоначалното състояние. Наскоро публикувани наши данни въз основа на анали­за на 618 болни с бронхиална астма, алергичен ринит или полиноза, лекувани по метода на СХС и проследени най-малко в продължение на 3 години, подтвърдиха напълно те­зи резултати.

Целта на СХС е да се постигне благоприятна за пациента промя­на (модулация) на имунната сис­тема:

• потискане синтеза на алергенспецифичните IgE антитела;
• понижаване секрецията на ме­диаторите на алергичните реак­ции (хистамин, серотонин, левкотриени и др.) чрез промяна на имунологичната реактивност на адергичния организъм (от т.н. Тн2 тип, свързан с предразподожението към усилено образуване на адерген-специфични IgE антитела към Тн1 тип синтезиращ медиатори, потискащи синтеза на igE антитела);
• Успоредно с това, в хода на СХС се образуват особени алерген-специфични IgG т.н. „блокиращи антитела”, които имат си­лен афинитет към проникналия в организма алерген, свързват го и го отстраняват по безвреден за организма начин;
• Съществуват и редица други имунологични механизми които се развиват в хода на СХС и представляват материален субстрат на благоприятния за лекуваните пациенти ефект.

За успешното провеждане на СХС е необходимо да се спазват следните условия:

• наличие на ефективни, специ­фична и безвредни алергенни пре­парата;
• точна етиологична диагноза;
• много внимателен подбор на болните (изключват се пациенти под 3 и над 65 години, както и тези с много тежко протичаща дихателна алергия и/или ясни данни за изразена полисензибилизация);
• добро познаване показанията и противопоказанията на метода и, което е особено важно провеждане на лечението най-малко в продължение на 3, а още по-добре на 5 години.

По този начин се постига истинско и трайно повлияване на пато­логично променената имунологична реактивност на болните, съществено се редуцират симптомите на болестта и намалява количеството на използуваните симптоматични лекарствени средства. Особено подходяща и успешна е СХС в детската възраст, когато организмът се намира в стадий на моноалергия и с помощта на този метод на лечение се постига не само отличен терапевтичен резултат, но и подчертан профилактичен ефект т.е. значително намалява рискът от развитие на алергичното заболяване. Това важи особено в слу­чайте, когато се лекува алергичен ринит/поленова хрема, тъй като вече убедително е доказано, че СХС значително намалява възможността от последващо развитие на бронхиална астма.

Основно изискване при осъществяването на СХС е тя да се прилага строго индивидулно, съобразно обективното състояние на болния, неговата чувствителност и поносимост. От голямо значение за ус­пешния клиничен резултат са:

• постоянният контакт лекар-пациент и тяхното тясно сътрудничество при провеждане на този продължителен метод на ле­чение;
• доброто и навременно информиране на болния, че става въпрос не за непосредствено повлияване симптомите на страданието му, а за лечебен подход, насочен към трайна промяна на реактивността на организма.

Това налага СХС да се назначава и прилага само от много добре подготвени специалисти-алерголози. възможно е и общопрактикуващият лекар да провежда техни­чески СХС, но само под постоянния контрол и наблюдение от страна на специалиста-алерголог.

СХС се състои от основен и поддържащ курс на лечение. Алергенните препарати се въвеждат строго подкожно. въз­можно е и оралното и сублингвалното им приемане, но само ако се използват алергени, специално предназначено за тези методи на лечение, което е много рядко и не се прилага у нас. По време на основния курс алергените се въвеждат два пъти седмично, в посте­пенно повишаващи се дози (от 0,1 до 0,8 мл) и концентрации (до достигане на най-високата). Обикновено това е 1000 BU за инхалативните, кърлежовите, бактериалните, плесенните, инсектните алергенни препарати, 5000 PNU за поленовите и 10 000 PNU за алергоидите.

След завършване на основния курс на ле­чение обезателно се продължава с поддържаща терапия. Тя включва подкожното въвеждане на най-високата достигната доза и концентрация на алергенния препа­рат (която се понася добре от болния) най-малко в продълже­ние на 3 години, в различни интервали от време (един път на 7, 10, 14 и 30 дни, в зависимост състоянието на пациента и резултите от лечението).

У нас алергенните препарати за нуждите на СХС се произвеждат в Лабораторията по алергия при НИЗПБ. Те представляват индивидуални набори от различин разреждания на отделните алергенни екстракти и отговарят на всички най-съвременни изисквания за висока ефективност и безвредност. Изготвят се за всеки пациент въз основа на анамнезата му, резултата от кожно-алергичните проби и/или определянето на алергенспецифичните IgE антитела в се­рума. По този начин се постига високоспецифично, индивидуализирано лечение на болните, което гарантира успешни клинични резултати.

В нашата страна има дългогодишен (повече от 35 години) богат опит от приложението на СХС в лечението на дихателната алер­гия. Стотици хиляди болни са лекувани и се лекуват по този ме­тод, като много рядко се наблюдават странични реакции. Обикновено те са локални и се проявяват под формата на зачервяване, подуване или болка на мястото на инжектирането на алергена, но са бързопреходни и не нарушават схемата на лечение. Сравнително много рядко (в 0,025-0,05% от случайте) се наблюдават общи или системни реакции, които опитният алерголог овладява ус­пешно, с помощта на някои добре известни прийоми:

• увеличаване на интервала между две инжекции;
• намаляване дозата и концентрацията на въвеждания алерген;
• приемане на антихистаминов препарат (30 мин. преди инжекцията) и др. (Когато се провежда СХС е задължително да се разполага с добре заредена аптека за спешна помощ, съдържаща антихистаминови и глюкокортикостероидни препарати за парентерално приложение, адреналин и кардиотоници).

Нашият клиничен опит и експериментални проучвания, както и данните от световната литера­тура показват, че при прилагането на СХС най-добри резултати се постигат, когато се използват алергени от полени, микрокърлежи от домашен прах, инсекти, някои епидермални образувания и въздушни плесени.