Брой 4/2005
Доц. Д-р К. Праматаров
Еризипелът е остра бактериална инфекция на enugepмиса и дермата (епидермодермит), която се характеризира с прояви на локално възпаление (еритем, едем с резки зраници) и с картината на токсикоинфекциозен синдром (температура, втрисане, обща отпадналост, главоболие, гадене).
Еризипелът като заболяване е бил описан още през Средновековието като „огъня на свети Антоний” на името на египетски лечител, известен със способността си успешно да лекува инфекцията, отнела немалко животи в онези години.
Първоначално заболяването е било често срещано по лицето, но в последните десетилетия в над 70 % от случайте засяга долните крайници и само в около 515 % лицето.
В повечето случаи причинител е бетахемолитичен стрептокок група А. Рядко заболяването се причинява от стрептокок от група В, С или G, както и от стафилококи или друзи видове бактерии.
Инициалният момент в развитието на тази инфекция на кожата е наличието на т.нар. входна врата нарушена цялост на кожата вследствие на травма (най-често останала незабелязана микротравма), ухапване от насекомо, екзема, улкуси с различен произход, както и редица кожни заболявания като екзема, стазис дерматит (при хронична венозна недостатъчност), микоза на интердиги талните пространства, онихомикоза и друзи възпалител ни дерматози.
Съществуват две основни форми на еризипела: първичен и повторен еризипел. Повторният еризипел може да е рядко рецидивиращ и често рецидивиращ. Първичният и повторният рядко рецидивиращ еризипел са остри екзозенни инфекции, като източник на стрептококите най-често е назофаринксът на пациента. Често рецидивиращият еризипел (три и повече пъти в годината) е хронична инфекция с ендогенен, автоинфекциозен път на заразяване.
Еризипелът засяга най-често пациенти над 40 годишна възраст, като обикновено при всички се наблюдава някакъв терен, благоприятстващ развитието на инфекцията: нарушен лимфен дренаж, венозен застой, артериобенозна недостатъчност, оперативни интервенции в засезнатата облает, диабет, сърдечна недостатъчност, нефротичен синдром, затлъстяване, имунокомпрометира щи заболявания.
Заболяването започва остро, с висока температура и разтрисане, с общо неразположение, с задене, главоболие. Пациентът забелязва окръглена, силно зачервена, надигната над околната кожа, болезнена при палпация и спонтанно плака, която бързо нараства. Инфекцията се разпространява бързо по лимфен път и често по кожата може да се забележи проявата на лимфангита, а при палпация увели чените регионални лимфни възли, които найчесто са също болезнени. Обикнобено еритемът и едемът обхващат цяла та подбедрица. Кракът иззлежда силно напрегнат, кожата е лъскава и зачервена. Много важен белег е рязката граница от здравата кожа. Тази граница може добре да се види периферен еритемен, силно надигнат вал, както и да се усети при палпация едемът е твърд, локалната температура е повишена чувствително. Пациентът съобщаба за болка, парене и рядко за сърбеж. Понякога върху така про менената кожа се наблюдават везикули, були, хеморагични ефлоресценции.
При правилно лечение заболяването преминава в рамки те на две седмици. При първичния и повторния рядко рецидивиращ еризипел след изчезване на еритема постепенно отшумяват и другите прояви на възпалението, докато при често рецидивиращия еризипел остават трайна хиперпиг ментация, едем, инфилтрация на кожата, атрофия и регионален лимфаденит. Пациентите съобщават, че чувстват крайника тежък, напрегнат и периодично болезнен.
Усложненията на инфекцията са абсцес, флебит, тромбофлебит, нарушен лимфен отток с картината на елефантиаза и най-тежкото локално усложнение некротизиращ фасциит. Понякога могат да се развият и системни усложнения постстрептококов гломерулонефрит, ендокардит, миозит, перикардит.
В диференцилнодиагностично отношение трябва да се имат предвид следните заболявания: контактен дерматит (не е влошено общото състояние), флебит и тромбофлебит (обикновено има предишна анамнеза за разширени вени, не е влошено общото състояние), еризипелоид (анамнеза за работа с животни), херпес зостер инфекция (когато еризипелът е в областта на лицето виждат се при херпесната инфекция сгрупираните везикулки, болката е много силна, с неврологичен характер), абсцес, флегмон.
Диагнозата се поставя преди всичко върху анамнезата и прецизния преглед прекаран наскоро фарингит, картината на токсикоинфекциозен синдром, търсят се входна врата и терен предразполагащи фактори, типична в повечето случаи клинична картина.
Средство на първи избор в терапията на тази бактериална инфекция е Penicillin G 4 х 26 милиона! (min) Е i.v. Могат да бъдат използвани и Amoxicillin, Carbenicillin, Ticarcillin. При пацинети с анамнеза за алергия към беталактами и осо бено към пеницилини средство на избор са макролидите основно Erythromycin и Azithromycin. Често при позатегна то протичане е необходимо включване към терапията и на аминогликозид Gentamycin 1 х 160 mg i.v. Лечението трябба да продължи 1-2 седмици. Много важно е да бъде санирана входната врата, както и да бъдат поблияни предразполагащите фактори.
За да бъде намалена вероятността от рецидиви, е необходимо да се направи профилактика с депопеницилинов препарат, както и диспансерно наблюдение. Профилактиката се извършва с Benzacillin compositium 1,2 min Е i.m. по различни схеми, назначавани от дерматолог, в зависимост от това дали еризипелът е първичен или повторен, как е протекъл затегнато или не, колко често рецидивира и има ли сезонност, на какъв терен се развива, има ли остатъч ни прояви.
В заключение е необходимо да се отбележи, че еризипелът е сериозно заболяване, с възможни тежки усложнения, показан е за болнично лечение и изискба винаги консултация със специалист дерматолог, за да бъде назначено прабилното лечение, така че да бъдат избегнати усложненията и хронифицирането на инфекцията
