Брой 12/2018
Проф. д-р Хр. Добрев, дм
Катедра по дерматология и венерология, МУ – Пловдив
Клиника по кожни и венерически болести, УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив
Резюме
Прополисът, т.нар. пчелен клей, е натурален продукт, образуван в храносмилателната система на пчелите, който представлява смес от смоли, восък и прашец от пъпките и цветовете на растенията. Поради своите антисептични, антибактериални, антимикотични, противовъзпалителни, епителизиращи и др. свойства, той намира приложение като допълнително средство при различни здравословни проблеми. При част от индивидите, локалното или системно приложение на прополис може да доведе до алергични реакции. Настоящата статия представя случай на контактен алергичен дерматит, възникнал в резултат на самолечение с локално приложен прополис. Дерматолозите и общопрактикуващите лекари трябва да познават тази възможност и да знаят как да се справят с нея.
Въведение
Прополисът, наричан още пчелен клей, представлява смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. В Европа най-чести източници на прополис са тополите, брезите, върбите, букът, конският кестен. Пчелите го използват като природен дезинфектант в кошерите си, като покриват с него стените им. Едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.
Физични свойства на прополиса
Прополисът е смолисто вещество с блестящ, тъмножълт до кафявозелен цвят, който с времето потъмнява. Прясно изваденият от кошера прополис е мек и лепкав на пипане. Той има приятен аромат, а на вкус е леко лютив. Разтваря се добре в спирт, етер, хлороформ, ацетон и слабо във вода. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.
Химичен състав на прополиса
Прополисът има богат състав, който включва баластна част от растителна смола (50-80%), пчелен восък (8-30%), растителен восък (6%), цветен прашец (5%), механични примеси (5%) и полезни за организма съставки като етерични масла (10-14%), флавоноиди, антиоксиданти, органични киселини, алдехиди, естери, витамини (A, B1, B2, B6, C, E), минерални соли, микроелементи и др. Съставът на прополиса варира в зависимост от географската ширина, сезона и растенията, от които е получен.
Действия на активните съставки на прополиса
Прополисът притежава многообразни, полезни в медицината действия като:
• Бактерицидно и бактериостатично действие. То се отличава с две предимства – не се развиват дисбактериоза и бактериална резистентност. Освен това, прополисът може да се използва едновременно с антибиотиците, като засилва тяхната активност.
• Противовирусно действие. Прополисът има превантивен ефект срещу появата на вирусна инфекция в организма и спира развитието на вирусите, ако тя вече е настъпила. Този ефект е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси.
• Противогъбично и противоплесенно действие. То е изразено спрямо много от причинителите на заболявания в устната кухина, дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, по кожата на скалпа и тялото на човека.
• Противопаразитно действие. Прополисът е активен срещу голям брой паразити у човека и животните.
• Противовъзпалително и обезболяващо действие. Прополисът предотвратява или намалява появата на възпалителна реакция на организма. Той може да се използва като слаб местен анестетик, напр. при хемороиди.
• Противосърбежно действие. Локално приложен, прополисът успокоява кожата при псориазис, ухапвания от насекоми, изгаряния.
• Имуномодулиращо и имуностимулиращо действие. Прополисът засилва имунитета и повишава нивото на гама-глобулините в организма при вирусни инфекции като грип, херпес, хепатит.
• Противорадиационно и антитоксично действие. В Япония прополисът се използва за предпазване от вредното въздействие на йонизиращите лъчения.
• Противотуморни и антиоксидантни свойства. Прополисът има профилактичен ефект при хора след 50-годишна възраст, които го приемат вътрешно продължително време. Съществуват данни за излекуването на начални стадии на онкологични заболявания, както и за подобряване състоянието и намаляване на болката в напреднали стадии.
• Понижаване нивото на холестерола в кръвта, повишаване броя на еритроцитите и регулиране процеса на кръвосъсирване. Има данни за прилагането на прополиса в лечението на инсулти и инфаркти.
• Регенериращо, съдоукрепващо, епителизиращо действие. Прополисът притежава уникалната способност да възстановява бързо увредените тъкани, като това става без образуване на груби и обезобразяващи белези.
• Възстановяване на еластичността, гъвкавостта и здравината на съединителната тъкан, междухрущялните влакна и междуставните повърхности. Това е полезно при възрастни индивиди, спортисти, след травми, както и за растежа на децата.
• Прополисът се употребява също в лечението на заболявания на ендокринната и стомашно-чревната система.
• Прополисът може да се използва едновременно с други медикаменти за засилване на тяхното действие.
Начини на приложение на прополис
Прополисът може да се приложи вътрешно и външно. Вътрешното приложение е под формата на твърд прополис, който се дъвче, таблети и гранули за смучене, сироп за пиене, спиртен (т.н. “клеева тинктура”) или воден разтвор, които се пият на гладно по 5-40 капки в малко количество вода, мляко или сок, 1-2 пъти дневно. Външно, прополисът се прилага под формата на спиртен разтвор, шпрей, масло, крем, унгвент, шампоан, паста за зъби, компрес с твърд прополис или под формата на пластинки, съответно за гаргара, намазване, втриване, компреси. В зависимост от предназначението се използват различни концентрации на прополис – от 2-4% в стоматологията до 10-30% за вътрешно и външно приложение.
Странични ефекти на прополиса
Уместно е да се подхожда внимателно при първо приложение на прополис, защото е възможно да съществува алергия към него или някоя от съставките му. Счита се, че ако един индивид е приемал пчелен мед, пчелен прашец или пчелно млечице без да е получавал странични реакции, то вероятността да има алергия към прополис е минимална, защото той се съдържа в тези продукти. Въпреки това, преди да се започне да се употребява прополис, на пациента се препоръчва да си направи самотестуване по един от следните начини:
• Преди външно прилагане в устната кухина: намазва се ограничен участък на венеца с 30% спиртен разтвор на прополис и ако до 24 часа не настъпи странична реакция се пристъпва към лечение.
• Преди външно прилагане по кожата: намазва се ограничен участък от кожата на воларната предмишница с 30% спиртен разтвор на прополис и ако до 24 часа не се наблюдават зачервяване, оток и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.
• Преди вътрешно прилагане: една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива. Ако до 24 часа липсват странични реакции, капките могат да се увеличат до достигане на предписаната дозировка.
Не се препоръчва приложение на прополис на деца под 3-годишна възраст.
Как се доставя прополис?
Прополисът се продава на пръчки или бучки. Може да се намери при всеки пчелар или на пазара при другите пчелни продукти. Най-често прополисът се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач. От него се формират рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.
Целта на настоящата статия е да съобщи случай на контактен дерматит от прополис, настъпил след приложено самолечение.
Описание на случай
Жена на 70 години, по повод на болки в двете коленни стави и препоръка на своя близка, започва самолечение с еднократно дневно приложение на превръзки с марля, напоена с разтопен пчелен клей, закупен от пчелар. На 7-я ден се появяват сърбеж и парене, като кожата на коленете се зачервява, отича и подмокря. През следващите дни субективните оплаквания и кожните промени се засилват и разпространяват, поради което пациентката се обръща към дерматолог. При прегледа се наблюдават еритем, едем и десквамация на кожата на двете колене. Измененията са локализирани в зоните на контакт с превръзките и имат очертани граници. По съседната кожа на краката има еритемо-папулозен обрив. Поставена е диагноза контактен дерматит от прополис и е назначено лечение със студени компреси с разтвор на калиев перманганат, clobetasol propionate 0.05% крем, loratidine 10 mg дневно и dehydrocortisone 30 mg начална дневна доза с постепенно намаляване. При контролен преглед след 30 дни е наблюдавана постлезионална дисхромия. (Фигура 1B) На пациентката е препоръчано да избягва контакт с продукти, съдържащи прополис.
Обсъждане
Прополисът е естествен лечебен продукт, който има дълга история за употреба в алтернативната медицина още от древността. Приложението му е част от метода апитерапия, т.е., лечение с пчелни продукти. Днес, освен като допълнително лечебно средство, той може да се открие в голям брой “натурални” козметични продукти, включващи лосиони, кремове, унгвенти, паста за зъби, балсами за устни, червила, шампоани. Тяхната нарастваща употреба е съпроводена с увеличаване броя на страничните реакции към прополис. Докато първоначално контактна алергия към прополис е била съобщавана най-често при хора с професионална експозиция към него, като пчелари (честота 0.7-4.0%, средно време на предшестваща експозиция 9.5 години) и по-рядко индивиди, изработващи цигулки или восъчни фигури, обущари, горски работници и дървосекачи, понастоящем, повечето случаи са в резултат на употребата на прополис-съдържащи продукти, които са били приложени локално или приети перорално. В дерматологията, прополисът най-често се използва срещу стареене на кожата и за лечение на рани и улкуси.
Алергизиращите свойства на прополиса са добре известни. При направено през 2010 г. във Великобритания проучване на контактния дерматит сред 2828 здрави лица, при 1.9 % от тях е установена свръхчувствителност към прополис. В друго проучване е установено, че при 4.1% от 605 пациенти с алергичен контактен дерматит, заболяването е било свързано с алергия към прополис. След анализ на различни проучвания върху контактния дерматит, Walgrave и сътр. (2005 г.) са установили, че 1.2 до 6.6 % от пациентите, на които е правено епикутанно тестуване, са показали положителни тестове към прополис. Интересно е да се отбележи, че всички съобщени в литературата случаи на алергия са свързани с прополис, получен от топола.
През 2005 г. B. Hausen установява, че развитието на кожна алергична реакция към прополис от топола е свързано със съдържащите се в него контактни алергени, включващи основно 4 вида естери на кофеиновата киселина – phenylethyl caffeate, benzyl caffeate, 3-methyl-2-butenyl caffeate и geranyl caffeate. Освен тях, други съставки на прополиса като flavonoid tectochrysin, ferulic acid, coumaric acid, methyl cinnamate benzyl salicylate, benzyl cinnamate, пчелен восък и полени също биха могли да играят ограничена алергизираща роля.
При външно приложение на прополис, алергичните прояви могат да се представят с еритем, едем, везикули, ерозии, подмокряне на кожата на мястото на апликацията, придружени от сърбеж и парене. Развиващата се алергична реакция е от IV-ти тип. Първоначалната сенсибилизация отнема 10-15 дни, като алергичните прояви възникват часове до дни (средно 11 часа) след повторна експозиция. Описани са също случаи на автосензитивен дерматит – поява на обрив на разстояние от първичния контакт. Страничните ефекти от прополис продължават от 5 часа до 20 дни (средно 5 дни).
Описани са отделни случаи на алергична реакция след приемане на прополис през устата (вода за уста, паста за зъби). Тя има за резултат развитие на алергичен контактен хейлит, ерозивен стоматит, гингивит, периорален дерматит, еритем и едем на устните, промяна в гласа и задух. През 2004 г. е съобщен случай на оток на ларинкса и анафилактичен шок след локално приложение на прополис по повод остро възпаление на назофаринкса.
Алергията към прополис след поглъщане е по-рядка, отколкото контактната алергия, като в литературата са съобщавани отделни случаи. Това вероятно е свързано с неговите антиалергични и антиинфламаторни свойства, дължащи се на флавоноидите. При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани – наблюдават се алергични обриви тип уртикария, придружени със сърбеж, хипотония, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок (тип I алергична реакция).
Cho E. и сътр. (2011) съобщават за първи път случай на системен контактен дерматит от поглъщане на прополис при 36-годишна жена. След няколкоседмичен вътрешен прием на тоник, съдържащ прополис, по кожата на пациентката се появяват силно сърбящи множествени, еритемни папули, петна и оток на лицето, шията, ръцете, корема и бедрата. Седем години по-рано пациентката е употребявала върху ръцете си унгвент с прополис. Обривът се подобрил след 4-седмично лечение с локални кортикостероиди и вътрешно приложение на кортикостероиди и антихистамини. След настъпване на пълно излекуване е направен епикутанен тест с прополис в оригинален вид и прополис 10% във вазелин, като и двата теста са били силно положителни на 48-я и 96-я час.
Важно е да се отбележи, че локалното приложение на прополис може да участва в реакции на кръстосана алергия с други продукти, съдържащи същите компоненти. Описана е кръстосана реактивност между прополис и перувиански балсам, колофон, терпентин, етерични масла и ароматни субстанции. По литературни данни, честотата на хиперсензитивните реакции към прополис е 2-3 пъти по-малка, отколкото тези към перувиански балсам (13 от съставките в прополис се откриват и в перувианския балсам).
Прополисът е включени в Европейската стандартна епикутанна серия като се използва за тестуване в 10% (20%) концентрация във вазелин.
Направените досега проучвания показват, че прополисът има слаба обща токсичност. Според Burdock (1998), като безопасна граница за вътрешен прием, с лечебна цел или като хранителна добавка, може да се приеме максимално количество от 14 mg/kg дневно или 980 mg дневно за човек с тегло 70 kg.
В нашия случай, вероятната причина за алергизиране е приложеното самолечение по повод на гонартроза. Подобни случаи са описани в литературата при две жени, които са използвали унгвент с прополис като средство за лечение съответно на екзема и травма на крака.
В заключение, дерматолозите и общопрактикуващите лекари трябва да съзнават, че прополисът е важен алерген, който може да причини алергични реакции. Ето защо, терапевтичната употреба на прополис би трябвало да се осъществява по лекарска препоръка и наблюдение.
ЛИТЕРАТУРА
1. Anjum S, Ullah A, Ali Khan K. et al. Composition and functional properties of propolis (bee glue): a review. Saudi Journal of Biological Sciences, Available online 17 August 2018 – open access.
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1319562X1830189X
2. Basista-Soltys K. Allergy to Propolis in Beekeepers – A Literature Review. Occup Med Health Aff. 2013; 1: 105.
3. Brailo V, Boras VV, Alajbeg I, Juras V. Delayed contact sensitivity on the lips and oral mucosa due to propolis-case report. Med Oral Patol Oral Cir Bucal 2006; 11: E303-4.
4. Burdock G. Review of the biological properties and toxicity of bee propolis (propolis). Food Chem Toxicol. 1998; 36 (4): 347-63.
5. Cho E, Lee J, Cho S. Systemic Contact Dermatitis from Propolis Ingestion. Ann Dermatol 2011; 23 (1): 85-88.
6. Fida M, Kellici S, Hoxha M, Qirko E. A Case of Allergic Dermatitis after Self-Treatment with Propolis: Case Report. Open Access Macedonian Journal of Medical Sciences. 2013; 1 (1): 87-89.
7. Hausen B, Wollenweber E, Senff H, Post B. Propolis allergy. Origin, properties, usage and literature review. Contact Dermatitis. 1987; 17 (3): 163-170.
8. Hausen B, Evers P, Stuwe H. et al. Propolis allergy (IV). Studies with further sensitizers from propolis and constituents common to propolis, poplar buds and balsam of Peru. Contact Dermatitis. 1992; 26: 34-44.
9. Hausen B. Evaluation of the main contact allergens in propolis (1995 to 2005). Dermatitis. 2005; 16 (3): 127-129.
10. Marcucci Mc. Propolis: chemical composition, biological properties and therapeutic activity. Apidologie, Springer Verlag, 1995, 26 (2): 83-99.
11. Mendonca I, Medeiros M, Penteado R, Parolia A, Porto I. An overview of the toxic effects and allergic reactions caused by propolis. Pharmacology OnLine Archives. 2013; 3: 96-105.
12. Popova M, Giannopoulou E, Skalicka-Wozniak K et al. Characterization and Biological Evaluation of Propolis from Poland. Molecules. 2017; 22: 1159.
13. Ting P, Silver S. Allergic contact dermatitis to propolis. J Drugs Dermatol. 2004; 3 (6): 685-6.
14. Wagh V. Propolis: A Wonder Bees Product and Its Pharmacological Potentials. Advances in Pharmacological Sciences, 2013, Article ID 308249.
https://www.hindawi.com/journals/aps/2013/308249/citations/
15. Walgrave S, Warshaw E, Glesne L. Allergic contact dermatitis from propolis. Dermatitis. 2005; 16 (4): 209-215.
