Брой 5/2022
Доц. д-р Р. Маркова, д.м., Д-р Д. Желева
Първа Детска Консултативна клиника, Медицински Университет – Плевен
Поликлиника „България“ – София
Терминология и исторически факти: Пигментният мозаицизъм е термин, който описва вариациите в кожната пигментация, обусловени от генетичната хетерогенност на кожните клетки. При даден индивид са налице две или повече генетично различни популации на клетки в кожата, които се явяват рано в ембрионалното развитие. Има две основни генетични категории за поява на кожния мозаицизъм: функционален мозаицизъм – в резултат на инактивация на Х- хромозомата и геномен мозаицизъм – в резултат на автозомна мутация ( на някоя от 44-те не полови хромозоми).
Пигментният мозаицизъм има много различни термини на означение в литературата: мозаицизъм, хипопигментация, хиперпигментация, линейна или спираловидна хипермеланоза, линии на Blaschko, хипомеланоза на Ито, incontinentia pigmenti achromians, nevus/naevus depigmentosus, ахромичен невус, сегментна пигментна аномалия, cutis tricolor и др. В съвременната дерматология тези термини са обединени в един – пигментен мозаицизъм.
В днешно време се избягва използването на стария термин „incontinentia pigmenti achromicans“, тъй като сега е известно, че този синдром представлява хетерогенна група от нарушения на различни молекулярни нива. С оглед правилна диференциална диагностика е необходимо търсенето на очни, неврологични и костни дефекти, особено при наличие на обширни пигментни нарушения.
В 1901 г немският дерматолог Alfred Blaschko публикува атлас, в който описва линии при различни линеарни кожни заболявания. В днешно време са известни като линии на Blaschko. Тези линии не са базирани на анатомични области, но са описани чрез картиране на над 83-ма пациента с невусни аномалии. Промяната в кожния участък не е свързана с нерв, кръвоносен или лимфен съд, но се счита, че е резултат на миграция на клетки по време на ембрионалното развитие. Като цяло разпределението на линиите на Blaschko се разделя на два типа: пигментации на тесни или широки ивици.
Линиите на Blaschko имат следните очертания и форма:
• на гърба и в областта на гръбначния стълб имат V-форма
• на главата имат вълнообразни очертания
• на крайниците са предимно прави линии
• на поясната област и на гърдите са спирални или S-образни
Наличието на ивици на хипер- и хипопигментация се нарича хипомеланоза на Ито.
Клиничен случай : Повод за настоящото съобщение е амбулаторен случай на 5-годишно момче с правилно развитие, фамилно необременено за кожни заболявания и алергии, което идва на педиатрична консултация по повод на респираторна инфекция (хрема, кашлица и фебрилитет). При обективното изследване се установява пигментен мозаицизъм в областта на ляв горен крайник и лява пекторална област, представен от хиперпигментни широки линеарни лезии, на места зигзагообразни и конфлуиращи помежду си. Пигментните изменения са налични още след раждането като стават по-интензивни на цвят. Детето няма други отклонения и проблеми в поведение, психомоторно развитие, не се установяват при ехографското изследване отклонения във вътрешните органи.
Сегментни пигменти аномалии са описани в дерматологията още през 1960 г., като повечето публикации за пигментен мозаицизъм се откриват в Pubmed след 1985 г. В статия от март 2018 г на Orphanet Journal of Rare Diseases на Anna Kromann et all. са описани 651 случая на пигментен мозаицизъм след преглед на литературата между януари 1985 и април 2017 г ( 174 статии ), съответно 43% случая с хиперпигментации, 50% с хипопигментации, 7% – комбинация между хипер – и хипопигментация.
В 79% от случаите се наблюдава Блашкоиден тип разпределение на широки и тесни ивици. В 75% пигментациите се установяват скоро след раждането или до първата година, в 25% – по-късно. Фамилна обремененост за пигментни аномалии се установява в 4%, а 52% се спорадични случаи, в 44% не се описват данни за фамилност.
Екстракутанни прояви се намират в 56% от случаите – изоставане в развитието, скелетни деформитети, гърчове, дисморфичен фациес и психомоторна ретардация. Възможни са също сърдечни и бъбречни аномалии, загуба на слух, поведенчески промени и др.
В 40% от пациентите е проведен цитогенетичен анализ, който е абнормен в 42% от тестваните пациенти (мозайка, структурни или бройни мутации). Кожна биопсия е проведена при 35% от пациентите, установяваща увеличен или намален меланин съответно при хиперпигментациите и при хипопигметациите.
На база на прегледа на литературата предлагаме следния алгоритъм на класификация и поведение при установяване на пациент с пигментен мозаицизъм:
1. Физикален кожен преглед
2. Осветяване на пигментацията със светлина на Wood
3. Системен клиничен преглед
4. Хромозомен анализ
Изводи и заключение: Пигментният мозаицизъм е сравнително рядка кожна нозология, която слабо се познава от общопрактикуващите лекари и клиницисти. Той може да бъде изолирана кожна патология или да е съчетан с по-сериозни заболявания и аномалии. При установяването му пациентът следва да бъде подробно диагностициран и проследен.
Библиография:
1. Ferrier P, Stadler G, Bamatter F, Ferrier S, Buehler E, Klein D. Congenital asymmetry associated with diploid-triploid mosaicism and large satellites. Lancet. 1964;1:80–2.
2. Loomis CA. Linear hypopigmentation and hyperpigmentation, including mosaicism. Semin Cutan Med Surg. 1997;16:44–53.
3. Moss C. Cytogenetic and molecular evidence for cutaneous mosaicism: the ectodermal origin of Blaschko lines. Am J Med Genet. 1999;85:330–3.
4. Faletra F, Berti I, Tommasini A, Pecile V, Cleva L, Albertini E, et al. Phylloid pattern of hypomelanosis closely related to chromosomal abnormalities in the 13q detected by SNP array analysis. Dermatology. 2012;225:294–7.
5. Happle R. Mosaicism in human skin. 1st ed. Berlin: Springer; 2014.
6. Blaschko A. Die Nervenverteilung in der Haut in ihrer Beziehung zu den Erkrankungen der Haut. Beilage zu den Verhandlungen der Deutschen Dermatologischen Gesellschaft, VII. Congress, Breslau. Wien und Leipzig, Braumüller. 1901.
7. Jackson R. The lines of Blaschko. Br J Dermatol. 1976;96:349–59.
8. Boente Mdel C, Bazan C, Montanari D. Cutis tricolor parvimaculata in two patients with ring chromosome 15 syndrome. Pediatr Dermatol. 2011;28:670–3.
9. Correa-Cerro LS, Rivera H, Vasquez AI. Functional Xp disomy and de novo t(X;13)(q10;q10) in a girl with hypomelanosis of Ito. J Med Genet. 1997;34:161–3.
10. Eid MM, El-Bassyouni HT, Eid OM, Hamad SA, Elgerzawy A, Zaki MS, et al. Ring chromosome 15: expanding the phenotype. Genet Couns. 2013;24:417–25.
11. Koiffmann CP, de Souza DH, Diament A, Ventura HB, Alves RS, Kihara S, et al. Incontinentia pigmenti achromians (hypomelanosis of ITO, MIM146150): further evidence of localization at Xp11. Am J Med Genet. 1993;46:529–33.
12. Lungarotti MS, Martello C, Calabro A, Baldari D, Mariotti G. Hypomelanosis of Ito associated with chromosomal translocation involving Xp11. Am J Med Genet. 1991;40:447–8.
13. Oiso N, Amatsu A, Kawara S, Kawada A. Pigmentary mosaicism with hyperpigmented streaks on the palmoplantar lesion associated with balanced X; autosome translocations t(X; 9)(p11.21; q34.1). J Eur Acad Dermatol Venereol. 2009;23:359–61.
14. Pillay T, Winship WS, Ramdial PK. Pigmentary abnormalities in trisomy of chromosome 13. Clin Dysmorphol. 1998;7:191–4.
15. Ruiz-Maldonado R, Toussaint S, Tamayo L, Laterza A, del Castillo V. Hypomelanosis of Ito: diagnostic criteria and report of 41 cases. Pediatr Dermatol. 1992;9:1–10.
16. Sybert VP, Pagon RA, Donlan M, Bradley CM. Pigmentary abnormalities and mosaicism for chromosomal aberration: association with clinical features similar to hypomelanosis of Ito. J Pediatr. 1990;116:581–6.
17. Metta AK, Ramachandra S, Sadath N, Manupati S. Linear and whorled nevoid hypermelanosis in three successive generations. Indian J Dermatol Venereol Leprol. 2011;77:403.
18. Pinheiro A, Mathew MC, Thomas M, Jacob M, Srivastava VM, Cherian R, et al. The clinical profile of children in India with pigmentary anomalies along the lines of Blaschko and central nervous system manifestations. Pediatr Dermatol. 2007;24:11–7.
19. Pascual-Castroviejo I, Roche C, Martínez-Bermejo A, Arcas J, Lopez-Martin V, Tendero A, et al. Hypomelanosis of ITO. A study of 76 infantile cases. Brain and Development. 1998;20:36–43.
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Р. Маркова,
Първа Детска Консултативна клиника,
Медицински Университет – Плевен
бул. “Георги Кочев”, 8А
5809, Плевен
