Брой 4/2005
Dr. J. Landegren
Dr. Н. Mobacken
Псориазата е широко разпространено заболяване: боледуват около 2% от хората, с вариации в зависимост от географското разположение. Например в държава като Швеция с население 8.4 милиона при около 4000 души годишно се проявяват за първи път симптомите на болестта. Ето защо всеки общопрактикуващ лекар има шанса и възможността неочаквано да се срещне и да диагностицира нови случаи на псориаза, което важи и за специалистите дерматолози.
Много други кожни заболявания могат да изглеждат като псориаза и тя също е възможно да наподобява различни кожни промени. Очевидно не е рационално и е скъпо да се започне специфично медикаментозно трети ране въз основа на неправилна диагноза. Понякога сме среща ли пациенти с псориаза, неправилно третирани като микоза, контактен дерматит или екзе ма. Диагнозата на псориазата в различните й форми се бази ра изключително на клиничните симптоми на заболяването и най-вече на вида на кожните лезии. Не съществуват лабораторни тестове, потвърждаващи тази диагноза.
Хистопатологичната картина е достатъчно специфична при случайте с изразена клинична симптоматика, но в ранните фази на заболяването, както и при атипичните случаи липсбат специфични хисто логични белези.
Целта на настоящата публикация, предназначена за общопрактикуващите лекари, е да се подобри тяхната квалификация при разпознаване на симптомите, характерни за болестта псориаза и нейните разновидности. Така ще се облекчи диагностичното им заключение при рубросквамозните дерматози. Същебременно се коментират и случаи, които трябва да бъдат насочени с предимстбо към специалист дерматолог.
Псориазата често започва с появата на кожни лезии (с диаметър няколко сантиметра), локализирани над нивото на кожата. Наричат се обикновено плаки. Терминът произлиза от гръцката дума plax или френска та plaque, означаващи пластинка. Типичната псориазна плака е червена, инфилтрирана и добре отграничена. Характеризира се с люспеста повърхност. Плаките могат да бъдат дебели и груби, но от друга страна, те не вина ги се забелязват лесно. Появата на нетретирана псориазна плака може да варира значително.
Системната процедура за поставяне клинична диагноза на псориазата включва четири етапа и обикновено създава възможност за позитивно иден тифициране или изключване на заболяването. Използва се много евтин диагностичен подход с помощта на парче тънък вълнен плат. Трябва да се подбере свежа, но добре развита кожна лезия, за предпочитане с червена повърхност, но без значително лющене. Повърхността на плаката се остъргва неколкократно, с леко притискане. В случай на псориаза биха възникнали следните белези:
1) Остъргването на предимно гладката и често зачервена плака доказва наличие на хиперкера тоза под формата на люспеста повърхност. Лющенето е много позначително, отколкото би могло да се предположи при първичния оглед на кожната лезия.
2) Появяващите се в изобилно количество фини люспи имат характерен сребрист оттенък (феномен на восъчна свещ). Разбира се, за коректното и правилно интерпретиране на този феномен е необходим известен опит на клинициста.
3) След продължително олющване слоевете от люспест материал често се изчерпват и се появява гланцирана червена повърхност. Това означава, че се наблюдава подлежащият жизнен слой на епидермата (epidermis), означен като мембрана на Bulkley. Очевидно не се отнася за истинска биологична мембрана, а в този случай терминът „мембрана” отразява визуалното впечатление, което създава епидермалната повърхност.
4) Понататъшното леко олющване води до отстраняване и на тънкия епителен покривен слой и в резултат до появата на множество малки точки на кървене (белег на Auspitz), обусло ено от увреждане на повърхностните капиляри в дермалните папили.
Размерът на псориазните кожни лезии варира значително и в някои ръководства псориазата се класифицира в различни клинични типове в зависимост от размера на лезиите. Болестта обикновено не причинява сърбеж, въпреки че симптомът е налице при незначителен брой пациенти: например палмоплантарната пустулоза на ходилата понякога предизвиква силно чувство на сърбеж. Освен описанието на болестта информацията за нея включва съществени факти (псориазата не е заразна, съществува спонтанна ремисия, обикновено болестта може да бъде под добър контрол чрез регулярно лечение), както и дискусия относно алтернативни терапевтични методи и странични ефекти. На пациентите трябва да бъдат внушавани реалистични очаквания от лечението и знания относно влошаващи заболяването фактори, като стрес, инфекции, кожни травми и злоупотреба с алкохол.
Лечението на псориазата включва значителен брой терапевтични възможности и подходи. Някои от тях отнемат про дължително време и са уморителни или могат да добедат до появата на странични ефекти. За да се оптимизират лечебните резултати и да се сведе до минимум рискът от странични лекарствени ефекти, е нужно пациентите да бъдат внимателно информирани. При избора на лечение трябва да се има предвид, че то не би могло да бъде понеприятно от проява та на болестните симптоми! Коректно подбраната подходяща терапия подобрява качеството на живот при почти всички пациенти с псориазис.
Медикаментозното третиране на псориазно болните трябва да бъде индивидуализирано, тъй като болестта може да варира значително в зависимост от начина на живот на всеки пациент. Важна е добрата връзка между пациент и лекар. И тъй като псориазата е много разпространено заболяване, общопрактикуващите лекари би трябвало да имат готовност да поемат всеки случай без усложнения. В този смисъл е известно, че поголяма част от болните с псориаза страдат от ограничена (недисиминирана) форма на заболяването с минимални кожни промени, дори някои от тях не се нуждаят от лечение. Незначителен брой (помалко от 1 %) от пациентите се нуждаят от хоспитализация и помощ ни лекарствени средства, за да достигнат нужното качество на живот.
Този факт налага всеки лекар на обща практика да познава отлично характерните особености и да диагностицира без погрешно това често срещано кожно заболяване, както и да поддържа добре качеството на живот на пациентите.
