Фотопротекция

Брой 7/2002

Доц. Д-р М. Трашлиева

Светлинните лъчи и особено слънчевите, играят съществена роля за възникването на много кожни заболявания. Диапазонът на дерматозите, които се влияят директно или индиректно от светлината, е твърде голям. Той варира от обикновено слънчево изгаряне и т. нар. фототоксични и фотоалергични заболявания до хронично-рецидивиращите светлинно-зависими дерматози и дегенеративни промени на кожата, сенилните кератози и еластози, фотостареенето, базоцеулуларните и спиноцилуларните нарциноми и малигнения меланом.

В хода на филогенетичното си развитие, човешката популация е изработила собствени защитни механизми за предпазване от слън­чевите лъчи.Това са окосмяването, корнеалният слой на епидермиса и локализираният под него пласт (съдържащ ензими и урокаинова киселина), гранулозният епидермален слой, меланинът, локализиран в специфични клетки (меланофори) от базалния слой, кръвонапълването на дермалните съдове и накрая (за дълбокопроникбащите лъчи) колагенните и еластичните влакна в дермата. Всички изброени за­щитни механизми обаче, не са достатъчни за ограничаване неблагоприятното въздействие на слън­чевите лъчи върху човешката ко­жа. Необходимо е тези естествени защитни механизми да бъдат „допълнени11 от локално приложени фотопротективни средства До неотдавна, т. нар. „екзогенна защита от слънчевите лъчи “ се разглеждаше само като козметичен прийом, който цели получаване на тен и намалябане на кожното изсушаване в резултат от „слън­чевите бани11. Понастоящем FDA* класифицира локалните слънцезащитни средства (ЛСС) като меди­каменту които предпазват кожната повърхност от структурнофункционални слънчеви увреждания и са предназначено да абсорбиpam go 95% от UVB (X = 290 320 пт) и UVA (X = 320 400 пт) лъчиme.

Кожната фотопротекция се осъществява от включените в ЛСС активни химични ингредиенти или чрез абсорбция, отражение и разсейване на слънчебите лъчи.

Според механизма на действието им, фотозащитните средст­ва се делят на локални и систем­ны. в зависимост от състава им, ЛСС се подразделят на съдържащи химически и/или физически ингредиенти.
В съдържащите химически фо­тозащитны съставки ЛСС са вклю­чены едно или повече абсорбиращи ултравиолетовите лъчи химични вещества. Този вид ЛСС се нанасят като тънък филм върху кожна­та повърхност. Те изпълняват ролята на филтър и не допускат проникването на UV-радиацията до епидермалните клетки. Химическите ЛСС са безцветни, не съдържат забележими лъчеви абсорбери, понасят се добре от козметична гледна точка, не дразнят кожата и очите и не предизвикват фото­сенсибилизация у здрави индивиди. Те имат постоянен състав: найчесто актибните им съставки са поставени в хидроколоиден вехикулум, не са летливи и не оцветяват кожата и дрехите.

Втората група ЛСС съдържа непрозрачни, прахообразни вещес­тва от природен произход, които абсорбират селективно Ув-лъчите. Те се нанасят в тънък слой вър­ху кожната побърхност и имат способността да отразяват и разпръскват ултравиолетовите и видимите лъчи. Тези качества зави­сят от големината на частичките, които се съдържат в ЛСС и от дебелината на покриващия кожата пласт.

От козметична гледна точка, тези препарати не са особено при­ятии за приложение, защото кожа­та побелява и във връзка с това им свойство, много пациенти се отказват от тяхната употреба. В някои случаи този вид ЛСС, действащи на физически принцип, могат да имат оклузивен и зацапващ ефект. „Физическите11 слънцезащитни средства обаче, са особено подходящи за пациенти, които имат повишена чувствителност към химични вещества, както и към ултравиолетовите и видимите светлинни лъчи. Ето защо, в повечето случаи те се използбат за фотопротекция на определены об­ласти, които са подложени на поинтензибно слънчеБо облъчване (нос, устни или ушни миди).

Пациентите с витилиго напри­мер, могат да бъдат посъветвани да използват „физически11 ЛСС с цел предпазване от слънчево изга­ряне на експонираните телесни участъци. в последно време, тези средства се произвеждат и под формата на „фон дьо тен“, т. е. съ­държат и багрило (служат за „маскиране11 на витилигинозните петна и в същото време ги предпазват от лъчевото увреждане).

Някои от съвременните ЛСС притежават и допълнителни качест­ва: не се измиват лесно при изпотяване и при практикуване на во­ден спорт. все пак техните „фо­топротективни възможности са ограничени, особено когато слънчевата баня и болните процедури продължават повече от два часа.

Системни фотопротективни средства
Системните фотопротектори намаляват увреждащия ефект на UVAи UVB-лъчите и допълват действието на ЛСС. вещества ка­то парааминовензоената киселина (РАВА), парааминосалициловата киселина, някои антихистаминови препарати и т.н., абсорбират лъчи с X = 238 290 пт. Аспиринът, витамините А, С, Е, неразтворимите мастни киселини и локалните кортикостероиди, които се окисляват лесно в тъканите под влияние на слънчевите лъчи, също имат UVB-протективен ефект (въпреки че според резултати от добре контролирани проучвания, техните фотопротективни свойс­тва са твърде неубедителни).

В-каротини
Тези естествени пигменти оказват протективно действие върху фоточувствителността не само при човека, а и при животните и растенията. Известно е също, че каротиноидите в епидермиса и субкутиса са прекурсори на витамин А.

Много автори препоръчват продължително приемане на (В-каротин за профилактика на т. нар. „слънчево стареене11 у хора с „1-ви ll-ри фо­тотип кожа11. Поради намаленото меланиново съдържание и генетично обусловената чувствителност към слънчевите лъчи, такива индивиди са склонни към ранна злокачествена дегенерация на епидермиса.

Необходимостта от приложе­ние на ЛСС и на системни фотопротективни средства се обуславя главно от индивидуалната кожна чувствителност към UV-лъчите (фототипа), от сезона и от географското мес­тоположение. Вредният ефект от продължителната инсолация кумулира и е необратим. Това наблюдаваме сред жителите на населените райони в нашата страна, сред строителите и работещите на открито. В тези случаи най-засегната при мъжете е кожата на лицето, тила и ушите, а у жените в областта на деколтето и предмишниците. Затова е необходимо хората, изложени системно на инсолация, да използват ЛСС, а при нужда и системни фотопротектори.

Слънцезащитните средства трябба да се подбират в зависимост от индивидуалния фототип, необходимостта от излагане на интензивна инсолация, анамнестичните данни за фоточувствителност или наличие на фотосензитивно заболяване, като винаги се съобразяват и предпочитанията на пациентите към определен тип слънцезащитни средства.

Други фактори, предпазващи от инсолоция
Важни екзогенни фактори, които спомагат за филтриране и отразяване на слънчевите лъчи, са облеклото, тъмните очила, широкополите шапки, ръкавиците, чадърите. Те предотвратяват (частично) „лъчевата травма11 върху кожата на лицето, деколтето, шията и откритите части на крайниците. Тъмните и особено черните дрехи са неподходящи, защото абсорбират и светлинните и топлинните лъчи. Популациите в Средния Изток нап­ример, носят бели дрехи, покриващи главата и цялото тяло (по този начин се абсорбират до 70% и се отразяват до 10% от слънчевите лъчи). Синтетичните материи (полиестер) са по-пропускливи за UVB, в сравнение с памучните тъкани. Гладките тъкани са по-непропусклиби за UV-лъчите, в сравнение с плетените дрехи.

В последно време, в Европа и Авс­тралия се произвеждат перилни препарати, съдържащи лъчезащитни вещества, които остават в тъканите, след изпирането им. По този начин се подобряват слънцеза­щитните свойства на облеклото.

Интензитетът на еритемогенните UVAи UVBлъчи върху земната повърхност е най-интензивен в средата на деня от 11 до 15 ч. Ко­жата няма рецептори за UV-лъчи­те, каквито съществуват за инфрачервените лъчи, затова най-сигурният начин за намаляване опасността от лъчево поражение върху кожата е тя да не се излага на слънце в указаните часове.