Брой 8/2005
Р. Коцева, Т. Хаджиолова
Лаборатория „Грип и ОРЗ“, Национален център
по заразни и паразитни болести София
Създаването на специфични ваксини за защита срещу грипното заболяване в науката има над половинвековна история. Независимо обаче от големите постижения на ваксинопрофилактиката при грипа в света, у нас все още малко се знае по въпроса за вида и ефикасността на съвременните грипни ваксини и за способността им да контролират и ограничават грипните епидемии и пандемии. Липсва убеденост, особено на рисковите групи индивиди, за необходимостта от ежегодно приложение на ваксините като най-специфичен и сигурен начин да се предпазят от грипното заболяване.
Принципът на съвременната ваксинация срещу грипа се състои в инжектиране на инактивирани грипни вируси или имуногенни белтъчни компоненти от тях в организма и изграждане на защитни антитела срещу циркулиращите вируси от тип А и в, без да се предизвиква заболяване вследствие на ваксинацията.
Имунитет при грипа
Известно е, че защитата на организма към грипното заболяване се свързва главно със серумния имунен отговор към двата повърхностни белтъка на грипния вирус хемаглутинин (НА) и невраминидаза (NA). Серумните антитела срещу НА са главният компонент на тази защита и тяхната роля се състои в редуциране тежестта на грипното заболяване и намаляване разпространението на вируса в организма на болния. Антителата срещу NA също участват в защитата срещу грипа.
Ясно е, че добрата грипна ваксина трябва да съдържа и двата антигена във форма, стимулираща имунитета на имунизирания чрез образуването на серумни неутрализиращи антитела.
Изграждането на специфични серумни антитела към ваксиналните грипни вируси обикновено става в продължение на 1 месец след имунизацията и нибото им намалява след 6-8 месечен период от време. Сезонната антигенна изменчивост, на грипните вируси и бързото намаляване на антителата са факторите, които обуславят необходимостта от ежегодна имунизация с грипни ваксини.
Съвременната профилактика на грипа в света понастоящем се осъществява с препоръчани от Световната здравна организация (СЗО) инактивирани (убити) грипни ваксини. Ефективността им зависи изключително много от антигенното родство между ваксиналните и епидемичните грипни вируси. Това родство се прогнозира от учените чрез задълбочени проучвания на грипните вируси, изолирани в целия свят през отминалия епидемичен сезон. въз основа на тези проучвания СЗО прави ежегодните рекомендации за очакваните грипни вируси през новия сезон, фирмите производителки включват своевременно тези грипни вируси в състава на ваксините, което в значителна степен повишава ефективността на ваксиналните препарати.
Инактивираните грипни ваксини не могат да разболеят имунизираните от грип, тъй като не съдържат живи грипни вируси. Това позволява използването им за профилактика както при здрави хора, така и при възрастни и при лица с хронични заболявания, а също и при деца.
Технологията за производство на инактивираните грипни ваксини непръкъснато се усъвършенства. Понастоящем те се произвеждат като различни технологични видове:
A. Цялобирионни едни от първите грипни ваксини. Те представляват инактивирани вирус съдържащи течности на инокулирани с ваксиналните грипни вируси кокоши ембриони. Независимо, че при производството на тези ваксини се използват процедури за отстраняване на баластните белтъци от кокошите яйца, в значителна част от имунизираните с цялобирионни ваксини се наблюдават по-изразени ваксинални реакции. Поради това тези ваксини не се прилагат на деца, а само на възрастни.
Б. Сплит по-ново поколение инактивирани ваксини. Съдържат разградени с детергент грипни вируси до отделни антигенни компоненти. Тези ваксини са по-малко реактогенни от цялобирионните и имуногенността им е равна или по-ниска от тяхната.
B, Субединични най-новото поколение грипни ваксини. Съдържат само повърхностните антигени хемаглутинин и невраминидаза на грипните вируси. Тези антигени са разтворени или във водна суспенсия, или са адсорбирани върху твърд носител. Имунизираните със субединични грипни ваксини показват най-малко странични реакции.
Препоръките на СЗО за употреба на грипните ваксини на настоящия етап се отнасят за приложение само на изпитаните видове инактивирани грипни ваксини, каквито всъщност се внасят у нас. Тези ваксинални препарати се прилагат на деца от 6-месечна възраст и на възрастни индивиди. Имунизацията се осъществява чрез инжекция в рамото на имунизираните, а защитата се изгражда след 20-30 дни.
Рисковите групи лица, за които имунизацията е наложителна, са:
♦ индивиди над 65 години,
♦ деца и възрастни с хронични заболявания,
♦ деца, подложени продължително време на терапия с аспирин,
♦ здравни и други групи работници.
Имунизацията е препоръчителна за:
♦ контактни с лица от високорискови групи,
♦ бременни жени след второ тримесечие на бременността,
♦ персонал на домове “Майка и дете”, старчески домове и други заведения, където има по-продължително пребиваване на хора,
♦ всеки, който желае да намали риска да се разболее от грип.
Допълнително могат да бъдат включени за имунизация;
♦ лица на възраст над 50 години и пациенти с имуносупресия, причинена от HIV (прави се в САЩ).
Защо трябва да се имунизираме ежегодно с грипни ваксини
Повечето хора считат грипа за леко заболяване, не му обръщат специално внимание и го прекарват накрак. Дори и сред лекарите преобладава мнението, че грипът е невинно заболяване, u nopaдu тoвa не му се обръща необходимото внимание. Грипното заболяване и при най-лекото си протичане уврежда силно имунната система и води до сериозни усложнения от страна на редица органи и системи, най-опасното от които е на белите дробове (пневмония). Тези усложнения са особено опасни при възрастни и страдащи от хронични заболявания. Грипната пневмония често е причина за хоспитализации и смърт на възрастни над 65 г. и деца до 2 г. Затова тези лица се включват на първо място в т.нар. рискови групи, за които имунизацията е особено необходима.
Рисковите индивиди обикновено представляват най-малко 20% от населението на дадена страна. В САЩ и Европа се достига и надхвърля този процент (имунизираните са 2535 %). У нас за съжаление се имунизира много малка част от населението (до 1 -2 %), включително и рисковото население. Този факт би следвало да се промени, като се популяризират необходимостта и ползата от имунизирането.
Както изтъкнахме вече, ежегодна имунизация се налага поради намалението на защитата към ваксиналните вируси след 8-12 месеца и ежегодната поява на нови антигенни представители на грипните вируси. Грипна ваксина, съдържаща „стари“ антигенни представители, циркулирали през миналия сезон, не е в състояние да създаде защита срещу вирусите, циркулиращи през новия епидемичен сезон, т.е. следва да се имунизираме само с актуална за сезона ваксина. Според препоръките на СЗО новите ваксинални грипни вируси за сезон 2005/2006 г. за Северното полукълбо, които ще ни предпазят през новия епидемичен сезон, ще бъдат:
А/Ноба Каледония/20/99 подтип А/Н1N1 /
А/ Калифорния/7/2004 подтип A/H3N2/ в/Шанхай/361/2002 тип В
Тъй като епидемичният за грипа сезон в страните на Северното полукълбо обикновено продължава от декември до април, имунизирането за предстоящия сезон в нашата страна започва през септември и продължава през октомври и ноември, преди епидемичното разпространение на грипните вируси.
Роля на имунизацията с грипна ваксина при поява на нова грипна пандемия .
Епидемичният грип предизвиква ежегодна заболяемост в света. Само в САЩ се съобщава за регистриране на 36000 смъртни случая и повече от 200000 хоспитализации годишно, свързани с грипните епидемии.
Грипните пандемии вземат много повече жертви от епидемиите и причиняват по-големи икономически загуби и социални щети сред човешкото общество. Те се регистрират през повтарящи се периоди от 10 до 40 г. Най-драматична е пандемията в началото на 20 век 1918-1919 г., която е отнела живота на близо 50 милиона души (една пета от населението на земното кълбо) и е засегнала 28% от американското население. Последната грипна пандемия е през 1968 г.
В близко време съществува реална възможност за поява на нов пандемичен грипен вирус по следните причини. От една страна, това се свързва с дългия период от време (37 г.), през който не се е разпространявал пандемичен вирус, от друга с появата на заболявания на хора от силно вирулентния птичи грипен вирус A/H5N1/ в Азиатские регион, което създава реална опасност от поява на нов рекомбинантен представител. Още през 1999 г. СЗО предупреди за опасността от нова пандемия и изготви пълен комплект от инструкции за проследяване разпространението на птичите грипни вируси в т.нар.
Световен пандемичен план.
Човешкото общество понастоящем не е така беззащитно, както по време на пандемията през 1918 г., и притежава готовност за борба с новата пандемия. Налице са съвременни лаборатории техники за идентифициране на причинителите, технологии за производство на ваксини и специфични химиопрепарати за предпазване и лечение на заболяването, както и широкоспектърни антибиотици за лечение на бактериалните усложнения.
Съвременният надзор на грипа в света се организира от СЗО чрез мрежа от 114 национални грипни лаборатории (включително и тази в България) в 85 страни „фронтова линия“. Освен това в 4 световни центъра (Лондон, Атланта, Токио и Мелбърн) се проучват изолираните грипни вируси и непрекъснато се следи за появата на нов пандемичен вирус.
Несъмнено имунизацията с грипна ваксина остава едно от основните средства за борба на човечеството при поява и на грипна пандемия. Затова в най-квалифицираните световни лаборатории усилено се работи по създаване на технология за производство на ваксина към очаквания птичи вирус H5N1. За да се намали патогенността на вируса и от него да се получат безопасни ваксинални вируси, се прилага модерен генноинженерен метод, наречен reverse genetics. Очаква се първото експериментално количество ваксина към този вирус.
Не трябва да се подценява ролята и на прилаганите досега грипни ваксини за предпазване от нов пандемичен вирус. Тъй като не се знае дали този вирус няма да съдържа някои от антигените на циркулиращите човешки вируси, ежегодно имунизираните лица могат да се окажат ефективно защитени в случай на пандемия.
Ролята на противогрипните препарати у бактериалните имуностимулатори за предпазване и лечение на грипа.
Имунизацията с грипна ваксина си остава единственият най-сигурен специфичен начин за защита от грип. в последните години разполагаме и с химически средства за лечение на грипа, както и с бактериални имуностимулатори, които се използват комплексно с грипната ваксина за по-ефективна борба със заболяването. Специфичните химиопрепарати за лечение на грип и неспецифичните имуностимулатори могат да се използват за контролиране на заболяемостта не само по време на грипните епидемии, но и по време на грипна пандемия.
Използването на антивирусни химиопрепарати по принцип води до скъсяване на клиничната симптоматика и намалява тежестта на грипното заболяване. Терапевтичното им приложение включва индивиди с неусложнен грип не по-късно от 48 часа от началото на заболяването. Използват се за по-ефективна борба с грипа в комбинирано приложение и на грипна ваксина, особено при лица от рисковите групи.
Освен вносните имуностимулиращи препарати съществуват и много добри български. Тези препарати представляват лизати и убити бактериални тела на причинителите на хронични тонзилити, синуити, трахеобронхити, бронхопневмонии и други инфекции на дихателните пътища. Препоръчват се при възрастни и деца над 2-годишна възраст за стимулиране на имунната защита срещу бактериалните причинители на посочените инфекции, често пъти усложнения на грипното заболяване. Комбинираното приложение на имуностимулатори при лица, имунизирани с грипна ваксина, прави използването им още по-успешно.
