Брой 7/2015
Д-р Н. Събев – Русе
Здравното състояние на населението у нас показва тревожни негативни тенденции към нарастване честотата на хроничните неинфекциозни болести – болести на органите на кръвообращението, злокачествени новообразувания, болести на дихателната и храносмилателната система, травматизъм. Редица проучвания сочат, че общите фактори на риска за повечето от хроничните болести са свързани предимно с начина на живот, без да се неглижира влиянието на биологичните фактори и околната среда.
Изследванията в областта на обществените нагласи, свързани с познанията и отношението към здравето и рисковите фактори за възникване и развитие на редица заболявания дават твърде разнопосочни резултати.
Проведеното проучване сред пациенти, посещаващи лечебните заведения за извънболнична помощ има за цел да покаже с какво най-често биват свързвани социално-значимите болести и да се потърсят връзки между пола, възрастта, заетостта и дадените от респондентите отговори, както и да се определи нивото на доверие към действащата здравна система у нас.
С най-висок относителен дял са работниците, следвани от безработните и пенсионерите, а с най-нисък са служителите.
На въпроса „На какво отдавате възникването и развитието на най-честите заболявания в обществото?” 60% от анкетираните отговарят, че водещ за тях е психосоциалния стрес, следван от проблеми с обмяната на веществата.
Наблюдава се разлика в отговорите по показателя пол. Мъжете значимо преобладават сред респондентите, посочили като най-честа причина за заболяванията в обществото генетиката и психосоциалния стрес, а сред останалите причини отстъпват по честота на жените.
Интерес представлява и разпределението на анкетираните лица по възрастови групи. Всички възрастови категории дават превес на психосоциалния стрес. Най-младите поставят на второ място микроорганизмите, 55-64 годишните посочват като втора причина генетиката, а 45-54 годишните – обмяната на веществата.
Работниците и пенсионерите най-често посочват нарушенията в обмяната на веществата като втора причина при възникването на заболявания след психосоциалния стрес, при безработните това са микробните причинители, а за служителите втората по важност причина е генетиката.
Като слабости на здравната система в България се открояват недостатъчната информираност на населението за правата и задълженията на участващите в системата, поради което пациентите не знаят възможностите, които тя им предоставя. Въпреки, че липсва цялостно проучване за степента на удовлетвореност на гражданите от здравната система, то отделни изследвани параметри показват, че тя не отговаря на очакванията им. В тази връзка, на участниците в проучването бе дадена възможност да посочат нивото на доверие към здравната система по 10-степенна скала, като по-голямото число отговаря на по-високо по степен доверие.
Резултатите показват, че средното заявено ниво на доверие към съществуващата здравна система е 6,14 пункта по 10-степенната скала. Отбелязана бе статистически значима разлика в оценката по пол. Мъжете дават значително по-ниска оценка в сравнение с жените.
Значими разлики в дадените от респондентите нива на доверие се намериха и в отделните възрастови категории. С най-голямо доверие се ползва системата при най-възрастните участници в проучването, а с най-ниско – във възрастта 35-44 г.
Служителите дават средно най-висока оценка на доверие към здравната система – 6,78 пункта, следвани от пенсионерите – 6,65, а с най-ниско ниво на удовлетвореност и доверие са безработните – 5,58 пункта от 10-степенната скала.
Проучването показва, че в общността с най-висока тежест сред факторите на риска, асоциирани с възникването и развитието на социално-значимите болести, се определя психосоциалният стрес. В зависимост от пола, възрастта и социалния статус, респондентите дават превес и на други фактори, като нарушение в обмяната на веществата, генетични и микробни причинители.
Ниско по степен е заявеното доверие към здравната система, което е малко над средата по установената 10-степенна скала.
